Три години ще са необходими за завършването на реформата на българския ВиК сектор, като изпълнението ѝ е едно от основните условия страната да привлече европейски средства. Това стана ясно след поредица от срещи, посветени на ВиК реформата у нас с участието на областни управители в страната, представители на МОСВ, НСОРБ, ВиК – дружества и ВиК – асоциации. В срещата участваха и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, както и зам. министър Николай Нанков, Радослав Русев – съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството в сектор ВиК и експерти на министерството.

Необходими са 11 млрд. лв. за модернизация на ВиК сектора

По думите на министър Павлова България има нужда от „огромна инвестиция за подобряване на водоснабдяването и пречистването на отпадните води“ – над 11 млрд. лв., които се очаква да дойдат от европейските фондове. Засега може да се разчита на 2,5 млрд. лв. по ОП „Околна среда“. За това обаче и да се изпълнят редица проекти по ОПОС 2014 – 2020 г., страната трябва да изпълни поетите ангажименти по Националната стратегия за развитие и управление на отрасъл ВиК и европейските изисквания в областта на екологията и качеството на питейната вода.
Основната цел на реформата е да доведе до предоставянето на по-качествени услуги в сектор ВиК, както и да се намалят загубите на питейна вода, които все още остават сериозен проблем за страната. Надеждите са за подобряване на макроикономическата рамка за сектора чрез привличане на инвестиции, коректно разделяне на публичната собственост между общини и държава, регионализиране на инвестициите и по-добро финансиране на сектора като цяло.
Според разчетите за покриване на заложените критерии, във всеки регион са нужни инвестиции в осреднен размер на 200 млн.лв., като се планира поне половината да се набавят чрез фондовете на ЕС, а останалите от други източници – държавния бюджет, собствени инвестиции на ВиК –операторите, заемни средства, държавни и общински средства и др.

Водеща роля на ВиК асоциациите

В МРРБ е сформиран специален съвет, който ще работи съвместно със всички заинтересовани страни – Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), Министерство на финансите (МФ), Министерство на земеделието и храните (МЗХ), Министерство на здравеопазването (МЗ), Национално сдружение на общините в Р България (НСОРБ) и областни администрации, синдикалните организации в сектора, Българска асоциация по водите (БАВ) и Българска стопанска камара (БСК), както и Съюза на ВиК операторите.

Целта е да се ускори реформата, чието изпълнение вече бе отлагано през 2007 и 2009 г. До момента по реформата са изготвени 52 мастър плана. До края на годината трябва да се подпишат 15-годишни договори между ВиК асоциациите в страната и ВиК операторите.

„Областните управители са важен участник в процеса на ВиК реформата като представители на държавата във асоциациите“, отбеляза Радослав Русев, съветник на регионалния министър.

Създаването на действащи асоциации и работещи договори между тях и ВиК операторите е крайъгълен камък във ВиК реформата и областните управители имат сериозна роля като председател на асоциациите. От асоциациите се очаква да създадат открита оперативна среда, в която кметове и областни управители да изработят заедно подход за регионално управление на ВиК инфраструктурата“.

Цената на водата варира най-много в България за целия ЕС

България е на първо място в ЕС по разлика в цената на ВиК услугата. В някои дружества в страната се заплаща под 1 лв. за куб.м., докато в други региони цената надхвърля 3лв. за куб. м, изтъкна Радослав Русев, съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството по въпросите на ВиК. Освен това съществен процент (70- 80%) от цената отива за доставка на питейна вода, а останалото за отвеждане и пречистване на замърсени води, което също се различава от европейските практики.

Цената на водата обаче не покрива реалните разходи за амортизация. Ако тази тенденция се запази, след 20 години ще доведе до тотална амортизация на системите.

По думите на Русев ВиК услугата в България се влошава, както в сферата на водоснабдяването, така и при дейностите отвеждане и пречистване. В много малко градове са изградени пречиствателни станции за отпадни води, което води до проблеми с екологичното законодателство. По отношение на питейната вода Русев, открои качеството в някои региони и проблеми с непрекъсваемост и налягането в тръбите.