Новата 2015 г. ще бъде критична за ядрената индустрия по света. Очаква се Япония да започне да включва спрените си реактори – четири години след аварията във Фукушима. Другаде по света, над десет различни държави обмислят дали да строят нови централи, като решението допълнително се затруднява от падането на цените на конкурентните горива като въглища и природен газ. Много зависи и от това какво ще стане във Великобритания, където предложените нови проекти ще дадат сигнал дали ядрената енергия може да бъде конкурентоспособна като дългосрочен източник на енергия.

ЕС одобри, с малки промени, структурата на субсидиите и гаранциите за първата предложена нова централа в Хинкли Пойнт в Съмърсет. Има изключително законово предизвикателство от страна на Австрия, но адвокатите, които работят по темата, са убедени, че препятствието ще бъде отстранено. По-големият проблем е, че финансирането на сделката тепърва трябва да се уточни. Започва да изглежда, че британското правителство може само да финансира голяма част от 16-те милиарда лири капитал, които се изискват (част от общо 25-те милиарда лири за изграждането на централата, изчислени от ЕС). Това звучи обезпокоително, особено като се вземе предвид нестабилността на британските публични финанси. В реалността обаче такова решение би намалило стойността на централата и би позволило чувствителна преоценка на цялата сделка.

Проблемът, както стоят нещата, е, че няколко потенциални инвеститори се отдръпнаха. Защо? Как може един инвеститор да устои на предложение, което включва 35-годишна държавно гарантирана индексирана цена – сделка, която всъщност създава дългосрочна инфлационно-подсигурена държавна облигация. Отговорите са различни във всеки един случай, но се свеждат до доста неудобна реалност.

Първо, Арева – основният доставчик на оборудването, ще се затрудни да намери 10% от цялата сума, която се очаква да осигури. Арева се бори за оцеляване след продължаващата бъркотия с АЕЦ „Олкилуото“ във Финландия. Централата изостава с години от графика си и е с милиарди над бюджета си. Загубите на Арева във Финландия се оценяват в настоящето на 3,9 милиарда евро и прекомерната цена в момента е тема на остър диспут с финландската компания TVO.

Споменаваха се няколко други потенциални инвеститори – кувейтците, катарците, Саудитската електрическа компания и дори Хермес – базиран във Великобритания инвестиционен фонд. Никой от тях не подписа. След това, има възможност за китайска инвестиция. Две китайски компании – China General Nuclear (CGN) и China National Nuclear Corporation (CNNC) бяха цитирани като потенциални инвеститори като използват китайски държавни фондове. Инвестицията би била с условие на китайците да бъде разрешено да притежават, строят и управляват бъдеща нова ядрена централа в Брадуел, Есекс. С китайците се преговаря трудно и те няма да са готови да приемат неясноти. Ще бъде изискан писмен ангажимент, заедно с уверението голяма част от веригата за доставки за централата да не бъде разположена във Великобритания. Китайците могат дори да оспорят дали Брадуел е наистина най-доброто място за нова ядрена централа. От перспективата на Китай, всичко това са смислени въпроси.

Официалната линия на британското правителство е, че Великобритания е спокойна за китайските инвестиции, но тайно има съмнения да се даде на китайците достъп до вътрешните операции на Британската национална мрежа, която, по всяка дефиниция, е чувствителен стратегически актив. Ще бъде интересно да се види как този въпрос е разгледан в предстоящия доклад от влиятелния Научен и технологичен комитет на Камарата на лордовете (House of Lords Science and Technology Committee), която се грижи за сигурността и издръжливостта на цялата електрическа система. Фактът, че нищо не се говори след посещението на китайския премиер през юни сочи, че тези китайски компании може да са охладнели към бъдещите инвестиции.

Всичко това означава, че EDF, компанията, която ръководи развитието на Хинкли, все още не е взела окончателното финансово решение, с което ще позволи на проекта да продължи напред. Скритата причина за нежеланието вероятно се крие не в условията, а в дълбоката несигурност, която съществува в ядрената индустрия по отношение на реакторите EPR — каквито ще бъдат използвани в Хинкли, и в сложното изграждане на централите, в които реакторите ще бъдат монтирани. Също като проблемите във Финландия, реакторите EPR, които се строят от EDF във Фламанвил, Северна Франция, закъсняват с години.

Притесненията не се отнасят само за Великобритания. В Индия има напрежение около предоговарянето на несигурната сделка, според която Areva трябва да построи нов реактор в Джайтапур. През декември, индийският министър-председател Нарендра Моди подписа споразумение за въвеждане на руска технология, която изглежда значително по-евтина и технически надеждна. Изборът на реактори и свързаните с тях разходи са тема и в други райони, като Саудитска Арабия, където набира сила желанието за развиване на ядрената енергетика, чрез която да се ограничи рязкото повишаване на консумацията на петролни продукти на местно ниво. Много държави наблюдават какво се случва, преди да поръчат нови централи, докато в самата Франция, която отдавна е водеща в ядрената индустрия в световен мащаб, се появява предизвикателството как EDF и Areva ще заменят съществуващия, но застаряващ парк от ядрени централи, през следващите две десетилетия.

В действителност, забавянето по отношение на финансирането на Хинкли Пойнт може и да не е лоша новина  за британските потребители и за компанията. Държавното финансиране може да бъде по-евтино, отколкото търсенето на външни инвеститори, които неизбежно ще поискат премия за покриване на риска, или още по-високи финансови гаранции. Британското правителство може да взима заем много по-изгодно от всеки друг в света. Различен подход при финансирането ще позволи условията на сделката да бъдат предоговорени и направени малко по-скромни. И най-вече, като вложител от последна инстанция, британското правителство може да направи инвестицията си като покаже, че производството е възможно и във Фламанвил, и в Олкилуото, и като демонстрира, че уроците от двата провала са научени.

Последната стъпка изисква пълна и независима оценка на грешките от другите проекти. Това ще забави старта на Хинкли, но ограниченото забавяне е за предпочитане пред продължаване с цената на високи разходи за недоказана технология. Междувременно, плановете на други ядрени доставчици за Великобритания трябва да се ускорят.

В момента всеки, който поставя под съмнение развитието на ядрената енергетика в Обединеното кралство, е обвинен, че е против атомната енергия и дори по-лошо, че е против Франция. Що се отнася до мен, нещата не стоят така. Ако бях Жан Бернар Леви, новият директор на EDF, или ако бях член на борда на EDF, щях да искам точно един открит поглед.

Ядреният бизнес трябва да спечели доверие. EDF е постигнала това във Великобритания по отношение на безопасността и по отношение на възприемането на атомната енергия като част от енергийния микс. Венсан де Рива (Vincent de Rivaz), изпълнителният директор на EDF за Обединеното Кралство,  бе отличен за това постижение с орден на Британската империя. Работата, обаче, още не е приключила. EDF и Areva трябва да убедят хората не само във Великобритания, но и в целия свят, че технологията им може да започне производство на разумна цена. Докато това стане, да продължиш на сляпо е рисковано не само за потребителите и данъкоплатците на Обединеното Кралство, но и за самите компании, както и за бъдещето на ядрения бизнес.