Публикации Bookmark and Share

05.12.2014 г.
Какви са възможностите за реална диверсификация
инж. Димитър К. Щерев, Н-к управление "Съхранение на природен газ", Булгартрансгаз ЕАД
АВТОР: publics.bg

Публикуваме статията на инж. Димитър Щерев по негова молба. Редакцията приема и други мнения по актуалната тема на деня - Южен поток и диверсификацията на газовите доставки за България
____

По доклади на Европейската организация „Газова Инфраструктура Европа” (Gas Infrastructure Europe, GIE), към настоящия момент вносът на природен газ в Европа или така наречената „енергийна зависимост“ от неевропейски държави е над 65%, като към 2020 година тази „зависимост“ се очаква да достигне 80% (фиг. 1). С други думи, само след 6 години, потреблението на природен газ в Европа ще се осъществява на база на около 80-процентен внос от неевропейски държави. Даже и ако този дефицит бъде покрит от доставки на втечнен природен газ (LNG) и дори ако се случи чудо – търговски и екологично безопасен добив на шистов газ в Европа, делът на внасяния природен газ от Русия по газопроводи ще се увеличи.

фиг. 1


фиг. 2. Дял на основните доставчици на природен газ в Европа за 2012 г.


фиг. 3. Основни призиви на Европейския съюз за сигурност на доставките на природен газ
- Повече доставчици на природен газ и повече източници на доставки;
- Повече междусистемни газови връзки с възможности за реверсивен газов поток в тях;
- По-големи обеми на съхранявания газ в подземни газови хранилища;
- Изграждане на гъвкава газова инфраструктура.

фиг. 3а


фиг. 3б


Обаче сигурността и стабилността на доставките на природен газ за България и за голяма част от европейските държави не могат да бъдат трайно и стабилно решени нито чрез доставки на втечнен природен газ (LNG), нито чрез изграждането на междусистемни (интерконекторни) връзки с възможности за реверсивен поток в тях, нито чрез някакъв осезаем местен добив, най-малкото поради следните важни и обективни обстоятелства.

Не се отчита една важна, съществуваща реалност – съседните държави, с които България има намерение да свърже газопреносната си система чрез междусистемни връзки с възможности за реверсивен поток в тях, всъщност от десетилетия наред са вносителки на природен газ, а вносът на природен газ в тези държави само от Руската федерация варира от 22 до 64% от потреблението и то с тренд към увеличаване във времето.

Не биха могли да се очакват и значителни газови доставки (потоци) от държави, разположени в Западната и Северозападната част на Европейския континент, защото там добивът на природен газ спада, като съществуващият към момента е съсредоточен основно в Северно море. В тази връзка е безпредметно и схващането, че междусистемни връзки между държави-вносителки на природен газ биха могли трайно и безпроблемно да осигуряват необходимите газови доставки на България при една газова криза, подобна на тази, разразила се през януари 2009 г., когато газоподаването от основен за Европа доставчик (ОАО Газпром, Русия) с над 32% дял от вноса на природен газ в континента бе прекъснато. В условия на прекъсване на газовите доставки от Русия за период повече от 2-3 месеца (а не за 2 седмици, както бе по време на кризата през 2009 г.) в постъпателен порядък от изток на запад икономиките на редица Европейски държави ще започнат постепенно да изпитват недостиг на природен газ. Това ще се изрази в развитието на един негативен, лавинообразен процес в същата посока, който ще започне да обхваща и газовите потоци в междусистемните връзки, което постепенно ще се изявява в редуциране на газовите потоци в тези интерконекторни тръби до пълното им спиране;

Не бива да се правят погрешни заключения, че междусистемните връзки биха компенсирали и неравномерността в потреблението на природен газ в България по начин, по който това би намалило или отменило ролята на подземните газови хранилища. Това е пълен абсурд и не би могло да стане, по простата причина, че не съществува газопровод с целогодишна, равномерна консумация на природен газ от него. Тази консумация зависи от температурата на въздуха, от режима на работа на енергийните и промишлени предприятия, както и от други фактори. Дългогодишните изследвания по географски региони показват, че неравномерността в потреблението на природен газ в Европейския континент като цяло варира от 12 до 17% (средно около 15%) от капацитета на тръбата за една година. Тази неравномерност се компенсира чрез циклична експлоатация на подземни газови хранилища (ПГХ). Именно затова свързването на газопреносната система на една държава с друга не само че не намалява, но увеличава неравномерността в потреблението, привнасяйки определен процент неравномерност от страната износител към страната вносител на природния газ. Тези факти за пореден път доказват важността и неотменността от функционирането на подземните газови хранилища в една газопреносна система. През последните години, особено след газовата криза през 2009 г., в Европа се наблюдава един значителен бум в строителството на нови и в разширението на стари газови хранилища;

След призивите от страна на Европейската комисия за диверсификация на газовите доставки за Европа по газови доставчици, не се пояснява кои ще бъдат тези нови доставчици, на какво разстояние от Европейския континент се намират те, какъв е техния реален капацитет, кой ще инвестира в строителството на новите газопроводи и инфраструктури и накрая – колко би струвал газа по сравнение с този, внасян от Русия по газопроводи?;

Наред с това, не се отчита и фактът, че трасетата на планираните нови газопроводи на неруски природен газ за Европа (например от Катар през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция към Европа) се налага да преминават през взривоопасни региони с висока степен на социална несправедливост и с остри икономически проблеми, с нестихващи религиозни борби, етнически размирици и действащ тероризъм, през страни с непредсказуемо развитие, висока степен на престъпност и корупция, както и такива без стабилни държавни институции;

Не е възможно строителството на LNG–терминали в страни с вътрешни морета и с тесни проливи (каквото е Черно море). Тук не се отчита фактът, че изградените LNG-терминали в съседните страни Гърция и Турция, на които България би желала да разчита, са проектирани на база на годишната консумация на природен газ в тези държави (текуща и прогнозна), при дадена сезонна неравномерност в потреблението и при един оптимален, реално постижим капацитет, при който биха се възвръщали инвестициите, направени за изграждането им. В тази връзка, капацитетите на изградените LNG-терминали в съседните на България страни в определена степен са ангажирани, а в условия на една продължителна газова криза същите ще бъдат още повече ангажирани и тази ангажираност ще бъде най-вече от държавите, на чиято територия са изградени тези терминали. Това допълнително би затруднило наемането и осигуряването на капацитет от тези терминали за нашата страна или в най-добрия случай би осигурило някакъв редуциран, временен капацитет, но не на атрактивна цена. За съжаление, на тези обстоятелства също не се обръща достатъчно внимание, но затова пък се лансират трасета на възможни диверсифицирани газови доставки отново без да се правят необходимите анализи и съпоставки.

В тази връзка, нека обърнем по-обстойно внимание върху реалните капацитетни възможности на изградената газова връзка за подаване на газ в две посоки по транзитния газопровод „България-Гърция“, на база на изградения реверсивен модул „Сидирокастро-Кулата“. По тази реверсивна връзка в условия на газова криза се очаква да потекат към България определени количества природен газ, идващи от терминала за втечнен газ LNG-Ревитуса край Атина. Този терминал се захранва от Алжир и от Египет чрез плавателни съдове. Но на този източник България едва ли надеждно и стабилно би могла да разчита, още повече, че засега липсват договорени търговски количества между нашите две държави и всичко зависи от наличието на свободен капацитет или се базира на обещания за оказване на съдействие, но без никакъв обвързващ характер. Обвързващи гръцката страна търговски споразумения не би могло и да има, но ако такива се появят, те биха визирали една кратка продължителност и незначителни количества поне поради три обстоятелства. И тук не става въпрос за капацитетни възможности на гръцкия LNG-терминал, с което дали поради незнание, дали поради претупване на проблема, като че ли често се спекулира:
1) В условия на спиране на газовите доставки от Русия (а над 60% от потреблението на природен газ в Гърция е за сметка на внос от Русия), гръцката икономика също ще изпитва остър недостиг от тази суровина, все повече и повече във времето;
2) Освен доставчик на природен газ, LNG-терминалът „Ревитуса“, изпълнява и ролята на газово хранилище (в Гърция няма ПГХ) за компенсиране на средно-денонощните неравномерности в консумацията на природен газ в страната, което допълнително натоварва капацитета (увеличава ангажираността) на този LNG-терминал за гръцката държава;
3) Освен гръцкия LNG-терминал „Ревитуса“, от Алжир и Египет усилено се захранват и LNG-терминалите в Испания, Франция, Италия и Турция, Израел и др., като в условия на продължителна газова криза, капацитетът на тези терминали ще бъдат ангажиран до краен предел. Това от своя страна ще осуетява поддържането на изискваната логистика във времето за осигуряване на необходимите количества природен газ, както и надеждността на тяхното непрекъснато подаване както за Гърция, така и за България.

Що се касае до лансираните през последните няколко години открития на находища на природен газ, може да се напише не малко, но тук трябва да се има предвид, че границата между истината и заблудата е едва забележима и само един професионален подход и анализ може да даде информация за истинското състояние на нещата към настоящия момент. Цитираните по медиите значителни запаси от природен газ в открити газови находища в Черно море, а именно в блок „1-21 Хан Аспарух”, представляват засега геоложки тип запаси, което означава, че това са само прогнозни запаси. С други думи, след като в тези блокове се прокарат сондажи и се проведат задължителните тестове (т.е. съответните газо-хидродинамични изпитания) на тези сондажи, едва тогава запасите могат да се окажат значителни, незначителни и даже равни на нула. Само след провеждане на изпитания на прокарани сондажи в нефто-газовата индустрия се определят доказани и извлекаеми запаси от природен газ (proved and recoverable reserves), както и процентът на тяхната извлекаемост. След това се пристъпва към икономиката – т.е. към определянето на необходимите капиталовложения (capex), към възможните експлоатационни разходи (opex) за добив, към определяне на възвращаемостта на инвестициите и т.н. Нищо такова засега не е направено. Освен това, не трябва да се пренебрегва, че по сравнение с изтощеното газово находище „Галата” (където добивът е преустановен от 2009 г.), водният стълб в блок „Хан Аспарух” е близо 1000 м, т.е. 17 пъти по-голям. Образно казано, това значи, че на блок „1-21 Хан Аспарух” морето е 17 пъти по-дълбоко, отколкото на „Галата”. Това по най-прекия път ще рефлектира върху стойността на морската платформа, която ще трябва да се използва при евентуален бъдещ добив, върху дължината на подводните газови обвръзки, върху дължината на морския газопровод до сушата (българския бряг) и т.н. Към това трябва да прибавим, че засега на блок „1-21 Хан Аспарух” концесионерите са 3 компании – „ОМВ“, „Тотал“ и „Репсол“. Имайки предвид всички тези обективни обстоятелства, влияещи пряко върху бъдещата цена на газа, повече от странно е защо не се правят изчисления колко би струвал природният газ от блок „1-21 Хан Аспарух” след транспортирането му до българския бряг по сравнение с този, внасян по газопроводи от Русия.

Моето мнение е, че Европейския съюз трябва да се обедини около проекта „Южен поток“, така както в миналото се обедини около „Северен поток", особено след провала на проекта „Набуко“, защото проектът „Южен поток“ към настоящия момент няма алтернатива. Подобни алтернативи в такъв мащаб не се очертават и в обозримо бъдеще.

Колкото по-бързо се преодолеят натрупаните недоверия между държавите и изкуствено изградените идеологеми, както и робуването на временни конюнктурни обстоятелства от политически характер, толкова по-бързо ще се види, че проектът „Южен поток“ е стратегически важен и жизнено необходим не само за България, но и за Европейския съюз, защото е в състояние да осигури сигурни и трайни газови доставки за енергетиките на много Европейски държави.

По „Южен поток“ в България ще се доставя природен газ директно от доставчика, защото преди нашата страна няма да има друга транзитна държава. По този начин нашата страна ще има директен достъп до доставчика чрез реална диверсификация по маршрут и няма да бъде зависима от евентуални междудържавни конфликти в бъдеще.

Погледнато още веднъж чисто професионално, „Южен поток“, представлява един грандиозен по мащаби и капацитетни възможности газов проект. Реализирането на подобни проекти не се случва често в газовата индустрия. Ние ще бъдем съвременници и свидетели на неговото реализиране. Наред с проектите „Син поток” и „Северен поток”, „Южен поток” е най-големият по капацитет, по природни и технически предизвикателства и изграждането му ще бъде поредния принос в световната газова индустрия. Независимо от трудностите, с които реализирането на проекта предстои да се сблъсква, поколенията след нас ще има какво да научат и какво да използват дълги години.
_______

Инж. Димитър Щерев e завършил „Хидрогеология и инженерна геология” в Московския геологопроучвателен университет, Русия. В процеса на работа е специализирал „Резервоарно инженерство” в Университета на ООН в Рейкявик, Исландия; „Управление на Инвестиционни проекти в енергетиката” в Дъблин, Ирландия; „Резервоарно моделиране и симулиране работата на подземни газови хранилища и газопреносни системи в офисите на компанията Шлумберже, в Хановер, Германия и др.

От 1997 г. работи в Булгартрансгаз ЕАД в областта на съхранението на природен газ и се занимава с увеличаване и оптимизиране на капацитетните възможности на подземното газово хранилище „Чирен”, както и с текущата, безопасна експлоатация, обновяването и поддръжката на съоръжения на обекта.

Участвал е в управлението, координирането, мониторинга и изпълнението на различни газови проекти като „Южен поток“ и „Набуко“ – моделиране и симулиране на варианти на българските участъци, както и в проекти, финансирани от международни институции – Агенция за Търговия и развитие на САЩ (U.S. Trade and Development Agency), програмата ФАР – Трансгранично сътрудничество (PHARE CBC Cross-Border Cooperation, EU) и др. Освен това е работил по различни хидрогеоложки, гео-екологични, резервоарно инженерни и геотермални проекти.

Понастоящем изпълнява длъжността началник управление „Съхранение на природен газ”, Булгартрансгаз ЕАД, Централно управление, София. Член е на Работен комитет 2 – „Подземно съхранение на природен газ” към Международния газов съюз.

 




Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

04.06.2021  Йордан Дочев, Директор Продажби Термотехника в Роберт Бош ЕООД
„Роберт Бош” предлага иновативни решения за енергийна ефективност и по-чист въздух“
Пълен текст

Събития

Няма въведени записи в тази категория!

Анкета

Кое е транспортното гориво на бъдещето?










 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X