Нито Европа, нито САЩ са се оказали от въглищната енергия, която отново набра популярност и политическа подкрепа във времената на криза

От приемането на Протокола в Киото през 1997 година до сега въглищните ТЕЦ-ове са под постоянния натиск на глобалните политики за борба с климатичните промени. Тъй като са едни от най-големите емитенти на парникови газове, предизвикващи глобалното затопляне, въглищните електроцентрали бяха принудени или да инвестират в екология, или да затворят.
Особено тежки за тях бяха годините на икономически подем, когато Европа заложи на възобновяемите източници, с които разчиташе, че ще може да изтласка част от ТЕЦ-овете. Сега, след погрома на глобалната финансова криза, отношението към въглищните централи изглежда преосмислено, а екоеуфорията - надвита от хладната икономическа логика.
Последните актуални данни от Америка и Европа показват, че страните не са се отказали да горят въглища за производството на ток. Очакванията са, че страните ще опитват да предоговорят ангажиментите си за преждевременно затваряне на централи, които не са напълно амортизирани и дори да инвестират в ТЕЦ-ове ново поколение. За отлагането на края спомагат ниските цени на въглеродните квоти, относително по-високата цена на природния газ (който е алтернатива на въглищата в електропроизводството) и не на последно място - икономическата рецесия.
Излезлият в края на март доклад на департамента по енергетика и климатични промени във Великобритания разкри, че през 2012 година страната е емитирала с 4,5% повече CO2, отколкото през предходната година. Експертите обясняват това именно с факта, че производителите на електроенергия са предпочели да ползват като суровина въглища, вместо относително по-скъпия природен газ.
През миналата година потреблението на природен газ от британските електроцентрали е спаднало с 31% , като точно с толкова се е увеличило потреблението на въглища.
В САЩ през миналата година потреблението на въглища е спаднало с 11,3% или със 114 млн. тона, но официалните прогнози са, че през тази и следващата година ще има увеличение на потреблението от 889 млн. т. съответно на 941 млн. т. през 2013 година и до 955 млн. т. през 2014 година. Причината за това ще бъде по-голямото търсене на суровината, включително и за износ, както и относително по-високата цена на природния газ въпреки бума в добива на шистов газ.
Според Администрацията за енергийна информация (EIA) през 2012 година в САЩ са били изведени от експлоатация 7,9 GW въглищни централи, което е 2,5% от общия инсталиран капацитет. През 2011 година са „пенсионирани“ 2,6 GW, а във времето от 2006 до 2010 година се затварят средно по 1 GW мощности годишно.
От енергийната агенция уточняват, че изведените през миналата година мощности са били заместени от въглищни централи ново поколение, като през периода са въведени в експлоатация пет такива централи с обща мощност 3,6 GW.
Очаква се, че през тази година производството на електроенергия от въглищни централи ще се увеличи с 6,2% заради по-високите цени на природния газ, спрямо въглищата, като така делът на произведена от въглищни централи електроенергия в САЩ ще нарасне от 37,4% на 39,5%.
Обратно в Европа, новини донесе годишната среща на индустриалците във въглищния бранш, която се проведе през месец март в Катовице, Полша. На нея стана ясно, че старият континент съвсем няма намерение да се отказва от ТЕЦ-овете.
В енергийната стратегия на Полша например се предвижда увеличение на енергийното производство от ТЕЦ с 40%, като въглищните централи остават „гръбнак“ на електропроизводството. Страната подготвя строителството на две нови централи, които да отговорят на увеличеното търсене.
Позитивно към ТЕЦ-овете е и отношението на най-голямата икономика в Европа – Германия. През 2012 година тя е произвела 13 TW повече електроенергия от въглищни централи, спрямо предходната година. Това е напълно очаквано, след като през 2011 г. с подкрепата на германския канцлер Ангела Меркел започна поетапното затваряне на ядрените централи заради аварията в японската АЕЦ Фукушима.
Германия отдавна няма защо да се тревожи за изпълнението на целите си за свиване на емисиите CO2, тъй като е покрила норматива си за инсталиране на системи, оползотворяващи ресурса на възобновяемите източници. Ето защо за нея не е проблем да посегне към въглищните централи, чиято енергия идва и на поносима за германската индустрия цена.
За ренесанса на ТЕЦ-овете в момента ключови се оказват въглеродните квоти. В началото на април на борсата в Лайпциг Европейските разрешителни за емисии струват 4,40 евро за тон. Имайки предвид, че цената на въглищата като местен ресурс е ниска, по-малката добавка за емитирания CO2 допълнително помага на ТЕЦ-овете в конкуренцията им с другите електроцентрали и води до по-големи печалби от дейността спрямо централите, работещи с други суровини, например природен газ.
Европейската комисия обяви намерение да предприеме действия срещу срива в цената на въглеродните квоти, като изземе от пазара 900 млн. сертификата и така редуцира свръхпредлагането на квоти. Дори и да се изпълни това намерение обаче, пазарът остава скептичен и залага, че бъдещето е на ТЕЦ-овете.
Те са по-изгодни от гледна точка на себестойността на произвеждания ток, в сравнение с тока, добиван от ВЕИ централи. За Европа въглищата са местен източник, който ограничава зависимостта от внос на енергийни суровини и не натоварва търговския баланс.
На фона на пораженията от глобалния финансов колапс от 2007 г., последвалата дългова криза в Европа и неуспеха на страните да интегрират ВЕИ централите в енергийната система, ТЕЦ-овете изглеждат реабилитирани, а бъдещето им – сигурно. Въпреки това енергийният експерт Джон Робъртс коментира пред специализираната медия за анализи на консултантската компания Platts, че щом рецесията свърши и глобалната икономика се върне към растеж, ситуацията драматично ще се промени. Според него светът отново ще посегне към ядрените технологии за генериране на електроенергия, с което статутът на въглищните ТЕЦ-ове пак ще залезе. Така онова, което в момента изглежда като ренесанс на въглищните централи, може да се окаже просто временен ефект от рецесията, която е само част от икономическия цикъл на възходи и падения.