Когато миналия месец "Газпром" стартира своя нов водещ проект в газовото находище в Бованенко далеч над Полярния кръг, моментът бе триумфален: полето съдържа достатъчно газ, за нуждите на Европа за десетилетия напред. Но вместо това стартирането на проекта - след години закъснение и повече от $ 44 млрд. капиталовите разходи - беше засенчено от предупреждението на Владимир Путин към държавната газова компания да обърне повече внимание на революцията на шистов газ в САЩ.

Това явление заплашва позициите на Газпром в Европа и изпраща проекта Bovanenkovo към реликвите от миналото. "Политици, експерти и представители на бизнеса говорят за истинска революция на шистов газ“ каза Путин. "Ние сме длъжни да вземем тези тенденции предвид, за да се очертае ясна представа за ситуацията и възхода не само в следващите две до три години, но и през следващото десетилетие.“

След години на отричане важността на шистовия газ, "Газпром" е изправена пред нарастващата конкуренция на световните пазари и антитръстовото законодателства на Европейската комисия. На местно ниво компанията също е изправена пред "Роснефт", които спечелиха голям нов вътрешен договор за доставка, скоро след като се съгласиха да закупят TNK-BP.

Бумът на шистов газ в САЩ и увеличаващите се доставки на втечнен газ за европейския пазар е голяма пречка за "Газпром" след създаването й през 1989 година като монополист, изваден от съветското Министерство на газа.

За да стане още по-зле за нея, експортните приходи са парафирани с дългосрочни договори, които прикрепват количеството, консумирано от европейските потребители към цента на петрола. Алтернативните доставки обаче, които се осъществяват на така наречените "спот" цени, компрометират този бизнес модел.

Доставките на спотови цени сега са се увеличили с 50 на сто от всичките продажби в Европа, което прави настояването на Русия за сключване на дългосрочни договори спрямо петрола крайно несъстоятелни, коментират анализатори, цитирани от изданието.

"Принципите на газовата индустрия се промениха значително. Все по-невъзможно е да се каже, че цената на газа трябва да е съпоставена с тази на петрола," коментира Джонатан Стерн, директор на газовите проучвания към Оксфордския Институт по емергийни науки. "Вече е съществува съмнение, че сме в нова реалност."

Въпреки предвижданите инвестиции на компанията на стойност 31 млрд. долара през 2012 (при най-високи стойности през 2011 - 55 млрд. долара), " постепенно ще дойде времето, когато "Газпром" ще бъде сломена", коментира Александър Риазанов, бивш главен изпълнителен директор на газовия монополист. "Това може да стане в близките 5 години", добавя той.

След стартирането на антитръстовите разследвания, организирани от Европейската комисия през септември, "Газпром" е много вероятно да бъде скастрена и за петролно обвързаните контракти. "В рамките на този процес европейският газов пазар е вероятно да бъде трансформиран", писа Алан Райли, професор в City Law School в наскоро публикувана статия.

"Газпром" тъкмо започна да прави отстъпки за някои страни от Западна Европа. Компанията се съгласи да намали цените за договори, сключени тази година, за да ги доближи до пазарните цени. Това струва на компанията около 4,5 млрд. долара за първото полугодие на 2012 г. Въпреки това монополистът отказа да премахне връзката с цената на петрола и предлага ревизия на цената единствено за една година.

Руската газова компания ще трябва да отстъпи, ако иска да си запази клиентите, коментират анализатори. Тя е в "изключително сложна позиция заради увеличаващите се инвестиции и същевременно намаляващият пазарен дял. От там ще трябва или да намалят цените, или да загубят контрактори", каза Владимир Милов, бивш енергиен министър на Русия, който в момента е опозиционен лидер.

Говорителят на "Газпром" Сергей Куприянов коментира, че всички направени инвестиции са направени според стриктни бизнес планове, за да се генерират приходи.

От своя страна Риазанов казва, че " един от проблемите на "Газпром" са, че инвестициите струват много. Не е ясно дали някои от обектите са построени на не особено конкурентна база, защото търговете са доста затворени и малък кръг от компании биват допускани". В заключение той добавя: "Тя ("Газпром") винаги е била не особено гъвкава в експортната си политика."