На 15 ноември Европейската комисия представи съобщението “Making the internal energy market work” (COM 2012-663), с което оценява напредъка в реализацията на вътрешния енергиен пазар до 2014 г. ЕК насърчава страните-членки да повишат усилията си, като отбелязва ползите за домакинствата и бизнеса от напълно интегриран европейски пазар. Документът идентифицира и необходимостта от допълнителни действия в редица области като защита на потребителите, прилагане на съществуващите правила и инвестиции в модернизацията на енергийната инфраструктура. Като част от съобщението си, ЕК публикува и работния документ „Енергийните пазари в ЕС през 2011 г.”, който оценява представянето на всички страни-членки, включително България.

Съобщението на ЕК подчертава, че въпреки големия напредък през последните години по отношение работата на енергийните пазари, трябва да се направи много повече за пазарната интеграция, за подобряване на конкуренцията и за справяне с новите предизвикателства. То припомня, че ръководителите на страните-членки са поставили ясен краен срок до 2014 г. за създаването на вътрешния енергиен пазар. До 2014 г. трябва настоящото законодателство да се приложи напълно, което включва и създаването на важни технически правила на ниво ЕС и предоставяне на необходимите инструменти и ресурси на регулаторите да прилагат ефективно законодателството. Трябва да са налични и трансграничните пазари на природен газ и електроенергия във всички части на ЕС, а изпълнението на плановете за довършване, модернизиране и „поумняване” на мрежите да е в ход. Съобщението отбелязва, че само когато това е постигнато, потребителите ще могат да се възползват напълно от предиствата на вътрешния енергиен пазар.

Пълна либерализация преди 2014 г. – малко вероятна

Общата оценка на ЕК е, че в момента ЕС не може да постигне тази цел. Страните-членки са бавни в промените на националните законодателства и в създаването на напълно конкурентни пазари с участие на потребителите в тях. Още повече, страните-членки не трябва да се поддават на национални политики за сметка на общите. Тези тенденции, според ЕК, може да попречат на ефективната работа на вътрешния пазар. Като част от тази препоръка, ЕК е започнала и процедури срещу страни-членки, които не са транспонирали напълно Третия енергиен пакет или са го направили неправилно. Една от тях е и България.

Една от важните позиции в комуникацията е, че страните-членки трябва да спрат да регулират цените на природения газ и електроенергията за всички потребители, включително домакинства и МСП, като имат предвид и задълженията за универсални услуги и ефективната защита на уязвимите потребители. Доставчиците трябва да показват ясно елементите на цената на своите потребители, за да насърчават информираните решения. Комисията ще продължи да настоява за конкретни графици за премахване на регулираните цени като част от структурната реформа в страните-членки. Комисията ще продължи да насърчава пазарно определяне на цените в пазарите на дребно, включително чрез наказателни процедури срещу тези страни, които продължат да прилагат ценова регулация, непозволена от законите на ЕС. В момента оценката на ЕК е, че домакинствата и малките стопански потребители са по-пасивни от големите индустриални потребители и така не могат да се възползват от разликите в цените. Това може да е заради неефективна защита на потребителите или заради липса на прозрачност и потребителска информация, което води до ниска потребителска удовлетвореност и до ниско доверие.

Според информацията, публикувана от ЕК, потребителите класират електроенергийните и газови пазари с ниски оценки. През 2012 г., електроенергийният пазар е на 26-то място от 30 пазари на услуги, с особено ниски оценки в страните от Югоизточна Европа (най-високата оценка е в Люксембург, а най-ниската – в България). Газовият пазар е на 21-во от 30 места (на първо място е Словения, а накрая на класацията – България и Белгия). И електроенергийният, и газовият пазар имат ниски оценки по отношение избора на доставчик, сравнимостта на офертите и прехвърлянето между доставчици и тарифи, което означава, че потребителите не използват възможностите за спестяване на разходи, които либерализацията предоставя.

По отношение на цените, в абсолютни стойности, домакинствата и индустрията в България и Естония са плащали най-ниските цени за природен газ през 2011 г., а домакинствата и индустрията в Дания – най-високи. За същия период, българските домакинства ползват най-евтината електроенергия в ЕС, а най-скъпата е в Дания. Според доклада, индустрията в Естония (през 2008 и 2009 г.) и в България (през 2010 и 2011 г.) плаща най-ниските цени за енергийни ресурси в абсолютни стойности.

Случаят на България

Според доклада за напредъка на България, след старта на наказателните процедури през 2011 г., страната ни е обявила само частично прилагане на Третия енергиен пакет. Освен това, все още е открита и процедура по газовата директива от Втория енергиен пакет относно липсата на прозрачност за използване на газовата преносна инфраструктура от трети страни и липсата на адекватна система за наказания при нарушения на директивата.

Докладът посочва, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в която през 2011 г. работят 128 служители, има годишен бюджет от 3.6 млн. лв., който е недостатъчен за регулиране на всичките сектори, за които тя отговаря (електроенергия, газ, отопление и ВиК) и има загриженост за стабилността на нейното управление. Докладът напомня, че правителството се е намесвало в регулаторни и управленски нейни решения. Като част от транспонирането на европейските директиви, ДКЕВР трябва да сертифицира независими системни оператори (модела ITO) както за електроенергийния, така и за газовия сектор, но това още не се е случило. По отношение на разпределението и доставките, в електроенергийния сектор има наличен ънбъндлинг и отделни юридически лица, а за 29-те газоразпределителни дружества още няма налично разделяне на дейностите, защото всяко от тях има под 100 хил. потребители.

Според доклада за България, електроенергийният и газовият пазар са получили най-ниската и съответно втората най-ниска оценка в ЕС. И в двата пазара, резултатите по отношение на доверие и цялостно удовлетворение са вторите най-ниски в ЕС.

Електроенергиен пазар

Докладът посочва, че най-важният играч на електроенергийния пазар е държавната вертикално интегрирана компания БЕХ ЕАД, която е собственик на АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2, както и на основния производител на електроенергия от ВЕЦ и обществен доставчик НЕК. Като цяло, групата на БЕХ произвежда около 60% от електроенергията в България. Регулираният и либерализираният сегмент на пазара работят едновременно, като НЕК играе централна роля и на двата. НЕК е собственик на преносната мрежа СН и ВН и продава на индустриални потребители като доставчик от последна инстанция. Дъщерната компания ЕСО ЕАД управлява мрежата и организира балансиращия пазар, на който отново НЕК има централна роля.

Докладът напомня, че в страната няма електроенергийна борса или организиран пазар ден-напред, въпреки че в Правилата за търговия с електрическа енергия от 2010 г. е предвидена тази възможност и тя е тествана. Докладът посочва, че през 2012 г. е тествана и работата на бъдеща енергийна борса. Според текста, нивото на пазарна интеграция със съседните страни е ниско, като не се предлагат търгове за всички часове за капацитети със съседните страни Румъния и Гърция.

Пазар на природен газ

В доклада за България ЕК посочва, че няма наличен пазар на едро в България. Булгаргаз ЕАД е единствен вносител, като търгува на едро по регулирани цени. Делът му на пазара е 84.16% през 2011 г., а останалите 15.84% са от местния добив на компаниите Мелроуз Рисорсиз и Проучване и добив на нефт и газ АД. Булгаргаз е основният газов доставчик за индустриалните потребители.

Трите най-големи доставчика на дребно контролират над 72% от пазара на газ в страната, което води до висока концентрация. Цените на дребно за домакинства и индустрия са все още само регулирани, няма и потребители, които да са сменили доставчика си.