Регистрирай се Вход за потребители

Онлайн бюлетин
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg

Публикации

14.11.2012 г.

Ще има ли бъдеще за БДЖ?

Холдингът е успял да намали финансовите си загуби, но популярността на железниците намалява

АВТОР: Людмила Златева

Обсъждането на състоянието на Българските държавни железници и търсенето на решения за спасяване на задлъжнялото дружество периодично изникват на дневен ред за правителството и обществото. След последните сътресения около несъстоялата се приватизация на дъщерната фирма „Товарни превози“ обаче сякаш дебатите в публичното пространство позаглъхнаха, колкото заради отлива на интерес на пътниците към железниците, толкова и заради приключването на преструктурирането на БДЖ.

Значителен спад в разходите

Последните десетина години за БДЖ са били най-тежките в историята му, а тромавата управленческа структура, съсредоточаването на активи и отговорност у компанията-майка и произтичащите от това високи оперативни разходи доведоха до неминуема реформа. Не без съкращения и синдикални протести, според лектор Владимир Владимиров , председател на СД на “Холдинг БДЖ – ЕАД”, преструктурирането на държавните железници е минало успешно, особено що се отнася до съкращаване на разходите.

Според доклад, изнесен от Владимиров по време на железопътен форум, посветен на състоянието на железниците в България, За последните три години загубите на БДЖ са спаднали с около 58 млн. лева, като до септември 2012 са били 11 млн. лева. По думите на Владимиров тези цифри се дължат най-вече на по-ясното определяне на връзката между приходи и разходи чрез даване прехвърляне на отговорността и по двете пера изцяло към дъщерните дружества спрямо дейностите, които те извършват.

„Очакваме до края на 2012 загуби да достигнат 15 млн. лева. Въпреки че спадът за последните години е очевиден, това не означава, че трябва да се примирим с подобни загуби“, заяви Владимиров.

Заеми, държавна помощ, евросредства

Докато дълговете на БДЖ към нейните доставчици бяха определени като „нещо нормално“ за всяка компания, Владимиров настоя, че без държавна помощ дружеството няма да може да се справи с тежката ситуация на задлъжнялост към чуждестранни банки. Докато заемът от немската банка KfW IPEX-Bank за 25-те електромотриси Siemens Desiro все още не е ясно дали ще може да бъде изплатен разсрочено, изплащания по другите заеми на холдинга към Световната банка на практика също са проблемни, защото са обвързани с държавната субсидия, която железниците получават.

За продължаване и подобряване на пътническите превози, БДЖ също се надявана евросредства от новия програмен период, който стартира през 2014. По думите на Владимир Владимиров по ОП „Транспорт“ БДЖ има шанс да получи достъп до 300 млн. евро, „ако България отговори на изискванията“.

Надежди за конкурентна услуга

За отказване от бъдещето на пътническите превози на БДЖ не може и да става дума, но са необходими множество мерки за модернизацията на тази услуга, за да бъде тя конкурентна. От дружеството изтъкнаха, че завършването на скоростната линия София – Бургас ще е голяма стъпка в тази посока.

През тази година безбилетните пътувания са отбелязали известен спад, докато събираемостта по някои от най-проблемните линии на дружеството, каквито са София-Враца и София – Мездра, е нараснала. Това се дължи най-вече на билетни касиери, за чието въвеждане не били изхарчени допълнително пари от бюджета на холдинга.

Железницата изпада в забвение

Въпреки тези мерки, популярността на железопътния транспорт сред населението на България намалява. Това се потвърждава и от думите на Владимир Владимиров, че пътниците, които ползват услугите на железниците, го правят или „поради икономическа принуда“, или поради липса на по-удобен транспорт. Той изтъкна нуждата от строеж на нови скоростни трасета, но и наложителното модернизиране на подвижния състав, което обаче „няма как да се случи без помощта на държавата. От БДЖ изтъкнаха, че все по-трудно се конкурират автобусните превози, които през последните години са предпочитан начин за придвижване.

От Асоциацията на българските железопътни превозвачи (АБЖП) излязоха с по-мащабни идеи за крайно необходимата модернизация както при пътническите, така и при товарните ЖП превози. Нейният председател Симеон Ананиев призова за случването на практика на отдавна нужното преориентиране на услугите към актуалното движение на гражданите спрямо концентрацията на хора в основно в градовете София, Варна, Бургас, Пловдив, Плевен, Велико Търново, Стара Загора и Русе. Ананиев изтъкна нуждата от интегриране на железниците в общата транспортна система на България чрез адекватното им свързване с градския и междуградския транспорт и включването им в плановете и бюджетите на големите общини.