Регистрирай се Вход за потребители

Онлайн бюлетин
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg

Публикации

19.09.2012 г.

Раздвоение след решението на регулатора за таксите за ВЕИ

Решението на ДКЕВР предизвика веднага негативен отзив на браншовите асоциации за зелена енергия, изтъкващи инвестиционната нестабилност която то ще предизвика. От друга страна обаче обединенията на индустриалните потребители изразиха подкрепата си за хода на регулатора.

АВТОР: Людмила Златева

От днес влизат в сила постановените от ДКЕВР по-високи такси за достъп до мрежата високо напрежение за фотоволтаични и ветроенергийни мощности. Таксата, която ще се заплаща за всеки мегаватчас произведена електроенергия, ще са в размер на до 40% от преференциалните тарифи за зелена енергия, от които се възползват тези инсталации. Това на практика означава, че производителите на възобновяема енергия ще трябва да се разделят с до 40% от печалбата си, която под формата на такса ще отива при електроразпределителните дружества и електроенергийния системен оператор (ЕСО). По предварителна оценка от новите такси за ВЕИ обекти ще идват около 220 млн. лева годишно.

Решението на ДКЕВР предизвика веднага негативен отзив на браншовите асоциации за зелена енергия, изтъквайки инвестиционната нестабилност която то ще предизвика. От друга страна обаче обединенията на индустриалните потребители изразиха подкрепата си за хода на регулатора, за което вярват, че ще донесе повече баланс в икономиката на страната.

Но какви са вариантите за развитие на ситуацията, която има отзвук върху цялата икономика на страната?

Удар върху производителите и банковата система

От Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) излязоха с категорично становище против приетите от регулатора промени. Фалит на предприемачите в бранша и изгубване на доверието на чуждестранни инвеститори поради липсата на каквато и да е предвидимост на приходите са сред основните последствия от новите такси, които прогнозираха от БГВЕА. За съжаление обаче ефектите върху бизнеса със зелена енергия, няма да се ограничи само до този сектор, а ще удари и банките, които ще се окажат с огромен брой „лоши“ кредити при така изглеждащият неминуем фалит на голяма част от инвеститорите. Над 2 млрд. лева са средствата, предоставени само от местните банки за изграждане на ВЕИ обекти.

„Ако тези производства фалират, ще последва ефект на доминото с криза в банковия сектор.“, обяви Себастиан Ньотликс, председател на БГВЕА, по време на специална пресконференция по темата. „Ако регулаторът или правителството кажат, че с това решение ще се намали цената на тока за крайния потребител, това ще бъде лъжа - решението може само да доведе до нестабилност на банките, в които са вашите депозити.“, допълни Ньотликс.

Мнението на председателя на БГВЕА бе споделено и от Асоциацията на италианските предприемачи в България , представена от председателя й Пиетро Луиджи Гиа. По думите му към момента ВЕИ индустрията осигурява около 5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната и постоянните нормативни промени в сектора създават нестабилен пазар, който рефлектира върху банковата система. „Ако решението на ДКЕВР не се замрази, то ще нанесе удар върху ВЕИ-сектора и ще доведе до загуба на работни места и на ноу-хау“, каза Гиа, уточнявайки, че това решение засяга и енергийната независимост на България и създава притеснения за стабилността на енергийния пазар.

Неравноправност

Според участниците в конференцията, с решението за определяне на „такса за достъп“ до електроенергийната мрежа ДКЕВР подменя и обезсмисля Закона за енергия от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Създава се дискриминация между самите ВЕИ проекти. Един соларен парк от 200 кВтп върху покрив, присъединен през първата половина на 2012 г. би заплащал „такса за достъп“ от 232,64 лв. на произведен МВтч, докато идентичен обект, присъединен към мрежата към днешна дата ще заплаща такса в размер на 2,27 лв. на МВтч.

Извън обсега на новите регулации обаче остават конвенционалните централи (АЕЦ, ТЕЦ), както и заводските електроцентрали, не заплащат такава такса - тя е валидна само за ВЕИ проекти.

Според Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия (АПЕЕ), процесът по приемане на решението поражда сериозни съмнения за пряко договаряне между държавния регулаторен орган ДКЕВР с преносното и разпределителните дружества. На 13.09.ДКЕВР получава заявления и само за ден успява да направи съответните изчисления, да състави предварителен доклад, да свика заседание и на 14.09. да публикува приетото решение на уебсайта си след 19:30 ч. в петък срещу събота. В този смисъл възникват и съмнения за картелно споразумение между частните разпределителни компании и държавното преносно дружество, осъществено с подкрепата на регулатора.

Според Никола Газдов, председател на Българската фотоволтаична асоциация (БФА), приетите критерии за определяне на такса за достъп са „нелогични и граничат с правен абсурд“. Една такса следва да покрива разходите за извършване на определена услуга. В цитирания от ДКЕВР случай – услугата е управление на електроенергийната система. Самите мрежови оператори твърдят, че не могат да изчислят точните разходи за управление на мрежата. В резултат на това, ДКЕВР налага такса за достъп. Но тя не основана на предоставената услуга, а е процентен дял от прихода на производителя от ВЕИ за всеки МВтч електроенергия. Таксата е различна според вида ВЕИ технология, момента на въвеждане в експлоатация на централите и преференциалната тарифа. Още по-абсурдно е, че еднакви ВЕИ производители плащат различни суми за една и съща услуга.

Другата гледна точка

Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори(БФИЕК) и Българската асоциация на металургичната индустрия(БАМИ), членовете на които имат най-голям дял в стоковата продукция и в износа на страната се обявиха в защита на решението на ДКЕВР. В официално изявление те съобщиха, че „приемат по принцип решението на ДКЕВР като мярка за възстановяване на баланса в енергетиката и по-справедливо разпределение на финансовите тежести от увеличеното производство на електроенергия от ВЕИ“.

Двете асоциации заявиха, че в резултат на ръста на таксите върху електроенергията, в сила от юли т.г., фирмите на енергоинтензивните индустрии и големите консуматори ще платят повече от 50 млн. лева. От друга страна според индустриалните потребители на енергия най-голям „принос” за това има повишението на такса зелена енергия с 300%. Приетите изменения на цените на природния газ натоварва годишните финансови разходи на същите компании с около 100 млн. лева. Това се случва в условията на продължаваща криза и благоприятства загубата на конкурентноспособност.

ВЕИ тежат на икономиката

Eкстензивното развитие на ВЕИ сектора извън националния план до 2020 год. се отразява негативно на икономическите оператори. Според БФИЕК това не е и в полза за обществото. За 2012 год. в пъти е преизпълнена целта за развитие на ВЕИ, в резултат на което всички по веригата на доставките (мрежовите компании, индустрия и потребители) са натрупали негатив

Според индустриалните потребители на енергия е нарушен балансът на разпределение на финансовите тежести от това развитие и последното решение на ДКЕВР е в посока за възстановяването на този баланс по цялата верига на производство и потребление.

Следва да се подчертае, че целите на ЕС за развитие на възобновяемите енергийни източници до 2020 год. не са обвързани само с производството на електроенергия. Интегрирането на ВЕИ изисква нов подход, различен от парадигмата на големите електроенергийни проекти, като развитие на разпределените производства. Разпределените производства на енергия от ВЕИ не натоварват мрежовите компании, индустрията, обществото и не предизвикват значителни разходи за балансиране.

Все пак от БФИЕК и БАМИ призоваха за осъществяване на диалог с представителите на всички заинтересовани страни и настояха ДКЕВР да налага едностранно решения, по които няма проведени разговори и обсъждане с българския бизнес.