В България съществува уникалната възможност да се изгради оригинално демократично управление, носещо духа на демократичните традиции от вековете, което в условията на глобализиращия се свят може да представи и запази националното достойнство при едно модерно управление. Настоящите условия налагат промените в обществото и държавното управление да бъдат извършвани еволюционно и без социален сблъсък, за да разкрият своя демократичен потенциал и се утвърдят пълноценно в отношенията.

Обективната причина за промяна е изключителната административна претовареност на столицата и съществуващата реална опасност от бюрократизиране на управлението в национален мащаб. Прехвърлянето на част от административния апарат и дейност в другите градове и райони на страната ще доведе до тяхното социално съживяване и търговско-икономически възход. София ще се утвърди като културно-политически център, отчитащ сложността на европейските тенденции и промените в Югоизточна Европа.

България без гражданска инициатива и в условията на посттоталитарен режим

Политическото управление в България още носи духа на тоталитарното минало, държавата е все още „силна” в реалност, в спомена и мечтите на гражданите, а значението на икономическата и политическата свобода не е осъзнато напълно. В политическото пространство гражданските движения не са коректив на властта, напротив-забелязва се желанието за „опитомяване на обществото”, а от това следва и „бягство от самата действителност”.

Съществуващата политическа действителност е едно посттоталитарно структурирано управление, поставено в условията на демократичната конституция, от което следва:
- Политическата обстановка е белязана с ниско доверие и от присъствието на пасивни и разочаровани от политическата система и политическия елит граждани
- Гражданските организации са продукт на държавната администрация и изпълняват главно определени политически и икономически поръчки. Те се оказват далеч от професионалните и социалните проблеми на обществото
- Липсата на естествена връзка и на движение отдолу нагоре между държавата и гражданските организации е причината за покровителството на държавата над местните структури
- Държавният чиновник по-скоро се асоциира като представител на една силова и враждебна структура, която е неадекватна на гражданските интереси и искания

В действителност цялата държавна система (най-добре това е изразено при изпълнителната власт) е изградена на пирамидален принцип, който не предполага доближаване, срастване или ефективно използване на доброволния труд на гражданите или авторитетната помощ на гражданските организации. Напротив-силовият авторитет на държавните структури дистанцира гражданите и не позволява формирането на граждански организации в дадена област, които да са в услуга на държавните механизми.

Настоящата държавна структура носи характерните особености на посттоталитаризма със силно централизирано и йерархизирано подчинение. Подобна управленска система може да се саморазвива като идеална бюрократична „демокрация” от „Веберов тип”, ограничаваща дейността на гражданите. Добрият шанс при тази демокрация е, че бюрократичният апарат може да достигне до много висока теоретична и професионална подготовка, но това е всичко. Зад професионализма гражданите отново ще виждат „монополизираното легитимно физическо насилие”[1], олицетворяващо авторитарното управление.

Другият вариант е бюрократичният апарат постепенно да се подчини на познатите ни закони от близкото минало:
- Броят на чиновниците и количеството работа да нямат никаква връзка помежду си
- Броят на чиновниците расте дори и да няма работа, като те си създават работа един на друг
- Работата се разширява, докато запълни работното време, а разходите растат, докато погълнат приходите
- Следва закриване на структурите или „корабът потъва окончателно”[2]

Полифункционалната структура на изпълнителната власт, каквато е на Министерския съвет и отделните министерства, в реалност представя същността и принципите за подчинение в „демократизираната йерархия”. Демократичният характер е представен чрез „вертикалното проникване” в специфичните проблеми на обществото с множеството специализирани дирекции. Тези дирекции разкриват широкия спектър на действие на всяко министерство, но същевременно показват и най-ниската социална точка за комуникация, която е изключително неефективна. В действителност не съществува „динамична връзка” между отделните министерства и гражданите, а най-опасното е, че чиновниците със своя професионализъм остават напълно неразбрани за обществото.

Причината е, че всички дирекции са съсредоточени в столицата, а липсата на регламентирана автономност в поведението и разсредоточаване при разположението им ограничава тяхната възможност за социализация и гражданственост.

Министерството на транспорта има например десет дирекции в специализираната администрация, което не доказва, че е по-малко или повече демократично от Министерството на вътрешните работи, разполагащо с четиринадесет специализирани дирекции. Това всъщност разкрива специфичния характер на тяхната дейност и почерка на една неизползвана пълноценно административна система.

Еднотипните модели и организация на отделните министерства повтарят този на Министерския съвет. Той е еталон при клонирането на останалите министерски структури. Аналогични структури имат и двете държавни агенции-по туризма и за младежта и спорта. Подобен модел на управленска организация не дава възможност за развитие и стимулиране на широка социална дейност и за създаване на действащо гражданско общество, а за утвърждаване на бюрократичния подход.



В своето усъвършенстване министерствата ще трябва да изживеят прехода от политико-бюрократичната организация към политико-експертната система на действие. Смисълът е да се съкрати действащият политически апарат и доближи дейността на министерствата до експертно ниво. Промените задължително са свързани и със структурни преобразования и намаляване броя на служителите и делокализация на отделните министерства. Политическият кабинет да се замени с експертен, който е оглавяван от зам.-министъра. Зам.-министърът и експертите да ръководят и контролират дейността на специализираната администрация с дирекциите. Тези дирекции в своята дейност трябва да се освободят от бюрократичния подход, като търсят и отразяват проблемите в обществото, осъществявайки пряка връзка с местното самоуправление и гражданските организации.

Главният секретар поема отговорността само върху дейността на общата администрация, като е пряко подчинен на съответния министър или зам.-министър. Новата административна структура може да бъде представена чрез следната схема.



Цялостната дейност на изпълнителната власт трябва да е в интерес на гражданите и да стои твърде близо до местното самоуправление, за да се задейства гражданската инициатива. Демокрацията в действителност може да е система за политически посредничества между държавата и социалните действащи лица, „а не само начин за рационално управление на обществото”, но истината е в промяната и защитата на самата демокрация като израз на рационалното поведение[3].

Съвременните условия в демократичното общество налагат съществуването на добронамереност и непринуденост в отношенията. Отделната личност действа според своите лични възможности, но винаги в интерес на обществото. Тези обстоятелства позволяват хармонизиране дейността на държавните структури с гражданската инициатива, като станат фундамент за развитието на гражданското общество. Субектът на гражданското общество е човекът с неговите естествени права, а субектът на държавата е гражданинът с конституираните права и свободи, както и спазване принципа за дозираната намеса на държавата в обществото[4].

Самият механизъм на взаимодействие между гражданите и държавните структури в обществото може да се представи в ефективно действащи позиции чрез елементите на изпълнителната власт, която е най-мобилна от трите власти на всички административни нива, с представителите на българския бизнес и с научния потенциал, обвързани чрез инициативата на гражданите. Българският бизнес чрез своята социална дейност може да засили гражданската активност с максималното си отваряне към обществото, правно обвързване със структурите на изпълнителната власт и привличане на гражданите за всякакъв вид професионална дейност-постоянна или временна, но доброволна.

Научният потенциал от ВУЗ-те ще действа чрез създаването на нови концепции в интерес на коректния бизнес, добронамерените граждански отношения, успешно действащо местно самоуправление, за да се утвърди научно-експертният характер на взаимодействието.

Гражданската инициатива ще бъде в интерес на местните и централните управленски структури, като чрез избори в управлението ще участват граждани, защитаващи конкретен или конкретни социални интереси, както и притежаващи необходимите професионални познания. Динамично действащите изградени граждански сдружения могат да обвържат успешно управлението като цяло с интересите на гражданите. В ритъма на гражданските движения ще се формира и „ядро” от инициативни граждани, линейно структурирано по интереси и консолидирано от динамиката на отношенията, действащо в подкрепа на гражданското управление. Схемата на действащата гражданска инициатива може да се представи по следния начин.

Схема на действащата гражданска инициатива


Промяната на условията ще формира нова гражданска култура и нови отношения. Хората всъщност стават такива, каквито са изградените обществени отношения и установените от самите тях условия за живот. Демокрацията има смисъл само когато е продукт на творческата инициатива на гражданите.

Във формираните демократични условия човек може да се доближи до реалните, естествените отношения и няма да губи време и сили за хиляди ненужни неща, резултат на бюрократичната система, които не го интересуват и не разбира, за да е на положение и за да се представи „добре”[5].

Промяна и иновация на административната структура

Целесъобразно е в бъдеще да се извърши преструктуриране на държавно-административната дейност чрез изграждането на локални „полисни центрове”, които да имат различна степен на обвързаност с отделните сфери на централната власт. Целта е:
- Облекчаване и освобождаване на част от управленския капацитет на град София
- София да поеме отговорността за проблемите на европейската интеграция и отношения, както и проблемите за мира и спокойствието в Югоизточна Европа, като се превърне във водещ културен и политически център на страната
- Активиране политико-административната дейност на останалите области и градове, като се извърши не само условно, но и реално „разделение” на трите власти. Смисълът е да се постигне многопластово полиархично управление с динамично функциониращ столичен център
- Прехвърляне на част от административно-управленската дейност на страната в останалите значими центрове, като Пловдив, Русе, Видин, Силистра, Хасково и други

София притежава регионалния потенциал поради своето изключително географско разположение да се превърне във водещ политически, бизнес и финансов център, контролиращ и регулиращ отношенията в Югоизточна Европа, а защо не и отношенията Изток-Запад.

Ние трябва да се „освободим от мисълта”, че София като столичен град, при съществуващата международна обстановка, може да запази своя административен монопол при управлението на страната. Това е твърде остаряло схващане, идващо от зората на зараждащото се тоталитарно управление в началото на ХХ в.

Успешното прилагане на принципа на многополюсната система за управление разкрива както възможността за активиране политическата дейност в останалите териториални градове, така и постигане на хармоничност в отношенията на трите власти като цяло в страната.

При тази ситуация и в бъдеще транспортната политика на България ще има съществена роля във вътрешните отношения, при европейската интеграция и формиране на концепциите за международна дейност, тъй като страната заема ключова позиция на Балканския полуостров по отношение на транспорта и търговията.

Министерството на транспорта и Министерството на външните работи в този случай е най-благоразумно да бъдат разположени в градовете Варна и Бургас. Това са градовете, които имат най-удобното географско разположение в Западния Черноморски регион и могат да осъществяват пряката търговска връзка с държавите от Черноморския, Каспийския басейн и Централна Азия към Европа. Тези градове същевременно ще бъдат и центрове на комбинирания транспорт-морски, железопътен, речен, шосеен и въздушен.

Дейността на двете министерства има смисъл, когато са разположени в региона, където се формира външнотърговската и транспортната политика, като поддържат постоянна връзка със София-центърът, формиращ международните отношения.

Министерството на външните работи задължително трябва да запази част от експертните си кабинети в София, за да се задвижват по-ефективно проблемите по европейската интеграция и международната дейност. Възможно е министерството да пренесе някои от официалните и представителните дейности в град Велико Търново като столица на Средновековна България, за да поддържа реална връзка с корените на вековните ни традиции в сферата на държавността.

При спазване на същия принцип могат да бъдат разположени и останалите министерства в другите градове на страната, съгласно протичащите европейски тенденции и съществуващия национален потенциал. БНБ, Министерството на финансите с всичките 22 дирекции, Министерството на здравеопазването с централното управление и Министерството на правосъдието да бъдат съсредоточени в град Перник, който има развита инфраструктура и затихващи индустриални функции. Така ще се облекчи значително административната претовареност на София.

С разширяването на Околовръстния път, построяването на новата магистрала „Люлин” и продължаването на метрото до Перник градът ще се превърне в оригинално продължение на София. „Старата столица” ще възвърне част от предишната си романтика и уют, превръщайки се същевременно в модерна европейска столица. Перник и сега носи характерните черти на сателит към столицата, с отличен потенциал за развитие на транспортните връзки, което няма да е проблем за в бъдеще.

Министерството на земеделието и продоволствието с цялата администрация-обща и специализирана, е нормално да бъде разположено в Стара Загора и Добрич като най-значимите земеделски центрове в страната, където се раждат и могат да се решават по-лесно проблемите на българското земеделие. Смисълът на подобно разположение е да обедини в едно цяло управлението на практическата дейност, научните постижения и открития. Тези градове могат да се превърнат в научноекспериментални и управленски центрове, защитаващи със земеделската продукция името на страната в Европа.

В бъдеще националната политика на България трябва да запази своите авансови позиции на Балканите в сферата на енергетиката. Трансформирането на АЕЦ „Белене” и обновяването на АЕЦ „Козлодуй” са едни от най-съществените и предстоящи задачи в тази област. Разполагането на Министерството на икономиката и енергетиката с част от специализираната администрация в този регион е доста разумно като решение. Така най-добре ще се решават проблемите на енергетиката, която е най-печелившият клон от нашата икономика.

Военното министерство и щабът на действащия военен контингент на Югоизточна Европа могат да бъдат настанени в Пловдив и Хасково. Това са най-важните стратегически центрове на югоизточната граница на ЕС, което е най-удобната позиция за защита границата на ЕС.

България е страна с древна култура, богато историческо наследство и културни традиции. Тази особеност позволява Министерството на културата и Министерството на образованието и науката да се разположат в градовете София, Пловдив и Кърджали, тъй като изключителен културен феномен представляват светилищата Перперикон и Татул, които най-добре илюстрират силата на българската културна традиция. В същия смисъл като културни центрове могат да се използват и градовете Видин, Русе, Ловеч, Шумен, които могат да станат седалища на отделните специализирани дирекции.

Останалите министерства, както са: Министерство на вътрешните работи, Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на околната среда и водите, Министерство на труда и социалната политика, могат да се разположат в областните градове според същността на проблемите си. Официалното представителство на тези министерства може да се установи в градовете с възлови позиции, във водещите административни центрове Благоевград, Хасково, Силистра и Видин. Смисълът на тази локализация е да се следва движението и раждането на проблема, като така се установяват седалищата и на различните дирекции от специализираните администрации. Възможно е смисълът на управлението да се изразява в постоянното движение, като се прогнозират и следват проблемите.

Дирекциите от общата администрация и официалните представителства могат да се разположат в посочените административни центрове и София, като се осъществява ефективно взаимодействие между тях.

Например двете асоциации-по спорта и туризма, успешно могат да използват материалната база в Пампорово, Банско, Рила и Пирин като най-важните туристически центрове за разполагане на техните ритмично действащи дирекции от специализираната администрация.

В резултат на икономическото развитие и изградената пътна инфраструктура може да се създаде пулсираща плуралистична управленска система с реално разделение на властите, която е полиархично структурирана. Предлаганата система от действащи „полисни центрове”, отразяващи в различна степен обвързаността с отделните сфери от централната власт, е изключително оригинална и ефективна за управлението, разкриваща демократичния и мобилен характер на властта и същевременно нейното функционално единство. Тази форма на управление може да се наложи, тъй като държавната политика на страната ще изразява европейските тенденции и същевременно ще участва във формирането на нови. България със сигурност ще се утвърди като важен търговски и транспортен център на Югоизточна Европа, осъществяващ търговска дейност с държавите от Централна и Южна Азия, а промените ще станат обективна необходимост от наложилата се динамика в отношенията.

Законодателната власт като фундамент на демократичните промени

Конституционното разделение на трите власти всъщност определя тяхната самостоятелност в рамките на държавната политика. Законодателната власт има първостепенна роля в демократичното управление. Народното събрание не е институция, обслужваща пряко интересите и целите на изпълнителната или съдебната власт, а стои в основата на настоящите и бъдещите демократични промени. Доближаването на законотворчеството до гражданите във всяко отношение - правно-нормативно и социалнополитически, утвърждава позициите на тази власт, че тя реално отразява проблемите на гражданите.

Откриването на Учредителното събрание в старата столица Велико Търново през февруари 1879 г. доказва желанието за приемственост в държавната дейност, че Търновската конституция и бъдещата държавна политика ще са продължение на установените традиции от българската държава и ще са в интерес на българския народ. Запазването на подобни традиции, че законът произтича „от” и е „в” името на обществото, е същността на демокрацията и демократичното управление.

Преместването на част от дейността на Народното събрание извън рамките на настоящата столица в действителност ще се възприеме като реално доближаване до гражданските проблеми и със сигурност ще повиши авторитета на институцията.

Законодателната власт, която изисква по-голяма концентрация, задълбоченост на мисълта и спокойствие при обсъждане на проблемите, е нормално да бъде преместена във вътрешността на страната и по-конкретно в Северна България-района между Луковит и Севлиево. Сградата на Народното събрание в София ще поеме само част от неговата дейност и ще се използва официално при откривания и чествания, като символизира дългогодишните демократични традиции. Новият център на законодателната власт ще поеме същинската дейност на Народното събрание, като се превърне същевременно и в привлекателно добре урбанизирано средище.

Съдебната власт също може да се локализира и разпредели чрез своите представителства в други центрове, например в градовете Благоевград, Хасково, Силистра и Видин. Съсредоточаването в тях и на отделни представителства на изпълнителната власт ще позволи по-лесно да се решават като цяло държавните проблеми и ще са по-близко до възникващите. Правителството ще анализира проблемите от различните региони и от тези, които са извън пределите на българската държава, но са част от европейските политически проблеми, като търси решение в рамките на общоевропейските тенденции.

Отделните министерства и техните специализирани дирекции се разполагат в различните градове в зависимост от тяхната социална ангажираност. Основният принцип, който се утвърждава в дейността им, е максимална близост до териториалните проблеми и тези на гражданите.

Независимостта в действията на съдебната и изпълнителната власт ще се изразява в коректността на техните отношения и спазване на конституцията и закона.

Мобилните комуникации, изграждането на универсална пътна инфраструктура и виртуалните офиси позволяват да се пренебрегват териториалните разстояния, като не се нарушават последователността на управленските функции, държавното единство и всеобщият интерес на гражданите.

София при тези обстоятелства става център на политическата и представителната държавна власт в лицето на Президентството. Градът е възможно да се превърне условно казано в „европейския център” на Югоизточна Европа, пряко свързан с европейската интеграция и международната дейност, отнасяща се за България и тази част на континента. Географските позиции на София като пресечна точка на три общоевропейски транспортни коридора-4, 8 и 10, потвърждават нейното изключително значение за в бъдеще[6].

За съжаление липсата на концепции и постановки, анализиращи тези проблеми може да доведе до промяна в развитието на естествения ход на европейската интеграция и да се достигне до утвърждаването на друга геополитическа ситуация, която да е неблагоприятна за развитието на България в бъдеще.

Съвременните демокрации в Европа са натрупали достатъчно опит и разбиране, че преобразованията в обществото стават чрез рационални реформи и чрез консенсус. 21-ви век може да е времето за постигане на „големите надежди” в Европа, когато ще се институционализират гражданските обединения, ще се изживеят етническите и религиозните противоречия и формирането на мултиетническите общности ще е реалност[7]. България може да има достатъчно голям принос за утвърждаването на новите тенденции в европейската демокрация и конкретно за Югоизточна Европа.

Виртуалното пространство в услуга на административното управление

В последните години криптографията-науката за шифровано и кодово предаване на информация, извърши истинска революция. Тя гарантира автентичността и анонимността на предаваните съобщения и документи.

Гарантираната анонимност и автентичност на информацията във виртуалната реалност създава пълнофункционална система за комуникация, разкриваща големи перспективи пред виртуалните общества. Съществуващата „свобода на словото” в киберпространството преодолява всякакви „ограничения” при предаването на информационни схеми и организирането на управленски системи. Практическият резултат е премахване на териториалните ограничения и изграждането на свободно икономическо взаимодействие[8]. Тази „свобода” във виртуалното пространство е възможно да се приложи и в административното управление, за размяна на държавна информация между „полисните центрове”, от една страна, а от друга-между „полисните центрове” и централните държавни институции. Реално това може да се приложи при следните случаи:

1) Провеждане на виртуални оперативки и заседания
Администрацията, която е разположена в различни градове, може да провежда регулярни разисквания, инструктажи, оперативки и заседания във виртуална среда. Служебните лица ще могат бързо и точно да обработват и селектират предаваната информация по мрежата. При тези условия най-важното е навреме да асимилират визуализираната информация, включваща текст, образ, звук, анимиращи ефекти и други.
Служителите трябва да умеят да се изразяват кратко и ясно, да действат без паника при повишена динамика и дефицит на време.

2) Провеждане на речи и дебати във виртуалното пространство
Напълно възможно е мрежата да се използва за информиращи, мотивиращи и инструктиращи речи. Критични ситуации и кризисни състояния налагат предаване на достоверна информация от първоизточника, както и провеждане на дебати и разисквания по мрежата. Словото се предава чрез звук и образ до съответните места, като се води активен диалог: въпрос-отговор.

3) Провеждане на перманентна квалификация
Възможно е воденето на курс лекции, както и провеждане на виртуални конференции и семинари, под формата на диалог за повишаване на квалификацията. Единственото изискване е участниците да имат равностойни технически условия и подготвеност, за да комуникират свободно.

4) Провеждане интервю за работа
При тези условия ще се наложи и провеждането на виртуални интервюта за подбор на кадри. Кандидатът и оценяващите са в различни офиси, съществува двупосочна диалогична комуникация в реално установено време.

Подобни дейности, провеждани по мрежата, спестяват време и средства и същевременно изпитващите проверяват уменията на кандидата да работи в условията на динамичната среда на мобилния офис, при които е важна адаптацията. Така чрез виртуалното интервю се проверяват и възможностите на кандидата да се концентрира, самоконтролира и да общува в киберпространството.

Подборът на кадри за работа при тези условия е много важен, защото директните срещи между колеги, с управляващи и с граждани са силно редуцирани в полза на виртуалните. Служителите трябва да имат освен чувството, че са част от виртуалната общност, но и че реално принадлежат към такава, обединени от една професионална и национална концепция.

Подобряването на техническите условия и въвеждането на „информационни сфери” с обмен на аудиовизуален сигнал, обхващащ участниците, доближава качеството на виртуалното общуване до реалното, но не може да го замени изцяло.

Виртуалните офиси са в практическо действие още от началото 80-те години на ХХ в. във фирмите Alfa Laval, Adidas и Nike. Те със сигурност имат своето изключително техническо и социално значение за управлението им, тъй като това са едни от бързо процъфтяващите фирми в Европа и световен мащаб.

Заключение

Възприемането и реализирането на идеята за многополюсния модел ще доведе до следните административно-икономически промени:
I. София ще може да се изгради като важен политически център и поеме изцяло проблемите по европейската интеграция и международната дейност на България и Балканите. Столицата ще се превърне в един от модерните европейски градове, олицетворяващ духа на новото и оригиналното в европейската култура и политика.
II. Разсредоточаването на управленските дейности ще даде възможност за по-голям икономически просперитет на отделните региони и на България като цяло, т.е. до съживяване икономически, културно и в търговско отношение най-вече на Северозападна България. Голяма част от градовете, например Русе, Варна, Бургас, Кърджали, Хасково, Пловдив, Видин и др., ще бъдат не само важни търговско-икономически центрове, но и равностойни по авторитет със столицата. Тези градове като възлови административни центрове ще съгласуват действията си със София по общонационалните концепции за развитие, както и контролирани от правителството. Столицата и правителството ще координират действията им, за да са в границите на националния интерес и европейското законодателство. София има възможността да се разтовари от излишния бюрократичен апарат и така да съживи търговския, икономическия и политическия живот в останалите региони на страната.

При новата политическа ситуация утвърдените срещи във виртуалното пространство между управляващите и с действащите управленски центрове ще бъдат в основата на съвременната управленска схема на страната. Така успешно проведените промени са реална възможност България да стане една от водещите в икономическо отношение държави в Югоизточна Европа и да се установи съвременно демократично управление, от което следва:
- Активно действащо гражданско общество в услуга на новата управленска схема и самите граждани
- Търговско-транспортната дейност ще се превърне в гръбнака на българската икономика, от която ще следва развитието и на останалите отрасли
- България ще има определяща роля и значение в политиката на Югоизточна Европа, като демократичните принципи ще бъдат в основата на промените и отношенията в настояще и в бъдеще
- Това ще инициира изграждането на една обща европейска концепция за развитие, отразяваща настоящето и анализираща бъдещето, която трябва да се спазва от всички държави

Демокрацията в реалност е най-съществената част в развитието на обществото и държавата, а демократичното начало не е нещо чуждо за българина. По думите на И. Хаджийски „Демокрацията е вселена в съзнанието на нашия народ, ... Тя е необходимо условие и за бъдещето му развитие”[9]. Тогава кой би могъл да каже, че „демократичната държава” е по-малко значима от „ А минималната държава”[10]?

Литература

1. Вебер, М. Политиката като призвание, Политически изследвания, бр. 1-3, 1991, с. 38.
2. Паркинсон, С. Законът на Паркинсон, „Отечествен фронт”, София, 1970, с. 12, 112.
3. Турен, А. Що е демокрация, „Колинс-5”, София, 1994, с. 74, 75.
4. Неновски, Н. Гражданско общество-държава-право, „Лик”, София, 1996, с. 9, 11.
5. Минковъ, И. Авторитет, достойнство и маска, „Култура”, София, 1933, с. 47.
6. Николов, В. Проектиране и строителство на пътища, София, 2008, с. 12-19.
7. Mann, M. The Dark Side of Democracy, Cambridge University Press, 2005, p. 529.
8. Мэй, Т. Криптоанархия и виртуальные сообщества, В: Криптоанархия, Харитонов, В. (ред.), Екатеринбург, 2005, с. 125.
9. Хаджийски, И. Оптимистична теория за нашия народ, „Отечество”, София, 1997, с. 35.
10. Нозик, Р. Анархия, държава и утопия, „Отворено общество”, София, 2005, с. 394.