Когато през месец май миналата година, в приложение на Директива 2009/28/ЕС за насърчаване на производството и потреблението на възобновяема енергия в Европейския съюз, България прие Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗEВИ), много от инвеститорите в този сектора останаха разочаровани. Вместо стабилната регулаторна рамка, на която се бяха надявали, те трябваше да се сблъскат с по-сложни, неясни бюрократични и непредвидими процедури.

На практика, развитието на нови ВЕИ проекти бе спряно миналата година.

Според разпоредбите на ЗЕВИ, ВЕИ проектите трябва ежегодно да кандидатстват за свободни мощности за присъединяване към електропреносната и електроразпределителната мрежа. Като първата такава процедурата трябваше да се проведе през настоящата година.

Така първото обявяване на свободни мощности според разпоредбите на ЗЕВИ трябва стане до 30 юни 2012 г. на интернет страницата на енергийния регулатор ДКЕВР. До този момент, обаче, все още няма проект за изменение на ключовата Наредба №6, с която се регламентират условията за присъединяване и така, дори да бъдат обявени свободни мощности, процедурата, по която ще се заявява мощност, остава неясна.

Като се вземат предвид и приетите през април тази година поправки в ЗЕВИ, много е вероятно, обявяването на свободни мощности за нови проекти да бъде отложено с още една година.

Нови промени в ЗЕВИ

Още преди да е изтекла една година от приемането му, ЗЕВИ бе променен, като по мнението на Българската ветроенергийна асоциация, повечето от промените ще се отразят по-скоро негативно на развитието на ВЕИ сектора в България.

Графици за присъединяване

В мотивите към внесения законопроект бе записано, че поради значителния брой договори, които са приведени в съответствие с изискванията на ЗЕВИ, е невъзможно присъединяването на ВЕИ обектите в предвидените по този закон срокове и това налага промени на тези срокове за съобразяването им с плановете за развитие на електропреносната и електроразпределителните мрежи.

Съобразяването с плановете за развитие на мрежата бе законово определено с въвеждането на графици за присъединяване, които ще бъдат изготвени от операторите на електрическата мрежа, в съответствие с поредността на сключените предварителни договори за присъединяване.

Тази графици внасят нова доза несигурност за инвеститорите във ВЕИ проекти. Освен, че правилата отново се променят в крачка, при наличие на вече договорени от инвеститорите срокове за присъединяване, това става и по един изключително противоречив и непрозрачен начин. Само година след като на проектите в напреднал етап на развитие със сключен предварителен договор за присъединяване и платена гаранция от 50,000 или 25,000 лв. на мегават планирана мощност, уж беше гарантирано, че ще се присъединят, според подписаните от тях договори с електропресното и електроразпределителните дружества, изведнъж се оказва, че мрежата не е готова. Въпреки това операторите на мрежата, които не са направили необходимите инвестиции, за да подготвят мрежата в съответствие с подписаните от тях договори, няма да бъдат санкционирани. Вместо това, развитието на ВЕИ проекти ще бъде съобразено с развитието на мрежата, по доста непрозрачен начин, тъй като публично достъпен списък с поредността на сключените договори не е обявен и е практически невъзможно спазването на тази поредност да бъде контролирано от трета страна.

Така, освен че на практика нови проекти не се развиват, реализацията на проекти в доста напреднал етап на развитие също може да бъде ограничена или най-малкото значително забавена във времето.

Според БГВЕА, въвеждането на графици за присъединяване можеше да бъде избегнато, ако вместо това бе извършена проверката на договорите, която бе поискана от асоциацията с отворено писмо до премиера и министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Според изискванията на ЗЕВИ миналата година, за да продължат развитие, всички проекти със сключени предварителни договори за свързване към мрежата трябваше да изпълнят следните три условия до 20 юли 2011г.:

1) Да представят валиден подробен устройствен план (ПУП) или виза за проектиране

2) Да докажат достатъчни права върху земята (собственост или наем)

3) Да направят депозит или представят банкова гаранция в размер на до 50 000 лв./мегават.

Ако и трите условия не са изпълнени до тази дата, това ще означава анулиране на съответните предварителни договори. Очакванията на Българската ветроенергийна асоциация бяха, че само ограничен обем от проекти, не повече от няколкостотин мегавата мощност, ще могат да изпълнят и трите условия.

Противно на тези очаквания, според изнесени от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма данни, са предоставени гаранции за около 3000 мегавата проекти за енергия от вятър и слънце. Това разминаване с предварителните очаквания има съвсем просто обяснение. След кратко проучване, базирано на обществено достъпна информация, както и на информация, получена от компаниите-членове, запознати с развитието на индивидуалните проекти, асоциацията стигна до заключението, че е твърде вероятно голяма част от проектите да са платили гаранции, без да са изпълнили някое от останалите две условия. Асоциацията публично поиска от властите да разпоредят цялостна проверка на договорите. Целта беше да се предотвратят нови промени в закона и нови ограничения в сектора с оправданието за значителния брой съществуващи проекти. За съжаление това не се случи и промените влязоха в сила, а старите проблеми си останаха и дори се задълбочиха.

Един от тези проблеми, отнасящ се главно за инвеститорите във вятърна енергия, които искат да използват привлечен капитал за развитието на проекта, е моментът на фиксиране на изкупната цена за електроенергията.

Цена на изкупуване на електроенергията

Цената, по която електроенергията ще се изкупува за срока на задължително изкупуване, вече ще се определя при акт 16 (разрешение за ползване), а не при акт 15 (завършване на изграждането на енергийния обект), както беше досега.

Проблемът за ветроенергийните проекти идва от факта, че изграждането им обикновено отнема между 18 и 24 месеца от момента на финансово приключване, а тарифата за изкупуване на ВЕИ енергията се променя веднъж годишно. Така, инвестицията става изключително рискова, тъй като докато се строи и всички разходи по проекта вече са фиксирани, регулаторът може да намали тарифата до нерентабилно ниво, което да обезсмисли инвестицията, още преди тя да е завършена. Този тарифен риск на практика означава, че банките не са склонни да отпускат заеми за ветроенергийни проекти преди завършване на строежа, тъй като няма начин да се предвиди какви ще са бъдещите тарифи и съответно дали проектите ще могат да си изплатят заема.

В заключение, вместо да насърчава развитието на възобновяемата енергия в България, сегашният закон на практика въвежда повече ограничения в сектора за възобновяема енергия, увеличава риска при разработване на проекти, води до повече спекулация и по-високи разходи в сектора и в крайна сметка по-малко инвестиции.

Отливът на инвестиции вече е видим, ако погледнем статистиката за това колко нови мощности са инсталирани миналата година в сравнение с предходни години.

За да завършим все пак с позитивни думи, следва да отбележим, че ВЕИ имат сравнително кратка история в България, но с всяка изминала година както в институциите, така и в частния бизнес се трупат знания и опит, които, силно се надяваме в не много далечното бъдеще да доведат до изграждането на стабилната и прозрачна законова и регулаторна рамка, от която инвеститорите се нуждаят, за да продължат да създават зелени работни места в България.