Трите основни приоритета на Европейския съюз по отношение на енергийния сектор - опазването на околната среда и климата, сигурността на доставките и развитието на единен конкурентен електроенергиен пазар - предполагат изпълнението на мерки, които често може да влияят положително на един аспект, но да вредят на изпълнението на друг. Единствената мярка, която влияе положително и на трите приоритета, е развитието на електроенергийната инфраструктура. Това е видно както от документа, приет от ЕК на 12 април 2011 г. (COM(2011) 202 final - “Smart Grids: from innovation to deployment" - "Интелигентни“ електроенергийни мрежи: от нововъведението към внедряването”), така и от други стратегически документи (напр. COM(2010) 639 – “Energy 2020. A strategy for competitive, sustainable and secure energy”, както и COM(2010) 677 – “Energy infrastructure priorities for 2020 and beyond" - "Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък — план за интегрирана европейска енергийна мрежа”).

Национална енергийна политика

За да бъде успешна националната енергийна политика, тя трябва да отразява европейската визия за развитие на сектора, но същевременно да дефинира национални приоритети, които да отговарят на настоящата ситуация, на желаната посока за развитие и на ресурсите, които страната може да отдели за прехода между тях. На първо място, важно е да се дефинира мястото на стимулите и инвестициите в електроенергийната инфраструктура в приоритетите на националната енергийна политика. Както и какви средства може да се отделят по европейски фондове, от националния бюджет и от потребителите за инвестиции в инфраструктура. Тези приоритети следва да се дефинират в тясно сътрудничество между МИЕТ, ДКЕВР, мрежовите оператори и потребителски асоциации, за да залегнат в принципите за ценово регулиране, прилагани от Комисията.

Вторият въпрос, важен за определянето на националната политика за електроенергийния сектор, е свързан с дефинирането на мястото на Smart Grids в дейностите по развитие на мрежовата инфраструктура и по-специално - каква част от ресурсите за подмяна на мрежите може да бъде финансирана чрез публични европейски и/или национални средства и каква част - от самите мрежови компании чрез осъвременяване на тарифните структури и размера на инвестициите, одобрени от Регулатора.

Предимства за участниците в пазара

Въвеждането на интелигентни електроразпределителни мрежи ще доведе до редица предимства както за компаниите от енергийния сектор, така и за потребителите. От гледна точка на управлението на мрежите, основните предимства от въвеждането на Smart Grids в България ще са:

• подобряване управлението на електроразпределителните мрежи;
• възможност за присъединяване на повече разпределени електропроизводствени мощности близо до потребителите, напр. фотоволтаични панели; когенеративни инсталации, използващи природен газ или биогаз; ветроенергийни генератори и др.;
• изглаждане на пиковете в потреблението и спестяване на средства за инвестиции в някои тесни места на мрежата;
• по-добро управление на активите чрез превантивна поддръжка;
• по-бързо отстраняване на аварийни ситуации, благодарение на новите комуникационни възможности, които Smart Grids предлагат;
• по-лесна интеграция на електромобилите в мрежите на големите населени места.

От гледна точка на потребителите, предимствата в България може да са следните:

• ускоряване либерализацията на електроенергийния пазар чрез въвеждането на интелигентни измервателни устройства, както и други елементи от интелигентните мрежи;
• предлагане на нови тарифни структури от страна на доставчиците за по-голяма гъвкавост и по-точно отразяване на клиентските потребности;
• подобряване на енергийната ефективност и намаляване на клиентското потребление;
• повече възможности за инсталиране на собствени енергоизточници;
• намалена аварийност на мрежите.

Следва да се отбележи, че въвеждането на интелигентни мрежи трябва да се извършва в посока от населените места, където се очаква най-голям положителен ефект, към останалите. Въвеждането на Smart Grids в големи градове като столицата и топ-10 на областните градове (по население и/или икономическа активност) ще позволи най-бърза възвращаемост на инвестицията по отношение на подобрено качество на услугите, спестяване на енергия, либерализация на пазара и др. В по-малките населени места с отрицателен растеж на населението, интелигентните мрежи може да се въведат на по-късен етап, като се започне от измервателната инфраструктура. Дистанционното отчитане на потреблението може да спести на компаниите разходи за транспорт и персонал, а на клиентите да предложи нови услуги.

Регулаторни аспекти

В момента ценовото регулиране чрез ценови таван и горна граница на приходите не предлага достатъчно възможности за инвестиции в интелигентни електроенергийни мрежи. Въпреки наличието на показатели за качество на електрозахранването и обслужването на клиентите, връзката между качествените показатели и необходимите инвестиции не е достатъчно добра. Необходима е нова регулаторна парадигма, така че националните цели (вкл. за въвеждане на интелигентни електроенергийни мрежи) да бъдат отразени по-точно в регулаторните методологии и най-вече - при формирането на необходимите приходи за регулираните компании. В противен случай инвестициите в интелигентни електроенергийни мрежи няма да се случат с необходимия темп на развитие.

Въвеждането на интелигентни електроенергийни мрежи от страна на електроразпределителните компании ще подпомогне достигането на националните цели в рамките на европейската цел 20/20/20 до 2020 г. Тези цели са императивни, а времето за постигането им се скъсява все повече. За да може да се гарантира изпълнението им, включително чрез въвеждане на интелигентни електроенергийни мрежи, трябва да се постигне съгласие между заинтересованите и балансиращите страни в електроенергийния пазар по отношение на необходимите разходи и техния ефект върху крайните цени. Дискусиите между заинтересованите страни трябва да включват най-малко следните участници:

От страна на бизнеса:

• производители и търговци, предлагащи енергия на свободния пазар
• преносната компания и електроенергийният оператор
• операторите на електроразпределителни мрежи

От страна на властта:

• министерства (представители на МИЕТ, МРРБ, МОСВ)
• регулаторни агенции (ДКЕВР)
• общини

Необходимо е и съгласие между заинтересованите страни как да се проведат пилотни проекти за оценка на ефектите от въвеждането на интелигентни измервателни устройства и на други елементи от интелигентните мрежи. Единствено чрез пилотни проекти може да се установят точните ползи от въвеждането на Smart Grids в България, а това да подпомогне и процеса по ценово регулиране - само така може да се съпоставят инвестициите в интелигентни мрежи с възвращаемостта от тях за компании и потребители.

Според асоциацията на електроенергийните компании в Европа EURELECTRIC, инвестициите в интелигентни мрежи трябва да са пазарно-ориентирани и да следват принципа „потребителят плаща”, което ще е по-добре и за самите потребители. Също така EURELECTRIC отчита, че някои проекти, например за разширяване на транс-гранични капацитети, трябва да получат и публично финансиране, защото повишават цялостната сигурност на доставките в ЕС и подпомагат за интеграцията на пазара на европейско ниво.

Интелигентно регулиране

Един от добрите примери за национално регулиране на инвестициите в интелигентни мрежи е от Италия. Местният регулатор, AEEG, има последователна политика за развитие на интелигентните мрежи, като този процес започна в тясно сътрудничество с най-голямата електроразпределителна компания в страната - Enel. По инициатива на енергийната компания, започна подмяна на електромерите с интелигентни, като добрите резултати по отношение на спестените оперативни средства доведоха до решение на AEEG, което задължава и по-малките разпределителни компании да подменят всички електромери с интелигентни до 2011 г. Условието, въведено от началото от регулатора, е всички стандарти, свързани с интелигентното измерване, да са отворени, като това правило важи и за всички останали одобрени от него инвестиции в Smart Grids.

Според определението, „Smart Grid е електроенергийна мрежа, която може да интегрира интелигентно действията на всички свои ползватели – производители, потребители и произвеждащи потребители – по начин, който да спомогне за ефикасното достигане на устойчиви, икономически-оправдани и сигурни доставки.” Интелигентните електромери са част от това определение, но внедряването им е едва първата стъпка от цялостното „поумняване” на мрежите.

Развитието на италианските мрежи в посока внедряване на Smart Grids преминава през изпълнението на пилотни проекти в разпределителните мрежи СН и НН. През март 2010 г. AEEG публикува своето решение 39/10, с което кани мрежовите компании да подадат пилотни проекти за одобряване на инвестициите. През септември същата година е публикувано решението, с което се определят и конкретните критерии за селекция на проектите. Избраните проекти ще получат по-висока процентна възвращаемост от направените инвестиции според методология, определена от AEEG.

Интелигентна селекция

Самите критерии за селекция са в две направления. На първо място, за пилотни инвестиции може да кандидатстват участъци от мрежата, които са „активни” - в тях най-малко 1% от времето потоците на енергията се обръщат и са в посока от СН към ВН. Това може да е факт, ако в тези райони има разпределено производство на електроенергия, което задоволява не само потребностите на място, но „изнася” енергия и към по-високо ниво на напрежение. Критериите за избор включват набор от мрежови характеристики, чрез които да се класират кандидатите:





Подходът на италианския регулатор е добър пример за насърчаване на смислените инвестиции в интелигентни мрежи. Той показва как може да се подходи при избора на конкретни пилотни проекти за внедряване на интелигентни мрежи в България на базата на обективен подход, отчитащ множество възможни ползи от реализацията на проекта. Ползата за енергийните компании от прилагането на този подход е гарантираната възвращаемост за одобрените проекти и реализиране на оперативни спестявания. За производителите в разпределителната мрежа ползите са най-вече по отношение на достъпа, а крайните потребители печелят от увеличаване качеството на услугата и предоставените нови възможности. Интелигентната мрежа става възможна, когато се приложи интелигентно регулиране.
________________
Статията е публикувана в бр. 11-12/2011 г.  на сп. Ютилитис