Новини

От България

Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) е предала на 30 декември своя окончателен доклад по „стрес-тестовете” на ядрените реактори в България, съобщи днес нейният председател д-р Сергей Цочев. Процедурата за извършване на „стрес-тестовете” беше започната на 25 март след аварията в японската АЕЦ Фукушима, като страните от ЕС трябваше да предадат своите доклади до края на 2011 г. В България освен за работещите реактори и съоръжения в АЕЦ Козлодуй е извършена оценка и по проекта АЕЦ Белене, въпреки че процедурата не се отнася за централи, чийто строеж не е одобрен и започнат.

В Доклада (стрес-тест) за преоценка на безопасността на АЕЦ Козлодуй се дава висока оценка и се посочва, че проектните основи на централата и нивото на безопасност при разгледаните изходни условия събития (земетресения, външни наводнения, екстремни метеорологични въздействия, загуба на електрозахранване и загуба на краен поглътител, управление на тежки аварии) са отразени адекватно, като в проекта е осигурен достатъчен запас по безопасност. По отношение на сеизмичните характеристики например централата отговаря на изисквания за максимално ускорение на свободната земна повърхност от 0.2 g, което е два пъти повече от първоначално заложените в проекта параметри за тази сеизмична зона на страната. Според Доклада (стрес-тест) за допълнителна оценка на безопасността на АЕЦ Белене, заложените сеизмични параметри са 0.34 g, което е над два пъти повече от изискването за тази сеизмична зона на България.

При АЕЦ Козлодуй най-тежкият разгледан случай на загуба на крайния поглътител и прегряване на реактора е свързан с прекъсване на връзката между енергоблоковете и бризгалните басейни, които осигуряват охлаждането на ключови съоръжения в хилядниците. В този случай най-краткото време до повреда на активната зона е над 28 часа, което трябва да е достатъчно за възстановяване на връзката с басейните. В проекта АЕЦ Белене дори при загуба на връзката с охлаждането от река Дунав и с бризгалните басейни, системата за пасивно отвеждане на топлина (СПОТ) към атмосферния въздух осигурява разхлаждането на реакторната инсталация. И за действащата централа, и за проекта за два нови реактора в Белене, са предложени и допълнителни мерки за по-нататъшно подобрение на безопасността. НЕК като инвеститор в проекта АЕЦ Белене е подала допълнителна информация към АЯР, което придвижва напред и процедурата по издаване на разрешително за строеж. Д-р Цочев не се ангажира с точен срок за издаването на разрешителното и дали той ще е преди или след 31 март (когато изтича анекс 14 с Росатом), като посочи, че най-важното е работата на агенцията да се свърши качествено.

Следващите стъпки по националните доклади за „стрес-тестовете” са свързани с партньорски проверки. До 20 януари ще бъде направен експертен преглед на националните доклади по трите основни групи рискове: външни въздействия, загуби на функции за безопасност и управление на тежки аварии. След това, между 5 и 17 февруари в Люксембург ще се проведе среща за преглед на националните доклади по трите теми, като България ще докладва на 6, 7 и 8 февруари. В периода 17 февруари до 12 март ще се изготвят тематичните доклади, както и проекти на обобщени доклади за всяка страна. Между 12 март и 5 април ще има посещения по страни, като в България партньорската проверка ще е между 12 и 15 март и ще включва посещение и на АЕЦ Козлодуй. Окончателният доклад на Групата на високо ниво по въпросите на ядрената безопасност, отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци (ENSREG) ще бъде приет на 27 април, а на 28 юни се очаква и Докладът на ЕК пред Съвета за окончателните резултати от европейските „стрес-тестове”.

Междувременно няма допълнителна информация от страна на АЕЦ Козлодуй за това как ще се осъществи публично заявеното им намерение да повишат топлинната и електрическата мощност на хилядниците, обяви д-р Цочев. Той не се нае с прогнози дали централата ще успее да подготви както необходимите за това документи до АЯР, така и тези за удължаване срока на лицензията на АЕЦ Козлодуй. Все пак, той определи комбинирането на тези дейности като „носене на две дини под една мишница” поради сложността на двете процедури и препрати въпросите по тази тема към самата централа.