|
|
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg
Новини
От България
10.05.2011 г. 14:10 ч. - д-р Евгений Кънев, Ралица Ковачева и Владимир Шопов
© publics.bg
Възможни ли са успешни публично-частни партньорства (ПЧП) в България? Това беше основният въпрос по време на открита дискусия на тема „Политики и модели за публично-частно партньорство в ЕС: как да заработят в България?”, организирана днес в София от Европейския институт за стратегии и политики (ESPI) и сдружение euinside. На събитието беше представена и новата книга на Евгений Кънев - „Публично-частно партньорство. Принципи, модели и политики за частно предлагане на публични услуги”.
Владимир Шопов, съосновател и председател на ESPI, заяви, че все още промяната на отношението в България към ЕС е бавна и незабележима. Според него, дори може вече да се говори за българска форма на евро-скептицизъм - ценим ползите от членството като пътувания и образование в други страни от Съюза, но не се опитваме да се включим активно във формирането на общите политики. Все още липсва и единна структура за управление на отношенията между България и ЕС, а чиновниците от администрацията разглеждат европейските ресурси като „златна акция”, чрез която могат да упражняват своето влияние.
Евгений Кънев направи преглед на ПЧП и най-вече - как те може да са полезни за предоставянето на публични услуги в България. Д-р Кънев цитира данни на Европейската комисия, според които само за транспортна инфраструктура ЕС ще трябва да вложи 13 трилиона евро до 2030 г., за да запази конкурентоспособността си спрямо САЩ, Китай и други глобални лидери. Немалка част от тези средства трябва да се осигури от частния сектор, най-малкото заради изискванията за фискална дисциплина - под 3% бюджетен дефицит за всяка от страните и задлъжнялост, която да не превишава 60% от БВП. Към това трябва да се прибави и нежеланието на данъкоплатците да плащат по-големи данъци, за да получат по-високо ниво на предлаганите публични услуги.
Ако трябва да обобщим ПЧП, те предлагат най-висока ефективност и приемлива социална цена, обобщи д-р Кънев, като идентифицира и кои са най-благодатните полета за приложение на ПЧП в икономиката - публичните услуги с частен потребител. При тях има делимост на услугата (на база потребител или друг измерител) и техните ползватели могат да бъдат идентифицирани - пътища, ютилитис, администрация и др. За разлика от тях, при услугите отбрана и полиция например трудно може да се идентифицират отделните ползватели. Кънев допълни, че при обществените поръчки в момента рискът не се поема от частния сектор, докато при ПЧП една значителна част от рисковете се прехвърля.
В дискусията след това някои участници допълниха, че поради различни причини рисковете при ПЧП в България остават за държавата, а частният сектор успява да се пребори за голяма степен на сигурност. Като пример беше дадена неуспешната концесия на АМ Тракия, при която рискът за недостатъчен трафик беше поет от държавата. Като успешни ПЧП в България Евгений Кънев посочи концесията на Фрапорт за летищата в Бургас и Варна, курортът Банско и „Софийска вода”. Част от присъстващите - Петко Ковачев от „Институт за зелена политика” и Велко Иванов от „Европейско движение в България” не се съгласиха, като посочиха проблеми и в трите партньорства.
Всички новини от България
Интервю
Вятърната енергия е ключов фактор за постигането на енергийна независимост
Пълен текст
Събития
Анкета
