Новини

От България

Средният облагаем доход на завършилите през последните 5 години висше образование в България достига 1625 евро. Това показват данните от новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2026 г., която беше представена днес. Възнагражденията на младите висшисти са се увеличили близо три пъти в рамките на едно десетилетие - през 2016 г. е било едва 543 евро. Само за последната година ръстът е с над 200 евро (15%) – от 1417 евро през 2025 г., съобщиха от Министерството на образованието и науката.

„Все по-голяма част от младите хора, които завършват висше образование, получават бърза реализация на пазара на труда по специалността си“, каза министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при представянето на Рейтинга. Като положителна тенденция той посочи, че значително по-добра реализация получават студентите, които надграждат обучението си с по-висока степен на висше образование. По думите му това е допълнителен стимул за младите хора да продължат да се развиват. „Живеем в динамично време, промените са бързи и специалистите трябва да надграждат своите знания и умения, за да са по-конкурентоспособни и полезни в икономиката и в публичния живот на страната“, каза министър Вълчев.

Данните от Рейтинговата система за 2026 г. показват, че 86% от завършилите магистърски програми след средно образование, работят по призвание или заемат позиция, изискваща висше образование. Този процент при завършилите магистратура след бакалавър е 69%, а при висшистите само с бакалавърска степен е 51%. Още по-добра реализация на пазара на труда се наблюдава при завършилите докторски програми - 93% от тях работят на позиции, отговарящи на квалификацията им, а средните им доходи са близо два пъти по-високи от тези на завършилите само бакалавърска степен. 

Данните отчитат и рекордно висока заетост сред завършилите висше образование в България. „През 2026 г. само 13% от дипломиралите се през последните 5 години не се осигуряват в страната, а през 2014 г. техният дял е бил 25%“, съобщи изпълнителният директор на Институт „Отворено общество“ Георги Стойчев при представянето на  Рейтинговата система. 

Безработицата сред завършилите висше образование през последните 5 години е малко над 2%, като сред магистрите този дял е едва около 1%. Най-ниска безработица – под 1%, се отчита сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Военно дело“, „Математика“ и „Дентална медицина“. Най-висока е сред завършилите „Туризъм“ (3,58%), „Социални дейности“ (3,34%), „Психология“ (3,2%), „Педагогика“ (3,11%) и „Педагогика на обучението по“ (2,84%).

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ (3747 евро) и „Информатика и компютърни науки“ (2553 евро), следвани от тези, които са завършили „Национална сигурност“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Енергетика“, „Математика“ и „Обществено здраве“ (над 2000 евро). 

На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направление „Администрация и управление“ на Американския университет (5591 евро), „Военно дело“ във Военна академия "Георги Стойков Раковски" (4913 евро), и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (4368 евро) и Нов български университет (4194 евро). Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите „Национална сигурност“ в Академията на Министерството на вътрешните работи (3766 евро), „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (3563 евро) и „Военно дело“ във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ (3373 евро) и в Национален военен университет "Васил Левски" (3343 евро).

Георги Стойчев отбеляза, че през последните години се наблюдава и положителна тенденция на подобрена конкурентоспособност на българското висше образование в по-широк европейски и международен план. „В момента за единица време изследователите в българските висши училища създават между два и три пъти повече научни публикации, които са между два и три пъти по-влиятелни в сравнение със ситуацията от преди десетина години“, коментира той. 

Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти се увеличава на 5,16. Това е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в Рейтинговата система от 2013 година насам. За поредна година първокурсниците във висшите училища с най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование се обучават в  направленията „Медицина“ (5.72), „Фармация“ (5.70), „Дентална медицина“ (5.68) и „Математика“ (5.65).

В общите стандартизирани класации по професионални направления на Рейтинговата система за 2026 година СУ „Св. Климент Охридски“ се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 29, с които участва в класациите. Техническият университет – София е на първо място в 6 професионални направления от общо 11, с които участва. Медицинският университет – София е първи във всичките 5 направления, по които предлага обучение. Химикотехнологичният и металургичен университет и Аграрният университет в Пловдив имат по 3 първи места. Тракийският университет в Стара Загора и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив имат по две първи места. 

СУ „Св. Климент Охридски“ продължава да е висшето училище с най-много действащи студенти - 20 205. Следват го Университетът за национално и световно стопанство с 18 486 студенти и Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ с 17 005. В частни висши училища се обучават близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни университети е най-голям в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство“ – 67%, „Изобразително изкуство“ – 43%, „Администрация и управление“ – 40%,  „Психология“ – 38% и „Национална сигурност“ – 32%.

В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България е нараснал близо 2 пъти – от  4.7% през 2016 година до близо 9% от действащите студенти през 2026 г. За поредна година той е най-голям в професионално направление „Медицина“, където 58% от действащите студенти са от чужбина. По този показател България е абсолютен лидер в Европа, коментира Георги Стойчев. По думите му обаче трябва и да се разнообразят направленията, по които се привличат чуждестранни студенти. След „Медицина“ техният дял е най-висок в професионално направление „Дентална медицина“, в което чужденци са близо половината (49%) от действащите студенти. На трето място е „Ветеринарна медицина“, където този дял е 31%. В още 4 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Фармация“ (15%), „Туризъм“ (13%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%) и „Музикално и танцово изкуство“ (10%). В страната има 114 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. 

От миналата година в Рейтинговата система са включени и индикатори, измерващи оценката на студентите за посещаемостта на лекции и упражнения, както и тяхното усещане дали тези занятия имат задължителен характер. Данните от проведеното социологическо проучване показват, че посещаемостта на упражненията е по-висока от тази на лекциите:  69% от студентите в страната са съгласни или по-скоро съгласни с твърдението "По-голямата част от моите колеги присъстват редовно на упражнения“, докато едва 50% от студентите твърдят същото по отношение на лекциите. На въпроса  дали е задължително присъствието на студентите на упражнения, 75% от анкетираните студенти отговарят положително, докато по отношение на лекциите този дял е значително по-малък – едва 48% от студентите ги възприемат като задължителни. 

Всеки трети от обучаващите се в българските висши училища е студент първо поколение, т.е. произхожда от семейство, в което нито един от родителите няма висше образование.  Под 2% от студентите обаче идват от семейства, при които родителите имат само основно или по-ниско образование.

Рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления. Съпоставят се десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в Рейтинговата система за 2026 г. е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, Националния център за информация и документация, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Националния статистически институт, от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science, както и от проведени социологически проучвания сред работодатели, студенти, преподаватели и ръководни и административни служители във висшите училища.