Новини

От България

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) обяви в петък „нов подход" към планирането на развитието на вятърната и слънчевата енергия в България, който предвижда разработването на нови правила, превантивни мерки и критерии за пространствено планиране. В публикуваната позиция обаче се правят редица внушения за възможно въздействие на ВЕИ върху човешкото здраве, продоволствената сигурност и природата, както и за необходимостта от допълнително регулиране, без да са представени научни, икономически и статистически анализи, които да ги обосновават и налагат. Това посочват в съвместна позиция Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) и Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА).

Според организациите така се създава необосновано противопоставяне между развитието на възобновяемата енергия, от една страна, и земеделието, опазването на природата и човешкото здраве, от друга. Подобни твърдения от държавна институция са неприемливи, особено когато не са подкрепени с конкретни данни и анализи, категорични са от АПСТЕ И БГВЕА.

Позицията на АПСТЕ И БГВЕА

Обявеният от МОСВ подход влиза и в противоречие с публично заявените приоритети на правителството за привличане на инвестиции и намаляване на административната тежест. Рискът от въвеждане на нови регулации и ограничения влошава предвидимостта на инвестиционната среда. Евентуални ограничения биха могли да засегнат развитието на нови местни мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и да застрашат сигурността на снабдяването.

След 2020 г. България привлече над 7 млрд. евро инвестиции в производство и съхранение на възобновяема енергия. Това са преобладаващо частни инвестиции, които модернизират енергийната инфраструктура, увеличават местното производство на електроенергия и повишават конкурентоспособността на икономиката. Още поне 3 млрд. евро нови инвестиции могат да бъдат привлечени до края на десетилетието в проекти за производство на електроенергия от вятър и слънце – при ясни, стабилни и предвидими правила.

Новите ВЕИ увеличават местното производство на електроенергия, намаляват необходимостта от вносни енергийни ресурси и допринасят за по-конкурентни цени за гражданите и бизнеса. Значението на местното производство се видя ясно през последните два месеца. В период, в който важни конвенционални мощности в Румъния и Унгария бяха ограничени, България запази сигурността на доставките и реализира значителен износ на електроенергия.

На този фон инициативата на МОСВ поставя следните принципни въпроси:

1. Какъв е точният мандат на междуведомствената работна група, какви конкретни мерки се обсъждат и в рамките на каква законова процедура се предвижда да бъдат предложени?

2. Как евентуални нови регулации и ограничения ще бъдат съгласувани с общата енергийна, инвестиционна и икономическа политика на правителството и с текущия законодателен процес?

3. На какви научни, икономически и статистически анализи се основават поставените от МОСВ въпроси за въздействието на ВЕИ върху човешкото здраве, продоволствената сигурност и природата и за необходимостта от допълнителни ограничения?

4. Защо МОСВ обявява самостоятелно подход с потенциално сериозни последици за енергетиката и инвестиционната среда, преди да са представени резултатите от работата на междуведомствената работна група и преди да е проведено публично обсъждане със заинтересованите институции и организации?

„България не може от понеделник до четвъртък да кани инвеститори с обещания за предвидимост и ясни правила, а в петък вечер да ги информира чрез социалните мрежи, че обсъжда нови ограничения. Държавата трябва да говори с един глас", заяви председателят на АПСТЕ Никола Газдов.

Законодателният процес вече тече

На 4 септември Комисията по енергетика в Народното събрание подкрепи на първо четене изменения в Закона за енергията от възобновяеми източници. Законопроектът разглежда именно режима за развитие на нови ВЕИ проекти и въвеждането на зони за тяхното ускорено развитие. Промените са свързани и с ангажиментите на България по НПВУ и европейската Директива за възобновяема енергия (RED III). Негативен сигнал към инвеститорите е Народното събрание да разглежда законодателни промени за ускоряване на инвестициите, докато паралелно МОСВ обсъжда нови ограничения за същите инвестиции.

Ако МОСВ има предложения за промени в режима за развитие на ВЕИ, логично е те да бъдат представени и аргументирани в рамките на текущия законодателен процес. Предложенията на междуведомствената работна група следва да бъдат съобразени с действащото законодателство, решенията на Народното събрание и европейската нормативна рамка.

Отделен проблем са внушенията за конфликт между развитието на ВЕИ, земеделието, продоволствената сигурност, човешкото здраве и природата, които не са подкрепени с необходимите анализи и данни.

ВЕИ заемат около 0,15% от земите за селскостопанско ползване - три пъти по-малко от „Мини Марица-изток"

България разполага с приблизително 53 млн. декара земя със селскостопанско предназначение. Посочените от самото МОСВ около 81 000 декара, чието предназначение е променено за изграждане на ВЕИ, представляват едва 0,15% от този фонд. За сравнение, концесионната площ на „Мини Марица-изток" е приблизително 240 000 декара - около три пъти повече от посочената от МОСВ площ за ВЕИ.

Действащото законодателство вече защитава продуктивните земеделски земи. Изграждането на фотоволтаични централи се допуска само върху неполивни земеделски земи от VII до X категория или върху земи без определена категория.

Представените от МОСВ данни не показват конфликт между развитието на възобновяемата енергетика и земеделието. МОСВ не представя анализ на загубена земеделска продукция или оценка на въздействието, които да показват как използването на около 0,15% от земеделския фонд за ВЕИ може да застраши продоволствената сигурност на България.

ВЕИ допринасят за опазването на здравето и околната среда

Необосновано е и внушението, че развитието на възобновяемата енергия по принцип е в конфликт със здравето на хората или опазването на природата. МОСВ не представя научни или здравни данни, които да подкрепят подобно противопоставяне. Вятърните и фотоволтаичните централи произвеждат електроенергия без изгаряне на изкопаеми горива и без свързаните с това вредни емисии. Ползите от намаляването на емисиите, ниските разходи за производство и възможността за използване на местни енергийни ресурси са сред основните двигатели за бързото развитие на възобновяемата енергия в Европа и света. Над 15 години практически опит с експлоатацията на вятърни и фотоволтаични централи в България също дават значителна фактическа база за оценка на тяхното въздействие. В позицията си МОСВ не посочва данни от този период, които да показват системен проблем за човешкото здраве.

Това не премахва необходимостта от оценка на риска, но той трябва да бъде оценяван за всеки конкретен проект и местоположение чрез предвидените в закона процедури. „Искаме ясна регулаторна рамка и институции, които формират решенията си на базата на факти и не променят правилата впоследствие. Оценката на всеки риск трябва да бъде конкретна и научно обоснована, защото само данните могат да бъдат фундамент на устойчивите държавни решения", посочи Миглена Стоилова, председател на УС на БГВЕА.

България може едновременно да защитава природата, земеделието и здравето на хората и да привлича инвестиции в модерна, достъпна и независима енергетика. Тези цели не си противоречат. Заявяваме готовност да участваме в открит и професионален диалог с правителството и всички заинтересовани институции. Този разговор трябва да се води на базата на реални данни, научни доказателства и практически опит.

„Инвеститорите могат да управляват пазарния риск. Това, което не могат да управляват, е регулаторната непредвидимост и промяната на правилата в движение", допълниха от АПСТЕ и БГВЕА.