Новини

От България

Българската химическа индустрия ще се нуждае от между 2,6 и 5,9 млрд. евро инвестиции до 2035 г., за да модернизира производството си, да намали въглеродния си отпечатък и да запази конкурентоспособността си в условията на все по-строги европейски климатични политики. Това показва новият доклад „Климатична трансформация на химическата промишленост в България“, изготвен от Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет въз основа на разговори с водещи компании и анализ на реални инвестиционни планове.

Въпреки че секторът вече е постигнал впечатляващ напредък, намалявайки емисиите си на парникови газове с над 80% спрямо 1988 г. – от 5,2 млн. тона до под 1 млн. тона CO₂-еквивалент годишно – пред него стои най-трудният етап от прехода.

Днес химическата индустрия генерира близо 4,54 млрд. евро годишен оборот и допринася с около 4% от брутния вътрешен продукт на България, което я прави стратегически сектор за националната икономика.

В същото време тя остава сред най-въглеродно интензивните индустрии в страната, като повече от половината от емисиите на парникови газове в промишлеността са концентрирани в няколко ключови химически предприятия.

Значителна част от емисиите произтичат от самите производствени процеси при рафинирането, производството на торове, сода и други химически продукти, което означава, че те не могат да бъдат елиминирани единствено чрез мерки за енергийна ефективност. Именно тези производства формират ядрото на т.нар. трудно декарбонизируеми индустрии и ще определят успеха на индустриалния преход през следващите десетилетия.

Въглеродните емисии вече са въпрос на конкурентоспособност

Докладът подчертава, че климатичният преход все по-малко е екологична тема и все повече се превръща в икономически фактор.

Поетапното премахване на безплатните квоти по Европейската схема за търговия с емисии в периода 2026–2034 г. ще увеличава разходите за въглерод на най-емисионно интензивните производства. Паралелно с това Механизмът за въглеродна корекция на границите въвежда сходни въглеродни изисквания и за вносните продукти от държави извън ЕС.

Това означава, че предприятията, които инвестират по-рано в нисковъглеродни технологии, ще бъдат по-добре позиционирани да запазят своята конкурентоспособност както на европейските, така и на международните пазари.

Според авторите на доклада декарбонизационните политики вече следва да се разглеждат не като допълнителна регулаторна тежест, а като условие за дългосрочна икономическа устойчивост.

550 млн. евро инвестиции са вече мобилизирани, а общата нужда е многократно по-голяма

Анализът установява, че над 550 млн. евро инвестиции вече са потвърдени от предприятията в сектора – приблизително една пета от минимално необходимия инвестиционен обем. Това е ясен сигнал, че трансформацията вече е започнала.

Общата инвестиционна необходимост до 2035 г. се оценява на между 2,6 млрд. евро, отразяващи вече конкретизирани проекти, и 5,9 млрд. евро при сценарий за пълна технологична трансформация, включваща електрификация, нисковъглероден и зелен водород, както и технологии за улавяне и съхранение на въглерод.

Най-голямата единична инвестиционна позиция са проектите за улавяне, транспортиране и съхранение на CO₂ в циментовия сектор, оценени на около 1,2 млрд. евро, като за един от тях вече е осигурено европейско финансиране в размер на 190 млн. евро.

По-голямата част от необходимите инвестиции са концентрирани в три ключови подсектора:

• Рафиниране и нефтохимия: 970 млн. – 2,1 млрд. евро;
• Цимент и минерални продукти: 1,39 – 1,54 млрд. евро;
• Производство на торове: 596 млн. – 1,09 млрд. евро.

Технологиите за преход вече са известни

В краткосрочен план най-бързи резултати могат да бъдат постигнати чрез енергийна ефективност, оползотворяване на отпадна топлина, използване на биомаса и алтернативни горива, както и технологии за намаляване на емисиите на диазотен оксид.

В периода до 2035 г. водеща роля ще имат електрификацията на производствените процеси, нисковъглеродният водород и разширяването на възобновяемите енергийни източници.

В по-дългосрочен план ключови ще бъдат зеленият водород и технологиите за улавяне и съхранение на въглерод, които са практически незаменими за ограничаване на процесните емисии.

При комбиниране на всички налични технологични решения потенциалът за допълнително намаляване на емисиите достига до 86%.

Клъстерите Бургас и Девня могат да се превърнат в двигатели на трансформацията

Географската концентрация на рафинерийни, химически, циментови и содови производства около Бургас и Девня създава възможност за развитие на споделена инфраструктура за електроенергия, водород, транспорт на CO₂, пара и отпадна топлина.

Подобен клъстерен подход може значително да намали инвестиционните разходи и да ускори внедряването на технологии, които трудно биха били икономически оправдани за отделни предприятия.

Необходими са и политически решения

Наред с технологичните предизвикателства предприятията посочват и редица регулаторни бариери:

• продължителни разрешителни процедури, които значително излизат извън законоустановените срокове;
• липса на национална схема за управление на въглеродния риск;
• ограничения в електроенергийната мрежа;
• фрагментиран достъп до европейско финансиране;
• недостатъчни стимули за пазарно признаване на нисковъглеродните продукти.

Затова докладът препоръчва създаването на специализиран индустриален прозорец в Модернизационния фонд, разработване на национална рамка за договори за разлика, по-добра координация на достъпа до европейски средства и активно участие на България в стратегическите индустриални инициативи на Европейския съюз.

„Инвестиционните нужди за модернизацията на българския химически сектор се равняват на приблизително 2–6% от брутния вътрешен продукт на страната ни и подобна модернизация би представлявала една от най-мащабните индустриални трансформации в България през следващото десетилетие.

Важно е да осъзнаем, че България не започва този преход първа. Германия е заделила над 18 млрд. евро само за водородната индустрия за периода 2024–2027 г. и очаква инвестиции до 45 млрд. евро в химическия си сектор до 2050 г. Нидерландия оперира схема за договори за разлика с бюджет от 8 млрд. евро само за 2025 г., която вече доказа, че може да намали индустриалните емисии с близо 8 мегатона CO₂ годишно.

Франция е поела ангажимент за близо 9 млрд. евро публична подкрепа за водород до 2030 г. и одобри допълнителна схема от 4 млрд. евро за декарбонизация на производствения сектор.

Тези държави не инвестират, защото са по-богати, а защото виждат в декарбонизацията инструмент за запазване на индустриалното си лидерство. И правят нещо конкретно, което България все още няма — национални схеми за договори за разлика, единни точки за достъп до финансиране и ускорени разрешителни за зелени проекти.

Истинският въпрос пред България не е дали може да си позволи този преход, а дали може да си позволи да изостане от него. В условията на нарастващи въглеродни разходи по европейската схема за търговия с емисии и постепенното въвеждане на въглеродната такса на границата, модернизацията престава да бъде избор — тя се превръща в ключово условие за запазване на производството, работните места и конкурентоспособността на българската индустрия“, коментира зам.-директорът на Net-Zero Lab д-р Мария Трифонова.

За доклада

Докладът „Климатична трансформация на химическата промишленост в България“ е изготвен от д-р инж. Михаил Георгиев (НИС при СУ), с принос на финансовия експерт Борислав Костадинов и под редакцията на гл. ас. д-р Мария Трифонова, зам.-директор на Net-Zero Lab към Стопанския факултет на СУ.

Анализът е реализиран с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация и координационната подкрепа на Българската камара на химическата индустрия и част от членуващите в нея предприятия.

Пълният текст на доклада е достъпен на сайта на лабораторията.