Новини

От България

Българската икономика навлиза в 2026 г. от позиция на относителна стабилност, но при ясно засилващи се външни рискове, свързани основно с енергийните пазари и геополитическата несигурност, заяви управителят на Българска народна банка (БНБ) Димитър Радев по време на бизнес закуска на AmCham Bulgaria в София, в която участва и служебният финансов министър Георги Клисурски.

Радев очерта четири основни въпроса – текущото състояние на икономиката, промените във външната среда, отражението върху бизнеса и необходимите политики – като подчерта, че анализът трябва да започва от реалната икономика, а не само от прогнозите. По думите му растежът през 2025 г. е около 3.2 процента, подкрепен от вътрешното търсене и частното потребление на фона на нарастващи реални доходи и все още стегнат пазар на труда. Инфлацията се е понижила значително до около 2.1 процента през февруари, а банковият сектор остава стабилен, с висока ликвидност и добра капитализация, при започваща нормализация на кредитирането.

Въпреки тази солидна изходна позиция, управителят на централната банка подчерта, че за малка и отворена икономика външната среда има решаващо значение, като в настоящия момент влиянието ѝ се засилва. Войната в Близкия изток вече променя икономическата картина чрез енергийните цени, връщайки комбинация от по-висока инфлация и по-слаб растеж. „Това е реална икономическа цена, която не може да бъде премахната – тя може да бъде смекчена и управлявана, но не и елиминирана“, посочи Радев.

Базовият сценарий на Българска народна банка предвижда забавяне на растежа до около 3 процента през 2026 г. и ускоряване на инфлацията до приблизително 3.7 процента под влияние на по-високите енергийни цени и вътрешния ценови натиск, особено в услугите. Централната банка разглежда и алтернативни сценарии – неблагоприятен, при който шокът е по-силен, но временен, и тежък, при който ефектите се задържат по-дълго и се пренасят по-широко през разходите, заплатите и ценовото поведение. Към момента развитието се доближава до неблагоприятния сценарий, като основното послание е, че рисковете вече не са балансирани и имат тенденция да се разширяват отвъд енергийния сектор.

Според Радев настоящата ситуация има прилики с енергийния шок от 2022–2023 г., но се различава по три съществени линии – по-слабо търсене, което ограничава възможностите за прехвърляне на разходи към цените, по-ограничено фискално пространство след използването на част от буферите през последните години, и постепенно променяща се среда на финансиране, при която България не остава изолирана от външните тенденции. Това означава, че компаниите ще трябва да поемат по-голяма част от адаптацията чрез по-стриктен контрол на разходите, управление на ликвидността, селективни инвестиции и по-голяма оперативна гъвкавост, като текущият период следва да се използва и за подготовка – включително чрез инвестиции в енергийна ефективност, технологии и по-устойчиви вериги на доставки.

В условията на повишена несигурност качеството на вътрешната икономическа политика придобива още по-голямо значение. „Колкото по-нестабилна става външната среда, толкова по-предвидима трябва да бъде вътрешната“, заяви Радев, като отбеляза, че България е особено чувствителна към външни шокове поради своята отвореност и висока енергоемкост, което усилва ефектите върху разходите, инфлацията и конкурентоспособността.

Като основен приоритет той посочи необходимостта от запазване на фискалната дисциплина и съхраняване на буферите чрез надеждна средносрочна рамка и избягване на мерки с краткосрочен ефект за сметка на дългосрочната стабилност. Когато подкрепа е необходима, тя трябва да бъде целенасочена, временна и ефективна. По думите му въпросът не е дали държавата трябва да действа, а дали го прави по начин, който защитава стабилността, вместо да я подкопава.

„България продължава да се ползва от сравнително ниско съотношение на публичния дълг към БВП, което остава важна силна страна. Но също така е вярно, че фискалната ни позиция днес не е толкова благоприятна, колкото беше преди 2020 г. През последните няколко години част от натрупания фискален буфер постепенно беше използвана. Фискалното пространство се стесни. И макар България да остава в сравнително по-добра позиция от много други държави, възможността за широки и повтарящи се мерки за подкрепа е осезаемо по-ограничена. Това е важна реалност. Тя означава, че през следващия период компаниите вероятно ще трябва да поемат по-голяма част от адаптацията сами“, посочи Радев.

Той акцентира и върху ролята на бизнес средата като част от макроикономическия отговор, тъй като при нарастващи разходи и натиск върху маржовете неефективностите стават по-скъпи. Намаляването на административната тежест, по-добрата институционална ефективност, върховенството на правото и предвидимата регулаторна рамка имат пряк ефект върху инвестициите и разходите за правене на бизнес, като това е от значение както за местните компании, така и за международните инвеститори в условия на все по-селективен капитал.

В дългосрочен план устойчивостта следва да се изгражда чрез адаптация, а не чрез компенсации – чрез инвестиции в инфраструктура, дигитализация, иновации и повишаване на производителността, като енергийната ефективност се откроява като ключов фактор за ограничаване на уязвимостта към външни ценови шокове.

Като стратегически фактор за укрепване на доверието и устойчивостта Радев посочи присъединяването към Еврозоната, което по думите му не отменя необходимостта от национална политика, но укрепва рамката ѝ, намалява несигурността и подкрепя инвестициите и финансовата интеграция. За бизнеса това означава по-предвидима среда за вземане на дългосрочни решения, като в настоящите условия самата предвидимост се превръща в конкурентно предимство.

„Ако останем дисциплинирани, България ще бъде в добра позиция не само да поеме текущия шок, но и да излезе от него по-силна, по-конкурентоспособна и по-добре подготвена за следващия етап на растеж“, заяви Радев, като подчерта, че правилният отговор в настоящата среда не е свръхреакция, а последователност в политиките и дългосрочна ориентация към стабилност и производителност.