Новини

От България

На 19 февруари 2026 г. Институтът за енергиен мениджмънт (EMI) и сп. „Ютилитис“ събраха ключови представители на национални и европейски институции, енергийни компании, браншови асоциации и дипломати, които обсъдиха различните компоненти на енергийната сигурност – геополитически, технологични, финансово-икономически, климатични и други в контекста на все по-електрифицирана и доминирана от ВЕИ енергийна система.

Ключовите говорители бяха:

• Цветелина Пенкова, заместник-председател на Комисията по промишленост, научни изследвания и енергетика и основен преговарящ от Европейския парламент по Регламента за трансевропейската електроенергийна инфраструктура (TEN-E);
• Моника Зигри, началник на отдел „Енергийна сигурност и безопасност“ в Генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия;
• Ник Стайнуанд, политичeски съветник „Енергийна политика, климат и устойчивост“ в EURELECTRIC;
• Фабиен Рок, изпълнителен вицепрезидент на Compass Lexecon;
• инж. Димитър Зарчев, директор на Централно диспечерско управление
• Пламен Младеновски, председател на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Модератори на събитието бяха председателят на УС на EMI Калоян Стайков и деканът на Стопанския факултет на СУ и главен редактор на сп. „Ютилитис“ доц. Атанас Георгиев.

Енергийната сигурност се утвърди като критичен стълб на европейската политика, наред с климатичните цели и стремежа към достъпна енергия. Осигуряването на надеждни доставки изисква система, способна да поема сътресения от различен характер, да се адаптира към динамични условия и да гарантира непрекъсваемост, без да се компрометират дългосрочната устойчивост и икономическата стабилност.

Геополитическото напрежение в света добавя нови измерения на енергийната сигурност. Невъзможно е да се предвиди какво може допълнително да затрудни доставките на енергия, на технологии за беземисионно енергийно производство, на редки суровини и критични материали, необходими за прехода към въглеродно-неутрална икономика. Предвидимостта на международни партньори на Европа се изгуби, а войната в Украйна носи рискове и за физическата сигурност на енергийните активи. Дори извън сценарий на война, европейските електропреносни мрежи вече са подложени на изпитания от хибридни и кибер атаки.

От друга страна, процесът на декарбонизация до 2050 г. предполага дълбока трансформация на енергийната система, при която изискванията за сигурност трябва да бъдат съблюдавани безкомпромисно на всеки етап, а новите предизвикателства пред управлението на енергийните системи налагат използването на комплексни решения както в краткосрочен, така и в дългосрочен хоризонт.

Електроенергията безспорно се утвърждава като доминиращ енергиен носител, включително за постигането на стратегическа енергийна автономност. През следващите 30 години потреблението на електроенергия в Европа се очаква да нарасне с над 2000 TWh – четири пъти повече в сравнение с увеличението през изминалите три десетилетия.

Вече близо половината от електроенергийния микс на Европа се формира от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), като делът им ще продължи да нараства. Макар че са ключови за декарбонизацията, тяхната променлива природа поставя нови предизвикателства пред поддържането на сигурни и постоянни доставки.

Докато ВЕИ мощностите с променлив характер на производството нарастват експоненциално, маневрените мощности, които осигуряват необходимата гъвкавост и системни услуги, не само не успяват да поддържат същия темп, а напротив, намаляват. Част от диспечируемите конвенционални мощности, които доскоро бяха фундамент на енергийните системи, постепенно излизат от пазара. В периода 2018–2024 г. диспечируемите мощности в Европа намаляват с около 10%. Драстичното намаляване с 45% на електропроизводствения капацитет на изкопаемите горива в България и 38% в Румъния доведе до влошаване на стабилността на електропреносната мрежа и високи цени на пазара в региона в рамките на същия период.

Свръхвисоките енергийни цени в региона на Югоизточна Европа през последните години се превърнаха в сериозен проблем пред конкурентоспособността на икономиките. Ценовите различия с Централна и Западна Европа до голяма степен се отразяват и създават несигурност в начина, по който е създадена енергийната система на ЕС и подкопават доверието както във вътрешния европейски енергиен пазар, така и в целесъобразността на европейските енергийни и климатични политики.

Двата проблема могат да се обобщят по следния начин – колко струва единица необходима, но недоставена електрическа енергия, независимо дали се дължи на прекъснато снабдяване или забранително високи цени? В момента Испания се бори с лавина от съдебни искове за обезщетения заради прекъснато захранване през пролетта на миналата година. Както този инцидент, така и редица подобни на него от миналата година, навеждат на мисълта за необходимост от „застраховка“ – необходим излишък (резерв) от мощности в системата, които могат да предоставят както системни услуги, така и да имат маневреност, която допълва променливата генерация на ВЕИ, така и да могат да заместят тази генерация, когато слънцегреенето, силата на вятъра или нивото на водните ресурси е под прогнозите. Увеличаващата се електрификация на икономически и социални процеси трансформира сектора и единица недоставена електрическа енергия може да се окаже в пъти по-скъпа от разходите за „застраховка“, които намаляват риска от прекъсване в захранването.

В наскоро публикувано проучване на Compass Lexecon[1] оценките за адекватността на електроенергийната система в страната отчитат органичен риск в краткосрочен план, но подчертават наличието на значителна несигурност. Сходни са заключенията и от последния 10-годишен план на Електроенергийния системен оператор за развитие на мрежата (2025–2035 г.), който акцентира върху ролята на конвенционалните термични мощности за поддържане на системната стабилност и адекватност. Очаква се все по-голяма част от вътрешното потребление да се покрива чрез внос поради намаляващата конкурентоспособност на въглищните електроцентрали (предвижда се производството от тях да възлиза на около 3 TWh през 2026 г. и да спадне до 0 TWh към 2030 г.). Това създава потенциални рискове за стабилността на системата, както и риск за увеличаващи се разходи за бизнеса и домакинствата.

С увеличаването на дела на ВЕИ и извеждането от експлоатация на съществуващите лигнитни мощности ще нараства и необходимият обем услуги за балансиране. Възможни са предизвикателства, свързани с честотата, напрежението и инерцията в системата. Необходимите режимни параметри трябва да се поддържат в работни граници, за да се избегнат сривове и лавинно разпадане в системата – процеси, подобни на наблюдаваните в Албания, Босна и Херцеговина, Испания и Португалия, Северна Македония, Сърбия, Франция, и Чехия през изминалата година.

Следва също да се отчете, че въглищните електроцентрали продължават да се разглеждат като ключови за възстановяването (рестартирането) на електроенергийната система при кризи, предвид все още ограничения капацитет за съхранение на енергия.

Възможните решения, при които режимните параметри остават в необходимите граници включват изграждане на различни технологични активи (CCGT, хидроенергия, ядрена енергия, батерии, H2), участие на DSR в балансирането, нови пазарни механизми за осигуряване на минимално синхронно производство в системата и др.

В рамките на дискусията участниците ясно посочиха като сериозно предизвикателство управлението на въздействието на отрицателните цени. То засяга всички участници на пазара. За намаляване на броя на времевите интервали с отрицателни цени са необходими по-висок дял на маневрени мощности, по-добре интегриран регионален пазар към общоевропейския пазар, но и правилното управление, предимно на фотоволтаичната енергия на регионално ниво. Особено що се касае до преразглеждане на механизмите за субсидии на възобновяеми енергийни източници в Централна и Западна Европа, които към момента не насърчават ограничаването им по време на часове с отрицателни цени.

Батериите са част от решението за високата волатилност на цените, но не напълно. Навлизането на батериите в България се очакваше да намали ценовите амплитуди чрез активиране на съхранението през часовете на интензивно слънцегреене (когато цените са по-ниски) и отдаването на тази енергия през нощта. Реалността в България към момента показва, че те по-скоро действат чисто бизнес ориентирано, като реализират доходи от изгодни ценови арбитражи през 15 минутни интервали, без непременно поведението им да е в услуга на балансирането на системата или намаляване на средните борсови цени.

Необходими са стимули, които да променят поведението на операторите на батерии, така че да не създават допълнителни проблеми при балансирането на напрежението – извод, който регулаторът вече е направил и скоро ще предложи подходящи промени в подзаконовите нормативни актове.

През последните година и половина мощностите за краткосрочно съхранение на енергия в страната (батерии) се увеличиха значително и ще продължат да нарастват, в резултат на финансовата подкрепа, която беше предоставена по програмата RESTORE, част от ПВУ. Същевременно, националните проекти за дългосрочно съхранение на енергия, както традиционните такива, като ПАВЕЦ, така и иновативните, като технологията за съхранение на топлинна енергия чрез разтопена сол, все още разчитат на чисто пазарни премии. Много ясно осезаем е т.нар. проблем на липсващите пари (missing money problem), като различните видове механизми за капацитет и договори за гъвкавост са част от решението му, които при спазване на правилото за технологична неутралност, могат да бъдат решаващи за  инвеститорите да поемат риска за реализирането на проекти с по-голям мащаб.

Много страни от ЕС вече са внедрили или реформирали съществуващите механизми за сключване на договори за адекватност и гъвкавост. Последната законодателна реформа на Европейския пазарен модел (EMD) и CISAF ускоряват одобрението на механизми за пазарен капацитет. Също така насърчават гъвкаво договаряне на капацитет (като отделна схема или съпътстваща механизъм за капацитет).

Адекватни, надеждни и добре взаимосвързани енергийни мрежи са предпоставка за добре функциониращ вътрешен енергиен пазар и сигурност на доставките. От 2013 г. насам в ЕС беше направена важна крачка за идентифициране и улесняване на изпълнението на ключови трансгранични инвестиции чрез приемането на Регламента за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E). В обявения през декември 2025 г. Европейски пакет за енергийните мрежи е включено преразглеждане и опростяване на регламента.

По отношение на TEN-E предложението въвежда нови категории финансиране за устойчивост и цифровизация. Въвежда сценарий за централизирано планиране в целия ЕС и по-строги правила за трансгранично разпределение на ползите и разходите. Тези два елемента в момента са основна тема на дебатите в Съвета на Европейския съюз. Очаква се промяна в критерии за одобрение на проектите. Изключително важно е проектите да бъдат избирани не само според набор от критерии, както досега, но и на база на това до каква степен улесняват интегрирането на пазарите в ЕС.

Разпределеното възобновяемо енергийно производство и активно управление на потреблението са важна част от решението на зависимостта от изкопаеми горива, по-достъпни цени и по-добрата защита спрямо последиците от потенциална физическа атака на енергийни активи. Същевременно, „поумняването“ на преносните и разпределителни мрежи, а заедно с тях – на сградите и предприятията, са ключови за ефективното управление на енергийните потоци от децентрализираното производство.  Дигитализацията  обаче носи със себе си повишена уязвимост от кибератаки и инвестициите в сигурност трябва да бъдат част от бизнеспланирането.

Инвестиционната рамка в страната следва да се проектира по начин, който се съобразява с променящите се нужди на системата. В условия на формиране на пазарни зони в рамките на единния електроенергиен пазар на ЕС държавните политики следва да са по-консервативни и да се върнат към базови постулати като гарантират първо сигурността на доставки на местно ниво, след което – на регионално и европейско.