Новини

От България

Малките модулни реактори (ММР) не са конкуренти на възобновяемите източници, заяви изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев по време на Четвъртата международна ядрена конференция, която се провежда в София. Събитието събра над 150 гости, фокусирайки вниманието върху ММР и потенциала им за развитие в глобален мащаб. Конференцията се организира от Български енергиен и минен форум с медийната подкрепа на сп. „Ютилитис“.

Според Цачев основно предизвикателство у нас остава балансирането на електроенергийната система като отговор може да дадат ММР с широк диапазон на регулиране. Подобни мощности могат да се регулират в дневен или почасов режим, в зависимост от нуждите на системата. Това е важно и ще бъде революция в енергийните системи на ЕС за наличието на такива мощности, обясни Цачев.

Панелът, в който участва Цачев беше модериран от доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и издател на сп. „Ютилитис“. Събитието беше придружено с изложбена част, в която бяха представени водещи български университети, в т.ч. СУ „Св. Климент Охридски“ със съвместната програма на Стопанския и Физическия факултет „Ядрени технологии, мениджмънт и иновации“, която се преподава на английски език и посрещна първия си випуск през 2024 г., след което получи акредитация от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Участие взеха също Университетът за национално и световно стопанство и Технически университет – София.

304 броя заявления за присъединяване на самостоятелни обекти за съхранение на електрическа енергия с обща инсталирана мощност от над 10 хиляди MW и капацитет от над 28 хиляди MWh са подадени към началото на месец април 2025 година, съобщи по време на събитието изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев. Той допълни, че през месец март 50 хиляди MWh електроенергия от ФЕЦ не е произведена поради невъзможността да бъде реализирана на пазара, с което мотивира необходимостта от изграждане на маневрени балансиращи мощности и на системи за съхранение на енергия.

Изпълнителният директор на ЕСО съобщи, че до момента инсталираната мощност на въведените в експлоатация ФЕЦ достига общо 4700 MW и припомни за съвместния проекта на електропреносния оператор и ББР, който ще осигури възможност публичните предприятия и бизнесът да изграждат ВЕИ за покриване на собствените им нужди и ще ги превърне най-голямата енергийна общност.

Според Цачев е изграждането на системите за съхранение е възможно да се случи до 1-2 години и това ще облекчи работата по балансиране на електроенергийната система.

По време на изложението стана ясно, че за ЕСО остава предизвикателство управлението на енергийната мрежа през пролетните месеци като април и май и причината е огромното производство на енергия от соларните централи. В момента у нас има 4700 MW централи на възобновяеми източници, основно фотоволтаични централи.  Въглищните централи в момента работят с понижена мощност до 700 MW.

Инсталирането на ММР може да се окаже ключово решение за енергийната стабилност на големите промишлени предприятия, особено по отношение на балансирането и цените на електроенергията – смята председателят на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) Цанко Бачийски, стана ясно по време на форума. Той подчерта гъвкавостта и ефективността на тази технология в контекста на зеления преход и декарбонизацията на индустрията.

Въпреки това, процесът по внедряване у нас тепърва започва и няма да се случи бързо, смята той. Засега не е ясно дали български предприятия проявяват конкретен интерес, а дори и да има такъв – реализацията няма да бъде нито бърза, нито лесна. АЯР още проучва наличните международни технологии, за да прецени кои от тях могат да получат регулаторна рамка в България. В този процес агенцията работи в тясно сътрудничество с чуждестранни органи като ядрения регулатор на САЩ, за да черпи опит по отношение на безопасността и спецификите на ММР.

Въпреки перспективността на технологията, Бачийски призна, че приоритет в момента остава лицензирането на големите реактори по американската технология AP-1000. Вероятно обаче, когато се стигне до избор, предпочитание ще бъде дадено на леководородни технологии – каквито се използват в момента в АЕЦ „Козлодуй“ и ще се използват при бъдещите AP-1000.

От страна на държавата, Министерството на енергетиката изрази подкрепа за развитието на малките модулни реактори. Заместник-министър Георги Самандов подчерта, че се насърчават всички инвестиции в технологии и кадри в тази посока.

„Ние сме в началото на ренесанса на ядрената енергетика“, заяви Алекс Нестор, президент на Канадската търговска камара в България, но предупреди, че трудностите не са за подценяване – повечето проекти от последните 20 години са се сблъскали с огромни закъснения и надхвърляне на бюджетите, често заради недостатъци в проектирането и регулаторни пречки.

Евродепутатът Цветелина Пенкова също подчерта, че макар и обещаващи, ММР все още имат дълъг път пред реализацията си у нас. Според нея, те трябва да се разглеждат като допълнение към големите реактори, а не като тяхна замяна. За да се развие технологията в ЕС, ще са нужни целенасочени европейски субсидии и улеснен достъп до финансиране.