Новини

От България

Очаква се ЕК да направи оценката по второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в средата на тази година, след което България има шестмесечен срок да представи информация за извършените реформи. Това каза служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова по време на изслушването си в Народното събрание - първа точка от дневния ред за седмицата на депутатите. В зала за изслушването по темата са изготвените предложения за изменение на НПВУ и предложения по съдържанието на глава REPowerEU и за хода на дискусиите в Европейската комисия по тях, беше и служебният министър на енергетиката Владимир Малинов.

Петкова посочи, че ако след този срок страната ни не представи информация за извършените реформи и приети законопроекти, свързани с тях, ще бъде наложена финансова корекция, която след това България не може да претендира да бъде възстановена.

Второто плащане по НПВУ е заложено и като приход в бюджета за 2024 г., а е подадено на 7 октомври 2023 г. Искането е за 653 млн. евро и е сред най-големите искания от всички планове на държави от ЕС.

„Европейската комисия не ни е затворила вратата да предложим алтернативна мярка с еквивалентен ефект на изваждането на ЕСО от БЕХ, на което те много настояват. Това обяви енергийният министър Владимир Малинов по време на изслушването в парламента, поискано от депутатите от ГЕРБ-СДС, като уточни, че Министерският съвет ще продължи да работи по подобна алтернатива в следващите седмици.

Малинов подчерта, че ЕК има две ключови реформи, част от настоящия план на ПВУ за България, на които държи. Изпълнителната власт обаче не може да ги извърши, тъй като те са обвързани с решения на Народното събрание.

Енергийният министър уточни, че при предлагането на алтернативните мерки с еквивалентен ефект на декарбонизацията и на структурната реформа в БЕХ ще са необходими съответните законодателни инициативи, тъй като това е изискване от страна на ЕК за устойчивост.

По отношение на инвестиционните проекти в RepowerEU Малинов отбеляза, че до 11 септември те трябва да бъдат внесени като предложения в Министерския съвет. Той следва да ги одобри 13 септември, след което те трябва официално да бъдат предложени на Европейската комисия.

Финансовият министър Людмила Петкова предупреди, че по отношение на второто плащане по ПВУ, което е заложено като приход в бюджета за 2024 г. и за което България е подала искане още на 7 октомври 2023 г., тя трябва да изпълни голям брой ключови реформи.

Една от тях е приемането на пътната карта за климатична неутралност на България. Законопроектът по нея, както и още няколко други – по ключови реформи, са били внесени от Министерския съвет в 49 Народно събрание, но след като то приключи дейността си, целият процес трябва да започне отначало.

По този повод министър Петкова припомни важните законопроекти, които чакат приемането си от Народното събрание – Законопроектът за несъстоятелността на физическите лица, Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, процедурните правила за избор на членовете на Комисията за противодействие на корупцията.

Освен това тя обърна внимание и че се чакат промени и в два кодекса – за етичното поведение на българските съдии и за етичното поведение на българските прокурори и следователи.

Петкова посочи, че се очаква в средата на 2024 г. ЕК да направи оценка по второто плащане и след това България ще има 6-месечен срок, в който ако не представи информация за реформите, за които е поела ангажимент, ще й бъде наложена финансова корекция.

Изваждането на „Булгартрансгаз“ и на ЕСО от структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) няма да има отрицателно финансово отражение върху двете държавни дружества, но рискът пред финансовата стабилност на БЕХ е съществен. За това предупреди служебният енергиен министър Владимир Малинов по време на изслушването му в пленарна зала заедно със служебния вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова, предаде БТА.

Най-голям е рискът пред облигационните заеми на БЕХ. Изваждането на „Булгартрансгаз“ и ЕСО като ключови дружества, гарантиращи с активите си привлечените средства, означава предоговаряне на условията по емитирания дълг, уточни министър Малинов.