Новини

От България

Уроците, извлечени от скока на цените на енергийните пазари през последните две години, както националните и европейски усилия, необходими за регулаторното усъвършенстване на вътрешния енергиен пазар на ЕС, дискутираха енергийни експерти на специално събитие. Конференцията беше организирана от новоучреденото изследователско звено Net-Zero Lab от Стопанския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и се проведе в столичния хотел „Милениум“. Участие в дискусията взеха Килиан О'Донохю от Eurelectric, Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт (EMI), инж. Ивайло Найденов, изп. директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), д-р Мария Трифонова от Стопанския факултет, Констанца Рангелова, енергиен експерт, и Владислав Панев, бивш депутат. По време на събитието беше представен доклад „Пътят през енергийната криза: реакцията на България спрямо нарастващите цени и перспективите за новия дизайн на пазара на електроенергия на ЕС“.

Зависимости до безкрай

Вече има уроци от енергийната криза и тяхното изследване е пътят към оптимизиране на европейската действителност. Прекомерното въздействието на газа върху енергийния пазар повлия много силно на резултатите от енергийната криза, в която се озовахме в последните две години, каза директорът на дирекция „Политики“ в Eurelectric Килиан О'Донохю. Той добави, че тази зависимост, съчетана с ролята на изкопаемите горива, е довела до много трудности.

Според него потребителите трябва да имат повече възможности, за да могат да избират от повече източници на енергия, както и да има различни видове договори. Трябва да бъдат насърчени дългосрочните договори, да се усъвършенстват финансовите правила, да се търсят чуждестранни ликвидни пазари, да се правят мащабни инвестиции в мрежата и да се работи за по-гъвкава система, коментира още О‘Донохю.

Той отчете като грешка решението държавите-членки на Европейския съюз да сложат таван на цените на енергията, защото това не е насърчило да се намали потреблението. За сравнение беше посочена ситуацията с газа, където потреблението на газ е намаляло с 19 процента, нещо, което далеч не се отчита с такъв ефект при електроенергията.

Субсидии на мига, но без фокус

България приложи максимално широк обхват на помощите във връзка с енергийната криза, но на практика без ясен фокус. Помощта беше разпиляна между всички пазарни участници, имаше ежемесечни промени, които допълнително създадоха несигурност на пазара. Това обобщи Калоян Стайков по време на събитието. Той изтъкна, че политиката, приложена така, че да не създава никакви ангажименти за насърчаване на енергийни спестявания, е навредила много.

В сравнение с останалите страни от Европейския съюз, България действа изключително бързо да въведе помощ за цените на електроенергията, допълни Стайков. Помощта е разпиляна към абсолютно всички пазарни участници, без абсолютно никаква оценка за необходимост и размер, заяви Стайков. Той допълни, че в началото на кризата в това е имало някаква логика, заради шоковата ситуация, но впоследствие е можело да се направи корекция.

6 млрд. лева помощи без план

Цената на „разпилените“ помощи за периода октомври 2021 г. – декември 2023 г. се равнява на 6 млрд. лв., посочи още Стайков. Той обясни, че голяма част от парите идват от Български енергиен холдинг, 1/5 от Фонда „Сигурност на електроенергийната система“, което обяснява и сегашния дефицит във фондa. „Дори само да вземем трите месеца през есента на 2021 г., цялата помощ, която е отпусната като размер през тези три месеца, се равнява на същата помощ, която дружествата получават през 2023 г.“, коментира още Стайков.

Той направи оценка и на резултатите от раздадените помощи като обособи изкривената пазарна структура на фона на годишни ръстове в корпоративните печалби по време на енергийната криза, подплатени с нестабилна политическа обстановка, допълнително разстройваща пазара. Сред резултатите беше посочен и ниският спад на потреблението на електроенергия в България през 2022 г. На фона на щедрите компенсации, страната ни отбелязва едва 0,9% по-ниско потребление на ток, на фона на 4,8% спад в ЕС.

„Резултатите са такива – 6 млрд. лв. сега ги няма, а те можеха да служат за инвестиции“, посочи Владислав Панев, който напомни, че е бил единственият депутат в НС, гласувал против държавните компенсации в този им вид.

Д-р Мария Трифонова също добави, че инвестициите в енергийна инфраструктура и нови технологии имат нужда от сериозна финансова инжекция с около 3 пъти годишно за достигане на целевите рамки.

Някои оцеляват заради компенсациите, други процъфтяват

От нашата гледна точка, на голямата индустрия, компенсациите успяха да запазят промишления потенциал и имаха някакъв предпазен ефект, каза изпълнителният директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Ивайло Найденов по време на събитието.

Той припомни, че цените на електроенергията у нас започнаха да се повишават още в началото на 2021 г. заради локални причини, като ефект са имали и краткосрочните договори с около 80% обхват. Според него, въведеният след това компенсаторен механизъм е трябвало да се смята по средноаритметична цена и така би дал повече стимули поне при по-големите предприятия.

„Имаше отрасли в индустрията, които без компенсации щяха да затворят“, каза още Найденов. Той допълни, че компенсациите за електроенергията при индустрията са имали допълнителен ефект, защото са смекчили косвено повишените цени на природния газ, тъй като е имало управляемост на общия енергиен разход.

Констанца Рангелова допълни, че енергийната криза рязко е увеличила целите на страните от ЕС за инвестиции във възобновяеми енергийни източници и е ускорила целите за извеждане на изкопаемите горива от енергийния микс, довеждайки ги например до заложени 0% участие в микса на Австрия и Португалия до 2030 г.