Новини

От България

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов по Проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), в което алармира за текстове, които създават предпоставки за нарушаване правата на потребителите на електрическа енергия.

В проекта е предвидена отмяна на чл. 9 от действащата НРЦЕЕ, съгласно който комисията коригира необходимите приходи и/или цени на енергийното предприятие за всеки ценови период в зависимост от изпълнението на показателите за качество на енергията и за качество на обслужването през предходната година.

В тази връзка проф. Ковачева е категорична, че отмяната на цитираната разпоредба е предпоставка за нарушаване на основни принципи при изпълнение на регулаторните правомощия на КЕВР, сред които е и осигуряването на необходимите мерки за снабдяване на клиентите с електрическа енергия с определено качество. Подчертава още, че липсват мотиви в Доклада на работната група кое налага отпадането на посочената разпоредба. 

Диана Ковачева настоява действащата норма на чл. 9 от НРЦЕЕ да се запази, като се прецизира, така че да е относима за регулираните от КЕВР цени за достъп и пренос през електроразпределителните мрежи.

„Смятам за необходимо да напомня, че по време на общественото обсъждане през 2021 г. на цените в сектор „Електроенергетика“ бе поет ангажимент от КЕВР за промяна на Методиката за отчитане и изпълнение на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качеството на обслужване на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайните снабдители (Методика), така че показателите за качество да не се отчитат за цялата лицензионна територия, тъй като това изкривява резултата. Необходимо е да се отчитат на определени по-малки територии. По този начин ще е ясно къде има проблем с качеството, къде съответно потребителите би следвало да получават компенсации заради влошеното качество на електрическата енергия. Въпреки това, до момента Методиката не е изменена“, подчертава омбудсманът. 

Посочва, че в  чл. 37г, ал. 3 е предвидено определяне на компонентната от цената на крайния снабдител в случай, че не е определена базова стойност по ал. 1. Акцентира, че в Закона за енергетиката (ЗЕ) определянето на базовата стойност със закона за държавния бюджет за съответна година и/или програма, приета от МС, е предвидено като безусловно задължение, а не като правна възможност.

„В потвърждение на това е и разпоредбата на чл. 30а, ал. 3 от ЗЕ: „Битовият краен клиент заплаща цена, представляваща сума от базовата стойност по чл. 21, ал. 1, т. 8в, определена за съответното количество потребена електрическа енергия, и компонентата по ал. 1.“ Освен това, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8г от ЗЕ, прогнозната пазарна цена на ел. енергията се определя само за покриване на технологичните разходи на оператора на електропреносната мрежа и на операторите на електроразпределителните мрежи. Затова незаконосъобразно е и предвиденото изменение в чл. 37б, ал. 2 от Проекта – „нова т. 9. крайни снабдители“, пише омбудсманът.

Посочва още, че е недопустимо правомощията на КЕВР, установени със ЗЕ, да се допълват с наредба.

„Освен това, от мотивите не става ясно как е определена горната граница на компонентната – до 7 на сто, както и кои икономически обосновани разходи на крайните снабдители се включват в нея“, подчертава общественият защитник.

Допълва и че в чл. 37г, ал. 5 е предвидено компонентната да не надвишава размера на тази, определена за предходния ценови период, индексиран с инфлационен индекс за предходната календарна година на основата на данни от НСИ.

„Възразявам срещу прилагането на инфлационен индекс, тъй като той отчита изменението на цените на определени видове стоки и услуги, потребявани от домакинствата за определен период от време, като: хранителни продукти; алкохолни и безалкохолни напитки; облекло и обувки; жилищно обзавеждане; здравеопазване; развлечения и култура; ресторанти и хотели, които нямат непосредствено и пряко влияние при определянето на разходите на енергийните предприятия. Увеличението по този начин на цените не е икономически обосновано. Освен това, в така разписаната норма не става ясно кой индекс се взима предвид – годишен/средногодишен“, категорична е проф. Ковачева.

Тя обръща внимание и на друг факт -  от разпоредбата на чл. 37д не става ясно в какъв срок КЕВР трябва да предостави информацията на министъра на енергетиката и каква информация ще се предоставя за целите на определяне на базовата стойност.  

„Съгласно чл. 37е, ал. 1, компенсацията за покриване на част от разходите на битовите клиенти е разликата между постигнатата средно претеглена цена на пазарен сегмент „Ден напред“ и определената със закона за държавния бюджет за съответната година и/или програма, приета от МС, базова стойност на ел. енергия за 1 MWh, която битовият клиент следва да заплаща. Това е в потвърждение на гореизложеното, че определянето на базовата стойност е предвидено като задължение“, подчертава Диана Ковачева.

Омбудсманът алармира, че ако КЕВР приема обратното, след като се предлага начин за изчисление на компонентата в случай, че не е определена базова стойност, това буди недоумение защо не е предвиден и такъв начин за изчисляване на компенсацията. Посочва още, че ако няма определена базова стойност, няма да има и определена компенсация. Допълва и че липсва разписана процедура по какъв начин и кога компенсацията ще се отразява в сметките на потребителите, както и относно възможността за заплащане на цялото или за част от закупеното количество електроенергия, за диференциацията й и кога ще се прилагат тези възможности.

Ковачева посочва още, че на практика не става ясно и коя предходна година ще се взема предвид – преди регулаторния период 2024-2025 г. или преди регулаторен период 2023-2024 г.

Не на последно място общественият защитник подчертава необходимостта за промяна в общите условия на енергийните предприятия, в частта която се отнася до информацията, която ще се предоставя на битовите клиенти във фактурата. Посочва, че е необходимо да се предвиди бърз и ефективен механизъм за изплащане на обезщетения на битовите клиенти при некачествено предоставяне на услуги.

„Наложително е и провеждането на широка информационна кампания относно въвеждането на новите правила на ценообразуването за битовите потребители на ел. енергия, като бъдат публикувани и образци на фактури за битово потребление, в зависимост от вариантите, предвидени в Проекта. Очаквам да направите обективен анализ на изложеното и предприемете необходимите мерки в защита правата на потребителите на електрическа енергия“, заключва омбудсманът.