Новини

От България

Дефицит от 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт, който се очаква да нарасне с 1.8% през тази година, средногодишна инфлация от 8.7% (5.6% в края на годината ), орязани разходи с 3.6 млрд. лв. Това са част от параметрите на проекта за бюджет за тази година, оповестен късно вечерта вчера от Министерството на финансите. Намалените разходи са в сравнение с проекта на служебното правителство, до чието разглеждане в парламента така и не се стигна. Размерът на дефицита е в рамките на т. нар. Маастрихтски критерии, на които България трябва да отговаря, ако иска да приеме еврото. Засега плановете са това да се случи от 2025 г.

Заедно с проекта е внесена и тригодишна бюджетна прогноза. В текста не са заложени данъчни промени, не са орязвани и социални разходи, а пенсиите се предвижда да бъдат актуализирани по план. Планира се бюджетът да бъде приет до края на юли и да влезе в сила от 1 август.

По-висока събираемост

През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. През 2023 г. се очаква да постъпят 4,7 млрд. лв. повече данъчни приходи спрямо отчета за 2022 г., в т.ч. 1,7 млрд. лв. повече от ДДС.  

Вдигане на минималната заплата от догодина

По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда, като 50% от прогнозната средна заплата в съответната година. 

За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени допълнително 558,6 млн. лв., в т.ч. 465,0 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната през 2023 г. 

Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г и 15% за структурите в общинската администрация. За 2023 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията. Предвидено е и увеличение на основните възнаграждения в структурите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието, като към вече осигурените 125 лв. през 2022 г., от 01.08.2023 г. са разчетени допълнителни 175 лв. в бюджета на министерството за 2023 г.

Повече пари за социална политика

По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи на база оценка на изпълнението за 2022 г. в размер на:

• 111,1 млн. лв. във връзка с определения нов размер на линията на бедност за 2023 г. от 504 лв. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания;

• 131,0 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатият обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;

• 50,1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социално подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.;

• 30,0 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер на увеличението от 01.04.2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличаване на размера на този вид помощи;

• 2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето (ЗЗД) от промяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;

• 31,2 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети, четвърти и пети клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г. 

• По бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. са предвидени 34,8 млн. лв. за увеличение на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 710 лв. на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.  

Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство с 12 на сто за 2023 г., като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лв. спрямо закона за 2022 г. През 2024 г. и 2025 г. тези ръстовете спрямо предходната година са съответно 2 145,9 млн. лв. и 1 812,3 млн. лв.

В областта за образованието са предвидени средства, както следва:

• 37,9 млн. лв. за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития

• 80,0 млн. лв. за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, в т.ч. дофинансиране на ремонт на училищата по Оперативна програма „Региони в растеж“

• 45,0 млн. лв. за повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности, гарантирани за всеки ученик; допълнителна подкрепа за спорт, отдих и култура за осигуряване на широк достъп до тях и при изявени високи постижения

• 5,0 млн. лв. за изграждане на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки в училищата

• 20,0 млн. лв. за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски ясли и градини и училища за предучилищно образование

• 16,0 млн. лв. за финансиране за увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища от 1 август 2023 г.

Пенсиите се вдигат с 12%

Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство с 12 на сто за 2023 г., като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3.657 млрд. лв.

Предвидени да допълнителни средства за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития, изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, за повишаване на интереса и увеличаване на извънкласните дейности, гарантирани за всеки ученик и други.

По бюджета на здравната каса са предвидени допълнително над 900 млн. лв. за подобряване на достъпа и осигуряване на здравните потребности на населението.

Предвидени са 10 млн. лв. за изпълнение на национална програма за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти.

В областта на културата и изкуствата са предвидени 30 млн. лв. за реализиране на творчески проекти в областта на културата на проектен принцип.

Разходите за отбраната стигат 1.88% от БВП

Разходите за отбрана за 2023 г. възлизат на 1.88% от БВП (с 0.03% повече от референтния процент от 1.85% от БВП), като през 2024 г. достигат до 2% от БВП съобразено референтните разходи по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП, одобрен с решение на кабинета от 2018 г.

Очаква се втори транш по Плана за възстановяване

Както вече бе обявено тази година се очаква България да получи втори транш по Плана за възстановяване, макар че страната не е изпълнила много от поетите ангажименти за целта. Вторият транш (първи за тази година) в размер на 1.416 млрд. лв. се залага да бъде получен в края на 2023 г., а третият - да бъде отложен за 2024 г. Срещу втория транш трябва да бъдат отчетени 66 етапи и цели до края на септември 2023 г., в т.ч. и законодателни промени.

Фискалният резерв с гарантиран минимум

Минималният размер на фискалния резерв към края на декември е предвидено да остане непроменен спрямо Закона за бюджета за 2022 г. или 4.5 млрд. лв.

Възоснова на допусканията за периода 2023-2025 г. се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. да не надвишава 40.6 млрд. лв., а в края на 2024 г. и 2025 г. да достигне съответно до 49.6 млрд. лв. и 59.5 млрд. лв.

Съотношението на държавния дълг към БВП от 22.5% към края на 2021 г. намалява до 21.8% в края на 2022 г. и се очаква да достигне до 22% в края на 2023 г. В резултат на предвиденото значително увеличение на капиталовите разходи през 2024 г. и 2025 г., които достигат съответно 13.4 и 12.7 млрд. лв. (в сравнение с 5.6 млрд. лв. отчетени през 2022 г.), се очаква държавният дълг да достигне 25.1% в края на 2024 г. и 28.3% от БВП в края на 2025 г. Тези инвестиции съответстват на пълния размер средства, предвидени в новия програмен период на оперативните програми и Плана за възстановяване.