Новини

От България

Все повече компании в сектор мебелно производство инвестират в изграждането на фотоволтаични централи. Според данни на Браншовата камара на дървообработащата и мебелна промишленост (БКДМП) фирмите от бранша се ориентират към подобен тип проекти, за да покрият собствените си нужди от електроенергия, а също и да отговорят на изискванията за преминаване към кръгова икономика и намаляване на въглеродния отпечатък.

Геополитическите събития през изминалата година, нестабилната икономическа и политическа ситуация поставят фирмите от сектора пред сериозни предизвикателства и необходимост да търсят варианти да се справят с високите и непредвидими разходи за ток и газ. Отделно от това ефективността на фотоволтаичните системи става все по-висока с напредването на технологиите. Повечето големи компании в сектора, които са финансово стабилни и има устойчив бизнес, се стремят да намалят своите оперативни разходи, а също и да бъдат бъдат по-конкурентноспособни. Инвестициите в зелена енергия тепърва започват, защото много от фирмите вече залагат на устойчива политика за намаляване на въглеродния отпечатък. Компании от ранга на ТЕД БЕД са пионери в зелената политика. Фирмата прави мащабна инвестиция във фотоволтаична система с размер 2,6 MWh.

Така само за 7 месеца спестява над 1300 тона CO2 , а за 2023 се очакват 6000 тона. Сред големите компании в индустрията, активно работещи по зелени проекти, са и „Мебел Стил“, които имат изградени 3 фотоволтаични централи за производство на ел. енергия за собствени нужди с обща мощност 360 kWh. Инвестицията им възлиза на 486 000 лева, пълна възвръщаемост очакват към шестата година. През 2022 год. компанията изцяло подменя осветлението и в трите завода на стойност 227 000 лева, а това води до икономия на ел. енергия с над 20%. Отделно от това сменят изцяло аспирационната система в един от отделите, купуват нов компресор, който също оптимизира разходите, а инвестицията е в размер на 100 000 лв.

Към алтернативни източници на гориво се е ориентирала и друга голяма компания от сектор дървообработване – Кастамону България. Като гориво в сушилните и котелите използват отпадъка от производството – дървесни кори и прах. По този начин компанията редуцира употребата на природен газ и намалява въглеродните емисии. За последните 5 години в производството използват  общо количество дървесни кори и прах, които са спестили употребата на 43 214 659 m3 природен газ, при изгарянето на който биха се отделили 80 750 тона въглеродни  емисии. Към изграждане на фотоволтаични системи са готови да преминат не само големите компании, но и доста от средните и малките.

„Като инвестираме във фотоволтаични централи, можем  да диверсифицираме риска при доставката на различните видове енергоносители и ставаме по-независими. Сметките за ток през 2022 г. бяха изключително високи и съвсем логично е бизнесът да търси алтернативи“, твърди Слави Славов, собственик на „Ергодизайн“.  Миналата година той инвестира във фотоволтаична централа с мощност 275 kW на стойност 306 000 лв. През летните месеци системата му осигурява 80% от потреблението на енергията, като има възможност и за продажба. „Предимствата на изграждането на такъв тип системи за собствени нужди са породени от това, че по този начин фирмите стават сравнително независими по отношение на обезпечаването с енергия, намаляват разходите за ток и подобряват въглеродния отпечатък на производствата си.

Допреди 2 години цената на електроенергията беше между 5 и 10 пъти по-евтина и тогава за повечето предприятия въпросът не стоеше на дневен ред. Сега с тези високи цени на горивата смятам, че подобни инвестиции, които не са никак малки разбира се, са обосновани и имат бизнес логика“, заявява Иван Милев, член на УС на БКДМП и собственик на „ИВ ЕЛ“ и „К2“. Той инсталирана фотоволтаична централа  с мощност 400 kW за нуждите на своя бизнес през април 2022 г. Инвестицията, която прави, е близо 450 000 лв. В летните месеци успява да покрие 60% от нуждите на бизнеса си. „От години съм част от БКДМП и мога да си позволя да говоря от името на голяма част от предприятията от бранша, които са с по-голяма консумация на енергия.

В последната година цените на електроенергията на европейските енергийни борси се повишиха сериозно, а в същото време технологиите за производство на електроенергия от ВЕИ се развиват с бързи темпове, което ни позволява да направим инвестиции в тази посока и да търсим от тях възвръщаемост в някакъв обозрим период от време“, заявява Галин Господинов от Контролен съвет на УС на БКДМП и един от собствениците на „Тръбна мебел“, ,„Джи Ес Малмгрен интериърс“ и „Господинови строймаркет“.

Неговите компании са  инсталирали в края на миналото лято четири фотоволтаични системи с обща  мощност от 540 kW за своите три фирми, като инвестицията е в размер на 580 000 лв. без ДДС. При производството централите при слънчеви дни покриват 67% от енергийните нужди. Инвестирайки в зелена енергия, фирмите от сектора стават все по-малко зависими от невероятната флуктуация в цените на енергия, смята и Павел Димов, член на УС на БКДМП и управляващ директор на „МОС Роботикс“.

За нуждите на фирмата той инсталира около 100 kW фотоволтаична система, като основната цел е да я използват за собствени нужди. По предварителна оценка би трябвало да генерира между 35% и 50% от годишната консумация с панелите. Инвестицията, която прави, е около 115 000 лв. Според предварителните изчисления възвращаемостта е планирана за около 3-4 г. Две фотоволтаични централи за близо мегават е инсталирал и Благой Ангелов, също член на УС на БКДМП, и с тях възнамерява да покрива голяма част от нуждите на мебелното си предприятия „Колорадо“, а при генериран излишък и да продава енергия. 

„За фирмите, които обмислят подобно решение, е важно да направят добро описание на проекта и прогнози във времето как смятат да се развиват като предприятие и какви енергийни  мощности ще са необходими за поне 10 г. напред. С инвестицията, която направихме във фотоволтаични системи, ще имаме предвидимост на разходите на енергия, която не е никак малко перо в ценообразуването. Така можем да сме по-сигурни при подписване на договорите с клиенти“, споделя своя опит дотук той. Според Ангелов е важно фирмите да се доверят на консултант или фирма, която работи по подобни проекти и изготвя инвестиционно енергийно проучвания, подготвя проектите, наясно е с процедурите и стъпките.

Според голяма част от представителите на бранша предприятията срещат проблем с твърде бавните срокове и процедури от страна на държавните институции и регионални инспекции, свързани с пускането на фотоволтаичните централи и особено ако това е свързано с продаване на енергия обратно в мрежата. Загубите, които търпят фирмите, решили да инвестират в зелена енергия, са огромни и идват точно от тези забавяния. Ако доскоро темата за  плавен енергиен преход не беше на дневен ред, днес е от особено значение. Вече сме изправени пред ситуация, в която за сравнително кратък период от време трябва да се реализира реформа в енергия сектор, а фирмите да предприемат инвестиции.

За да може страната ни да изпълни ангажиментите си по Зелена сделка и плановете на ЕС обаче, е важно да бизнесът да получи подкрепа от институциите.след успеха на първичното публично предлагане (IPO), в което компанията набра 1 063 840 лева. „Нарастващото търсене на естествена, богата на хранителни вещества храна, съдържаща витамини и основни минерали, допълнително стимулира пазара на суперхрани. Компаниите за такива храни са вече във фокуса и на българските инвеститори. Това ясно пролича от подкрепата им за „Мелифера“, каза доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на БФБ.

„БФБ извежда „Мелифера“ на съвсем друго ниво. Възможностите, които ни даде beam, задължават към още по-голяма прецизност в работата, защото сега сме отговорни не само към новите си акционери. Изнасяйки продуктите си на чужди пазари, ние представяме България и потенциала на нейните МСП“, добави Биляна Лаундс-Николова, изпълнителен директор на компанията. Размерът на емисията на „Мелифера“ е 885 282 лв., разпределен в съответния брой акции, като всяка е с номинална стойност 1 лев. Книжата на компанията се търгуват на beam под борсов код MELI.