Новини

От България

В отворено писмо до председателя на Народното събрание, премиера, президента, лидерите на парламентарно представените партии, както и до ресорните институции, енергийни експерти, природозащитници и застъпници за климата, обединени в Коалиция за климата – България, застават зад ангажимента за 40% намаляване на въглеродните емисии в „Енергетика“ до 2026 г., договорен с Европейската комисия в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Декларацията на Коалицията за климата е в отговор на сформираната на 16 декември от синдикати, представители на въглищната индустрия и местната власт „Коалиция „Анти – 40%“.

Въпреки тази позиция на българската въглищна индустрия, през изминалия уикенд Европейският съюз окончателно реши производителите на електроенергия и тежките замърсители, обхванати от Схемата за търговия с емисии, да ограничат замърсяването си с 62% до 2030 г.  Споразумението също предвижда всички приходи от пазара на въглеродни емисии да бъдат изразходвани за действия в областта на климата. Заложената в НПВУ реформа е не само изпълнима, но и наложителна заради климатичната криза. Тя е първият реален ангажимент на България към европейските климатични цели за 2030 г., които страната ни подкрепи през 2020 г. Повечето средства за нея вече са предвидени по различни инструменти на Европейската зелена сделка.

Тези заключения се потвърдиха от дискусиите относно моделирането на изпълнението на реформата в рамките на работата на Комисията за енергиен преход към Министерски съвет. „Резултатите от симулациите в Комисията по енергиен преход не са красноречиви, че ангажиментът за намаляване на емисиите носи негативи за българското общество. Но непоемането на този ангажимент би довело до загуба на средства по Териториалните планове за енергиен преход и НПВУ, както и до невъзможност за ускорено въвеждане и оптимална експлоатация на нови ВЕИ мощности поради свръхкапацитети в настоящата  енергийна система, казва Мария Трифонова, зам.-председател на Комисията по енергиен преход (КЕП).

България може да намали емисиите парникови газове от въглищните централи с 40% до 2026 г., каквато е заложената реформа в НПВУ, и да постигне поетапен изход от зависимостта си от въглища най-късно през 2038 г.  Това няма да доведе до рискове за системната адекватност на електроснабдяването, сочи доклад на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от октомври 2022 г., въпреки че ще има нужда от диверсификация на технологиите, които осигуряват балансиране на мрежата, както и силна политическа подкрепа за развитието и внедряването на нови енергийни решения и технологии от целия спектър.  Енергията от слънце и вятър вече от няколко години се утвърждава като най-евтиния източник за производство на електроенергия.

В тази пазарна ситуация по-бързото изграждане на евтини ВЕИ мощности в Гърция и Румъния може да превърне България в нетен вносител. Гърция цели да произвежда 80% от енергията си от ВЕИ до 2030 г., а в Румъния делът на ВЕИ се увеличава до над 50%. Цената на енергията от въглища расте и заради растящата цена на квотите за въглеродните емисии. За разлика от предходната версия на НПВУ, която предвиждаше пълното затваряне на 1,6 GW мощности, целта за намаляване на емисиите парникови газове с 40% позволява различни възможности за постигането ѝ. Например, въглищните мощности да бъдат в сезонен резерв и да се включват при реален риск за енергийната система. Това означава запазване на работните места в ТЕЦ и загуба на работни места само в минния сектор, където микс от решения могат да компенсират напълно засегнатите.

Такива решения могат да бъдат: участие в дейностите по рекултивация, преквалификация и наемане в нови енергийни проекти, компенсация на работниците в предпенсионна възраст и др. „На България се предлага гъвкавост по въпроса кои да бъдат централите, които ще спрат или ще намалят своята дейност, а това не е така за други държави-членки на ЕС“, казва Апостол Дянков, ръководител на програма „Климат и енергия“ във WWF България и член на КЕП. „Въпреки това, не бива да се търсят фалшиви решения като преминаване към изгаряне на отпадъци или биомаса за производство на електричество в централите, които няма да намалят разходите и емисиите, а може дори да увеличат здравния риск от въздушното замърсяване“.