|
|
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg
Новини
От България
17.11.2022 г. 10:55 ч.
© WWF България
Редица животински видове в България са изложени на риск. Наред с бракониерството, сред водещите заплахи за много популации се нареждат постепенното увреждане на техните местообитания и климатичните промени. Като природозащитна организация една от водещите мисии на WWF e да се грижи за опазването и възстановяването на дома на дивите животни у нас, голяма част от които обитават горите. Едни от най-ценните местообитания са крайречните гори. Те са толкова богати на биоразнообразие, че често биват оприличавани на екваториалните джунгли.
Запазената естествена крайречна растителност осигурява дом и храна за различни видове бозайници, птици, земноводни, влечуги и насекоми. Изсичането на гората унищожава дома на дивите животни, някои от които не могат да се адаптират към новите условия и загиват. „Освен че създават местообитания за животните, крайречните гори са важни и за нас – хората. Гъсто преплетените им коренища укрепват бреговете на реките и спират ерозията, с което намаляват риска от наводнения надолу по течението. По време на проливни дъждове гората забавя времето, за което дъждът достига до реката, поемайки значително количество вода, стичаща се по листата. Заедно с това, коренищата са в състояние да уловят по-голямата част от биогенните замърсители, попадащи в подпочвените води от обработваемите земи към реката“, разказва Нели Дончева, главен експерт на програма „Гори“ във WWF.
Въпреки многобройните услуги, които предоставят, голяма част от крайречните гори са унищожени в миналото с цел освобождаване на територии за пасища, обработваеми земи, жилищни зони. Това ги прави едни от най-редките и приоритетни за опазване горски местообитания. През годините WWF и партньори залесиха 2000 декара крайречни гори по бреговете на Дунав и Марица – площ, равняваща се на близо 5000 баскетболни игрища. Всички засадени дръвчета са с местен произход и са характерни видове за крайречните гори: бяла върба, черна топола, полски ясен, черна елша, източен чинар, бряст и летен дъб. Друга съществена заплаха за дивите животни са измененията в климата. Учените прогнозират, че в резултат от температурната промяна в близките години и десетилетия ще наблюдаваме все по-ясно изразено изместване на горските растителни зони, което ще повлияе на местообитанията на редица видове. Затова WWF и техните партньори от ЮЗДП работят за адаптиране на горите в югозападна България към новите климатични условия.
Работата включва лесовъдски дейности с цел намаляване на риска от съхнене на изкуствените гори от бял и черен бор, и постепенната им замяна с местни широколистни видове. По този начин се осигурява по-голяма устойчивост към промените в климата. Заедно с това се провежда и регулярен мониторинг на птици, прилепи и насекоми. „Гората не е просто съвкупност от дървета. Тя е цялостен организъм, чиито части са неразривно свързани помежду си и си взаимодействат на различни нива. В този смисъл наличието на разнообразие от видове е изключително важно за устойчивостта на горите. Особено в условията на бързо променящ се климат. Биоразнообразието е ключов индикатор, че гората се развива балансирано и е в състояние да предоставя ефективно своите екосистемни услуги, които всички ние ползваме“, разказва Костадин Вълчев, старши експерт „Гори“ във WWF.
Всички новини от България
Интервю
Ядрената енергетика има обещаващо бъдеще у нас, стига да се запази политическата и обществена подкрепа
Пълен текст
Събития
Анкета
