Новини

От България

Омбудсманът Диана Ковачева препоръча на министъра на образованието и науката акад. Николай Денков темата за преобразуването на държавни висши училища да се постави на задълбочен анализ и широко обществено обсъждане, след сериозна оценка на университетската мрежа, като се вземат предвид обективните данни за състоянието на висшето образование към настоящия момент и се преценят положителните и отрицателните последствия от подобно решение.

„Бих искала да изразя убедеността си, че ще бъдат отчетени позициите на академичната общност, защото само с широка обществена подкрепа може да се реализират промени, които да доведат действително до повишаване качеството на висшето образование в страната“, категорична е проф. Диана Ковачева. Повод за отправената препоръка са получените в рамките на няколко дни в институцията на обществения защитник две позиции от Студентските съвети на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) в гр. София и Минно-геоложкия университет (МГУ) „Св. Иван Рилски“, гр. София, които се обявяват против идеята на образователното министерство за обединение и преструктуриране на държавни висши училища.

„В позициите се изразява притеснението и категоричното несъгласие на студентската общност на ВУТП и МГУ със заявеното намерение. Посочва се, че членовете на Студентските съвети, като представители на обучаваните студенти, приемат като заплаха към идентичността и автономията на двете висши учебни заведения сливането им с други висши учебни заведения“, пише омбудсманът. Проф. Ковачева обръща внимание, че Студентските съвети недоволстват от липсата на прозрачност при вземането на решения за преструктуриране на държавните ВУЗ в страната, както и от липсата на анализ за ползите от сливането на висше училище с други такива.

„Посочва се позицията на несъгласие за предложената реформа изказана от Европейската асоциация на професионалните висши училища - EURASHE, „която ползвайки своя опит, ясно предупреди за бъдещите негативи от евентуалното обединение на висшите училища в България“. Цитира се и мнението на президента на EURASHE г-н Армандо Пирес, според който има „много негативни последици в други европейски страни когато преструктурирането се осъществи „отгоре надолу“ без подкрепата на тези, които предоставят висше образование на място“, допълва общественият защитник.

Омбудсманът посочва, че Студентският съвет към ВУТП се опасява, че предлаганите промени за обединение на висшите училища по-скоро ще доведат до занижаване на качеството на обучение и до унищожаване идентичността на ВУТП пред ключовите им партньори в телекомуникационния и IT сектор, както и на 140-годишната история на Висшето училище. Диана Ковачева информира, че Студентският съвет към МГУ също е несъгласен с окрупняването на университетите в мега структури и е категоричен, че университетът им е уникален, има изградена репутация, разпознаваем е на световната карта, единствен в страната, а в Европа е един от 4-те минни университета.

„Като национален омбудсман следя отблизо процесите в системата на висшето образование. Постъпващите в институцията многобройни сигнали и жалби от граждани обхващат почти целия спектър от проблеми и дават възможност за обратна връзка и анализ на приложимостта на предприетите мерки и за функционирането на системата на висшето образование“, пише още Ковачева. Тя подчертава, че е запозната с приетата Стратегия за развитие на висшето образование у нас за периода 2021-2030 г., чиято цел е да осигури устойчиво развитие на висшето образование в страната за посочения период. Но изразява съжаление, че при приемането на Стратегията съществен дефицит е липсата на широка и публична дискусия с представители на академичната общност.

„Наясно съм, че целите, които се поставят пред висшето образование в страната са следствие от процесите на глобализация и необходимостта българските висши училища да се интегрират успешно в общото европейско университетско пространство. В същото време, намирам, че е необходимо да се съхранява идентичността на националната ни образователна система, националните образователни традиции и създадените добри практики. Тази позиция изразих и при приемането на Стратегия за развитието на висшето образование в Република България за периода 2021-2030 г.“, допълва тезата си омбудсманът.

Диана Ковачева посочва още, че в академичната общност остава усещането, че реформите се извършват набързо и без доказване на тяхната ефективност, което поражда съмнения за задълбочаване на проблемите във висшето образование и занижаване на качеството му. „В този смисъл, смятам, че е необходимо широко обществено обсъждане със заинтересованите страни и академичната общност като се отчитат всички обстоятелства, свързани с особеностите и нуждите на развитието на страната, на съответния регион, което отговорните институции трябва да оценяват справедливо и безпристрастно“, препоръчва омбудсманът.

Препоръката можете да прочетете тук.