Новини

От България

Относно АЕЦ „Белене“ - какви ли не теории чух. Става въпрос за следното – в момента имаме стока и площадка, в която българския данъкоплатец е вложил над 3,5 млрд. лв. Ако не вземем някакви мерки за тази стока, тя не е домати и краставици, а ядрени ректори, от милиарди ще стане милиони и ще отиде за скрап. Това каза в началото на правителственото заседание министър-председателят Бойко Борисов, съобщи БГНЕС.

„Не сме толкова богати, че да можем да си го позволим. Продажбата става с разрешение на производителя. Ако ще ги пращаме в музей, значи трябва да направим специален музей, където да ги закараме. Това ще е най-скъпия музей за над 3,5 млрд. лв. Хипотезата, че реакторите са много скъпи, се оказа невярна. И руският производител ни ги докара и ни ги стовари в двора. Осъди ни в Париж да ги платим с лихвите. Лихвите ги опростиха“, добави Борисов.

Министър-председателят Бойко Борисов увери още, че ще се водят преговори с евентуален купувач и инвеститор за АЕЦ "Белене", само ако той не поиска гаранции за задължително изкупуване на енергията, която се произвежда от централата. Той каза, че няма да се позволи да се издаде и държавна гаранция - т.е. държавата да се задължи с каквото и да било плащане по тази сделка. По думите му България може да участва в съвместно дружество едва след като се отпишат активите от НЕК, като това участие ще е в рамките на това, което страната ни е похарчила до момента за ядрената централа. Борисов допълни, че с настоящия мораториум за строителство за АЕЦ "Белене" държавата няма мандат да провежда каквито и да било преговори с бъдещи инвеститори за централата.

Бойко Борисов изтъкна, че има интерес от много държавни и частни компании от различни държави, но за да се започнат преговори, трябва да има мандат за воденето им. Той допълни, че държавата трябва да се отнася с оборудването като добър стопанин. Освен това, въпреки че беше удължен животът на реакторите V и VI на АЕЦ "Козлодуй, след време може да има натиск да бъдат затворени. "Представете си днес енергийната система да остане без 2000 мегавата. Да остане само на въглищата и на зелената енергия", може след 10 години да се внася електроенергия, каза Борисов. Той допълни, че за въглищната енергия дори се води война в Брюксел да бъде удължен животът на централите от Маришкия басейн. Премиерът посочи, че хипотезата, която самият той дори твърдял - че реакторите не са готови и са много скъпи, се е оказала невярна, съобщи БТА.

Премиерът заяви още, че не може да разбере протест срещу него, че ще има среща в Русия при положение, че президентът е там. „Не можах да схвана, президентът е в Москва, а протестът е срещу мен. Не се вкарвайте в тези диалози, обиди, подмятания и крайности дали Съветът в София има успех. Безспорно има успех – цял свят го призна. Това, че президентът е в Москва, пак е добре. Не случайно Хашим Тачи и Вучич си стиснаха ръцете. Гърция и Македония даваха пресконференции в страната“, каза Борисов. 

По-рано министърът на енергетиката Теменужка Петкова коментира пред журналисти, че трябва да бъде разработена такъв тип процедура, свързана с избора на стратегически инвеститор по проекта за АЕЦ "Белене", която да гарантира максимална публичност, прозрачност и обективни критерии. В рамките на тази процедура ще се провери доколко е реален инвеститорският интерес към проекта, допълни министърът и уточни, че не са възможни преговори в тази посока, без да са проведени такива и с конструктора на проекта и производителя на оборудването от "Росатом".

Министърът не коментира дали това ще е сред темите на разговори при предстояща визита на премиера Бойко Борисов в Москва и дали тя ще го придружава, съобщи БТА. Припомняме, че до края на този месец премиерът Борисов ще посети Русия, където ще обсъди с руския президент Владимир Путин АЕЦ "Белене" и други енергийни проекти.

Петкова напомни, че най-голямата китайска държавна ядрена компания е заявила своя интерес за участие в реализацията на проекта за АЕЦ "Белене", и допълни, че от френската ядрена компания "Фраматом" има също заявен писмен интерес за участие в реализацията на проекта. Министърът отбеляза също и за възложеното й от НС разработване до края на юни на доклад с различни варианти на възможностите за рационално използване на активите за проекта и в отговор на журналистически въпрос уточни, че този доклад трябва да бъде представен в НС, а не в Москва, както се появиха коментари в медиите.

В отговор на въпрос дали се очаква от други държави интерес към проекта, министърът посочи, че "първо трябва да се види дали ще има зелена светлина от парламента" и ще започне подготовката по разработване на процедура, свързана с избор на стратегически инвеститор, което, по думите на министъра, ще е доста дълъг процес.

Петкова не се ангажира и с коментар на идеята на президента Румен Радев за така наречения "Български поток". Българското правителство от години целенасочено работи за запазването на стратегическото място и роля на България на газовата карта на Европа и смятам, че резултатите са налице, коментира министърът.