Новини

От България

На 15 юни Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще приеме промените в Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, които се правят основно заради последните изменения в Закона за енергетиката. Това съобщи председателят на КЕВР доц. Иван Иванов след проведените откритото заседание и общественото обсъждане по измененията на поднормативния акт. 

От изказванията на участващите в него стана спорните моменти в промените на наредбата касаят увеличаването на компонентата за дейността на крайните снабдители от 3% на 7%, формирането на прогнозната пазарна цена за следващия ценови период и процентът на отклонение от нея от 30%, при който ВЕИ производителите ще получават корекция на премиите си  коригирането. Друг дискусионен въпрос беше възможността на енергийните компании да искат от КЕВР извънредна промяна на цените си. Сега това може да се прави при съществена промяна на ценообразуващите елементи и на финансовото им състояние. С изменението в наредбата регулаторът планира това да може да става при съществено изменение само на един от ценообразуващите фактори - основното гориво.

 От НЕК обявиха, че искат и тяхната компонента за обществена доставка да бъде увеличена, по подобие на тази на крайните снабдители. Представителят на НЕК Дамян Христов мотивира искането с това, че от 1 юли с над 20% ще бъдат намалени количествата, които НЕК ще доставя. Това се дължи на промените в ЗЕ, които задължиха от 1 юли ЕСО и електроразпределителните компании да закупуват енергията си за технологични разходи от енергийната борса. Христов коментира още, че ограничаването на правото да се поиска извънредно изменение на цените от енергийните предприятия, нарушава логиката на образуването на цените – от производител към обществен доставчик, краен снабдител и краен потребител. Според НЕК трябва да се запази възможността при промяна на ценовите условия на фактори, които водят да увеличаване на цените, да се поиска корекция на цената. 

Анета Иванова, заместник-финансов директор на ЕСО акцентира на това, че в измененията на наредбата за преносния оператор не е предвиден ред за извършаване на корекции при значителни отклонения на прогнозната пазарна цена от реалната, по която ЕСО е закупил енергията за технологични разходи. Считаме, че трябва да бъдат предвидени текстове, които да регламентират такава корекция, като те са реципрочни на тези, които са предвидени за операторите на електроразпределителните мрежи (ЕРП), посочи Иванова. За ЕРП-тата е предвидена корекция, когато реалната цена надвишава прогнозната с над 5%. От ЕСО също поискаха да имат право да подават заявление за промяна на цените в рамките на ценовия период. Според оператора това трябва да може да се случва освен при съществена промяна на цената на основното гориво и при промяна на условно-постоянните разходи на дружествата.

Зорница Генова от ЧЕЗ България посочи, че предвиденият размер на надбавката за дейността на крайния снабдител от 7% е недостатъчен. Генова посочи, че, ако този процент бъде запазен, ЧЕЗ Електро ще отчете негативен ефект от 2,3 млн. лв. За да бъде избегнат тази компонента в цената трябва да е 7,7%, посочи Генова. По отношение на методиката за определяне на прогнозната пазарна цена от ЧЕЗ смятат, че трябва да бъдат отчетени всички пазарни рискове, като например, липсата на дългосрочни продукти на борсата. Както и на липсата на енергия, поради вече продадена енергия. Освен това методиката да отчита възможна пазарна спекулация от страна на участници, каза Генова. От компанията, обслужаваща Западна България поискаха, корекциите, които КЕВР им налага, заради неизпълнени инвестиции да не са годишни, а да са на регулаторен период. На дружествата трябва да им бъде дадена възможност да изпълнят своите ангажименти в рамките на регулаторния период и в случай на някакво непредвидено забавяне да имат възможност да коригират своето поведение, каза Генова. И подчерта, че трябва да има ясно определени срокове за разсрочване на корекциите – както за инвестициите, така и за Z фактора. От ЧЕЗ изразиха несъгласие и с липсата на корекция на цената, ако прогнозната пазарна цена се отклонява от реалната с под 5%. Според тях трябва да бъде запазена възможността на корекция в края на ценовия период.

7-те процента за дейността на крайния снабдител притеснява и ЕВН. Тези 7% не са достатъчни, посочи Илина Стефанова, ръководител отдел „Регулаторна политика и околна среда“ в компанията. Освен това според ЕВН има противоречие в текста, с който се определя надбавката. От една страна в него е посочено, че тя трябва да покрива обоснованите разходи, възвращамост за дейността и разходи  за балансиране, а от друга – се слага таван от 7%, обясни Стефанова.

От „Електроразпределение Север“ и „Енерго Про Продажби“ също изразиха несъгласие с предвидената корекции на цената за технологичен разход, само при над 5-процентно отклонение на реалната цена спрямо прогнозната. Стефан Симеонов, който представи позицията на двете компании каза, че като се има предвид това, че КЕВР не признава в пълен размер технологичния разход на ЕРП-тата, това ще увеличи негативния ефект върху тях. Предложението на дружествата от групата на Енерго Про е корекции да се прави и при малко отклонение от пазарната цена. 

От Българската ветроенергийна асоциация поискаха да се въведе компенсаторна компонента, която да се прилага при отклонение на прогнозната цена за ВЕИ производителите и реалната цена. 

Мартин Георгиев, председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) коментира, че предложената от КЕВР методика за определянето на прогнозната пазарна цена е доста обща и в нея отсъства конкретиката. Трябва да има конкретно дефинирана формула, която да показва тежести на участие на различни компоненти, кои точно регионални борси ще влизат и с какъв коефициент, каза Георгиев. И посочи, че цените на нашата борса са 10-15% по-ниски. Според АТЕБ ценовите решения в сектор „Електроенергетика“ трябва да се вземат 2 седмици преди началото на регулаторния период, защото публикуването им в последния ден доста ограничава възможностите на пазарните участници да реагират спрямо цените, които виждат в тях. 

Константин Делисивков от БФИЕК поиска предвидимост на цените, защото бизнесът планира своята дейност.

От Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП) обърнаха внимание на увеличение на надбавката за крайния снабдител. Мария Кръстева от АСЕП посочи, че към момента, че събирането на цена „Задължение към обществото“ се признава на крайните снабдители, а на търговците на електроенергия – не. Затова от АСЕП искат и на тях да им се признава такъв разход. Изчисленията на АСЕП показват, че увеличаването на надбавката на крайните снабдители от 3 на 7 на сто ще доведе до допълнителни приходи за тях от 50 стотинки на МВТч, посочи още Кръстева.

Теофана Григорова от Сдружение „Хидроенергия“ изрази несъгласие със заложения процент от 30 на сто за отклонение на прогнозната цена от реалната, при която ще се пристъпва към корекции на премиите на ВЕИ производителите. АТЕБ и АСЕП изразиха същата позиция. Този процент би бил фатален за дружествата в сектора, каза Григорова. Тя посочи, че едно отклонение в посока нагоре на реалната от прогнозната цена в размер на 5 лв. ще се отрази в намаление на приходите с 3,5%. Григорова посочи още, че липсва конкретика в много от предложените текстове. 

На финала на общественото обсъждане директорът на Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ в КЕВР Пламен Младеновски коментира засегнатите въпроси.

По отношение на увеличението на компонентата за дейността на крайните снабдители, Младеновски посочи, че базата върху, която тя се начислява намалява с цената „задължение към обществото“. Тоест, от 107,70 лв. на МВТч намалява на 72 лв. Вътре в тези 7% са и разходите за балансиране, които са 2,20 лв. за МВТч, посочи Младеновски. И каза, че като цяло надбавката намалява.

Той коментира още, че има някаква неяснота по отношение на образуването на прогнозната пазарна цена. Универсална формула за прогнозирането с конкретни тежести няма как да се напише, коментира Пламен Младеновски. И посочи, че толкова много фактори влияят върху пазарна цена, включително политически, които няма как да се запишат във формула с конкретни тежести.

Младеновски каза, че няма как с наредбата да бъде въведена компенсаторна компонента, защото ЗЕ не предвижда компенсаторен механизъм. 

По отношение на искането на ЕСО да може да иска извънредно изменение на цените при промяна на условно-постоянните разходи, Младеновски коментира, че за такова нещо е несериозно да се говори, тъй като разходите, които биха могли да се предвидят преди ценовия период са променливите разходи.

Относно 5-те процента в Z фактора, Младеновски посочи, че те могат да действат както стимул за ЕРП-тата, така и един вид санкция. Съществува някакъв страх, но признаването на пълните разходи води до една незаинтересованост от страна на ЕРП-тата при покупката на енергия за технологични разходи, коментира той. Младеновски смята, че предвиденият механизъм е работещ и той ще доведе до пазарно поведение на ЕРП при закупуването на енергията за технологичните разходи.