Регистрирай се Вход за потребители

Онлайн бюлетин
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg

Новини

От България

29.03.2018 г. 18:15 ч.

ГЕРБ, ДПС и ОП подкрепиха промените в ЗЕ в енергийна комисия, БСП се въздържа

1 юли остава като целеви срок за влизането им сила, но се мисли за отсрочка за ВЕИ производителите за съгласуване на договорите за премии с банките

АВТОР: publics.bg

© publics.bg
© publics.bg

С 13 гласа „за” ГЕРБ, ДПС и Обединените патриоти подкрепиха на първо четене в енергийната комисия промените в Закона за енергетика. Те бяха внесени в Народното събрание във вторник от депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков. БСП се въздържа при гласуването им.

Основната промени в предложения законопроект са свързани с излизането на свободния пазар на всички ВЕИ производители, топлофикации и заводските централи с мощност 4 MW и над 4 MW. Съответно, с въвеждането на договори за премии, които ще бъдат сключени между производителите и Фонд „Сигурност на електроенергийната система” (ФСЕС) за обемите електрическа енергия до достигане на нетното им специфично производство. Други основни промени в енергийния закон са свързани с разширяването на правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), свързани с REMIT.

В началото на заседанието председателят на енергийната комисия Делян Добрев обясни, че след влизането в сила на промените 147 производители ще бъдат задължени да продават генерацията си на енергийната борса. От тях 131 са ВЕИ централи. Резултатът от това ще е увеличението на дела на свободния пазар от сегашните около 55% на 70 на сто.

Добрев коментира, че след предварителното обсъждане на законовите промени със заинтересованите страни, в първоначалния вариант на промените са били нанесени корекции, с които са били отразени някои от техните искания. Има няколко искания обаче, които не са били отразени от вносителите. Едното е свързано с датата, от която да влязат законовите промени, като в момента тя остава 1 юли 2018 г. Другото искане, което не е било отразено е вместо договори за премии да се прилагат договори за разлики. Искане, с което вносителите са се съобразили е текст, който предвижда производителите да получават определените им от КЕВР премии дори при постигнати отрицателни цени на борсата.

Добрев съобщи, че между първо и второ четене на законопроекта ще бъде предложен текст, който да позволи законовите промени да влязат в сила от 1 юли, но в същото време инвеститорите да имат достатъчно време да съгласуват договорите си за премии с финансовите институции.

Таско Ерменков от „БСП за България”, каза, че парламентарната група има сериозни забележки към предложения законопроект. По думите му промените трябва да бъдат гласувани, едва след държавната помощ за зелената и кафявата енергия бъде одобрена от Европейската комисия. По думите му нотификация пред ЕК е задължителна, защото се предвижда съвсем нова схема за помощта (визирайки зелена енергия, тъй като за кафявата енергия няма нотифицирана държавна помощ – бел. ред.). Според депутата от БСП трябва да се предвиди 12-месечен преходен период за влизането в сила на промените му. В противен случай това ще доведе до рискове за цялата система, смята той.

Ерменков критикува е записът в измененията на енергийния закон, според които премията, която ще получават производителите ще е твърда. Според него това не предвижда достатъчно гаранции за инвеститорите. Той препоръча още да се помисли за държавна гаранция за ФСЕС, за да е сигурно, че фондът разполага със средства да се разплаща с инвеститорите.

Депутатът от БСП отправи още критики, свързани с това, че в законопроекта няма визия какво се случва с бъдещите договори и изобщо как ще се развива секторът. Според Таско Ерменков в текстовете не е засегната и темата с пазарните капацитети за студен резерв. И посочи, че във Великобритания и Полша договорите за разлики са били въведени заедно с капацитети за студен резерв. Има опасност да засегнем правата на инвеститорите по договорите за Енергийната харта, каза още Ерменков.

В отговор Делян Добрев от ГЕРБ коментира, че целта на промените не е да бъдат засегнати интересите на инвеститорите. Той посочи още, че пазарният риск за участниците от прилагането на договори за премии ще бъде от порядъка на 1% за фотоволтаичните централи, 2% - за вятърните и 3% - за ВЕЦ.

Той каза още, че този законопроект не третира пазара на капацитетите. Според него този въпрос, както и за новите ВЕИ централи, не е разгледан, защото първо трябва да има визия, която трябва да бъде дадена в енергийната стратегия на страната.

Според Добрев до момента няма случай на недостиг на средства във ФСЕС. По отношение на риска такъв да се натрупа от участници на пазара, които не плащат цената „Задължение към обществото”, той припомни, че измененията предвиждат предоставянето на гаранции от търговците в полза на ФСЕС. Първоначално те ще са в размер на 150% от най-високото им задължение за „Задължение към обществото” за последните 12 месец, като за коректни търговци, то ще намалее до 50% след 24 месеца.

По отношение на нотификациите Делян Добрев коментира, че липсата им не би трябвало да е пречка пред приемането на закона. Той попита защо 2 г. след като е ясен моделът на Световната банка все още няма нотификации. Добрев каза още, че до 1 юли има три месеца, а с измененията между първо и второ четене, Министерството на енергетиката ще разполага с достатъчно време, за да си свърши работата по отношение на нотификациите.

Председателят на АИКБ Васил Велев обяви подкрепа на организацията за законовите промени. Той също засегна темата с нотификацията на държавните помощи. Според него в случая само механизмът е нов, не се променя нито размерът, нито източникът, нито платецът на помощта. Така че според него до 1 юли има достатъчно време в това отношение. Трябва да бъдем по-амбициозни, защото изоставането е голямо, каза той. И допълни: „Какво по-лошо може да стане от това две свързани лица да предлагат 90% от енергията”.

По отношение на въпроса на Таско Ерменков за визията за новите ВЕИ производители, Велев коментира, че е добре да се препотвърди постигнатия обществен консенсус за мораториум за договори с преференциални цени.

В рамките на коментара си по промените депутатът от „БСП за България” Атанас Костадинов посочи, че свободният пазар на електроенергия е много по-голяма ценност от задължителното участие на производителите само на енергийната борса. Ако имаме свръхпредлагане, ще поставим инвеститорите в драматична ситуация, смята той. И обяви, че БСП ще гласува против, не защото не подкрепя промените, а заради липсата на точно такива фини настройки.

Делян Добрев отговори, че няма риск от свръхпредлагане. Той коментира още, че извършването на търговията само през борсата е един голям успех, защото така са били пресечени практиките за продажба на ток по телефона и са били защитени приходите на ФСЕС чрез прозрачност на постиганите цени.

Валентин Николов подкрепи колегата си, като каза, че сега тези 4 тераватчаса, които ще бъдат добавени на борсата се изкупуват от НЕК, която после ги продава на своята платформа или на борсата.

Депутатът Бюрхан Абазов от ДПС обяви, че парламентарната група подкрепя философията и идеята на измененията, но ще настоява за прецизиране на някои текстове.

Дискусията се нажежи след изказването на Николай Налбантов, директор „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие” в Министерството на енергетиката. Той коментира казуса с нотификацията. По думите му една държавна помощ трябва да се нотифицира пред ЕК и да се одобри от нея преди да започне да се прилага. По думите му тези схеми, които се предлагат с промените са в съответствие с насоките на ЕК за държавни помощи.

Налбантов обясни, че досега Министерството на енергетиката не е нотифицирало държавна помощ по модела на Световната банка, защото е нямало какво, в него е нямало схема. Той допълни, че помощта за ВЕИ вече е нотифицирана, но се налага да се нотифицира наново, като пред ЕК трябва да се представят данни за очаквания размер и срока на помощта, а Министерството на енергетиката не разполага с такива данни.

За кафявата енергия (топлофикациите и когенерациите) Налбантов съобщи, че в момента има процедура за разследване на неправомерна държавна помощ от страна на ЕК. При тях е по-специфично, тъй като нотификацията се прави централа по централа, обясни още той. Представителят на Министерството на енергетиката поиска юристи на ведомството да дадат подробности за възможните последствия, ако не се получат нотификации предварително, но Делян Добрев не уважи това искане.

Последното предизвика критики от страна на Делян Добрев, който каза, че не може 11 години Министерството да не е нотифицирало държавна помощ за кафявата енергия. И призна, че като е бил министър той не е знаел, че това не е направено. От три месеца говорим за тези промени, трябваше да сте започнали, каза още Добрев.

Колегата му Таско Ерменков беше доста по-остър в критиките си. Те обаче бяха по отношение на енергийната стратегия. Той припомни, че първо е била създадена работна група с участие на представители на всички партии, после се е преценило, че тя няма нужната експертиза и е била поставена задача на БАН. „Дайте да направим МЕ управляващ орган към МС. Една година вече говорим за тази стратегия и нея я няма”, каза Ерменков.

„Това, което направиха БАН не е енергийна стратегия”, контрира Налбантов. И обясни, че в МЕ има работна група, която вече има концепция и вариант, който сигурно скоро ще бъде представен.

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев изрази пълна подкрепа на организацията за промените в Закона за енергетиката. И настоя те да се случат час по-скоро. Той също отправи критики към Министерството на енергетиката за липсата на инициатива. „На всяко наше искане само ни обясняваха, че няма как да стане”, каза Домусчиев. Той даде пример с наредбата, с която индустриалиците получиха отбив от компонентата за зелена енергия в цена „Задължения към обществото”. По думите му наредбата е била написана от бизнеса, тъй като в министерството не е имало кой да направи това.

Това предизвика възмущението на Николай Налбантов, който категорично отхвърли твърдението и каза, че не е коректно да се обвиняват служители на министерството, че не са участвали в изготвянето на наредбата.

Темата беше приключена с допълнението на председателя на БФИЕК Константин Стаменов, който обясни, че първоначалният текст на наредбата е бил предложен от бизнеса, но впоследствие тя е била доработена, заедно с МЕ. Той обаче смята, че министерството е пасивно, но в същото време разчита на конструктивен диалог с него. По думите на Стаменов нотификацията за зелената енергия няма да отнеме толкова много време. Той определи законовите промени като изключително важни.

Изпълнителният директор на АСЕП Мария Кръстева настоя в закона да се въведе механизъм за събиране на „Задължения към обществото” от крайни клиенти. Делян Добрев определи предложенията на АСЕП като логични и обеща те да бъдат разгледани между първо и второ четене.

Габриела Тодорова от Българската ветроенергийна асоциация подчерта, че основното предложение в становището на организацията е свързано с компенсаторен механизъм за производителите.

Това е основният проблем и за Сдружение „Хидроенергия”, посочи Диана Колева. Според нея той няма да застраши ФСЕС и следва да залегне в Закона за енергетиката.

Председателят на Българската фотоволтаична асоциация Меглена Русенова настоя приходите на ФСЕС да бъдат абсолютно гарантирани, така че да е сигурно, че централите ще получат премиите си. По думите й определянето на прогнозната цена е голямо предизвикателство.

Изпълнителният директор на БФИЕК Константин Делисивков определи измененията като голяма крачка напред. И настоя всяка пазарна интервенция под формата на държавна помощ към производителите да бъде прекратена или адресирана към бюджета. От БФИЕК настояват, ако тези държавни помощи не бъдат адресирани към бюджета, сегашната наредба за намаляване на тежестта на зелената енергия върху бизнеса да бъде разширена, като в обхвата й бъдат включени кафявата енергия, всякакви механизми за капацитети, индиректни разходи за емисии. Освен това от Федерацията искат действието на една такава разширена наредба да се удължи и след 2020 г.

Искрен Веселин от парламентарната група на Обединените патриоти обяви подкрепата й за законовите промени, които според него решават основни проблеми.

Председателят на КЕВР доц. Иван Иванов също обяви подкрепа за измененията в ЗЕ и посочи, че регулаторът е участвал активно в обсъжданията по тях. Той коментира, че търговията само през борсата ще помогне да се изсветлят сключваните договори. И посочи, че сега КЕВР няма механизъм за контрол на платформите на АЕЦ „Козлодуй”, ТЕЦ „Марица Изток 2” и НЕК. Иванов подчерта, че е важно, предвид разширените правомощия на КЕВР, свързани с REMIT, между първо и второто четене да се внесат текстове, които да обезпечат работата на комисията финансово и кадрово.

„Темата ви е в радара ни”, каза в отговор на последното Делян Добрев.