Регистрирай се Вход за потребители

Онлайн бюлетин
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg

Новини

От България

06.03.2018 г. 17:44 ч.

Прагът за производителите за излизане на борсата пада на 4 MW

5 основни промени ще бъдат предложени в Закона за енергетиката, целта е те да влязат в сила от 1 юли

АВТОР: publics.bg

© publics.bg

Всички производители с мощност над 4 MW да излязат на борсовия пазар на електроенергия от 1 юли 2018 г. Това предвижда една от промените в Закона за енергетиката, свързани с либерализацията на електроенергийния пазар, които се очаква да бъдат внесени в Народното събрание следващата седмица. Тя бяха анонсирани от председателя на парламентарната Комисията по енергетика Делян Добрев в рамките на тематична конференция в НС, организирана от Националния комитет на Световния енергиен съвет, чийто председател е депутатът от ГЕРБ Валентин Николов.

Добрев коментира, че тези промени не се правят в цялост – така, както е препоръчала в своя доклад за либерализацията Световната банка. С тях на борсата ще бъдат извадени пилотна група производители. Това са всички централи над 4 MW с преференциални условия – заводски централи, когенерации, топлофикации и ВЕИ. Първоначалната идея беше прагът за излизане на свободния пазар през енергийната борса да е 5 MW. Оказва се, че има една много голяма група производители, които са малко под 5 MW – 4,9 MW, 4,95 MW, посочи Добрев и уточни, че целта на инвеститорите в тези случаи е била да си спестят процедурата по лицензиране в КЕВР. „Тези производители са достатъчно големи, това няма да ги обремени административно кой знае колко”, коментира той.

Втората промяна в Закона за енергетиката, която вече беше анонсирана, е задължението електроразпределителните компании и ЕСО да закупуват електроенергията си за технологични разходи от енергийната борса.

Размерът на енергията за технологични разходи е сравним с размера на енергията, която излиза на свободния пазар – около 4 TWh, посочи Делян Добрев.

Другата промяна, която ще бъде предложена е Фонд „Сигурност на електроенергийната система” (ФСЕС) да събира приходите от „Задължения към обществото” и той да превежда всеки месец частта, която НЕК трябва да разплати за производителите под 4 MW. Добрев обясни, че по въпроса са проведени дебати с КЕВР, Министерството на енергетиката, БЕХ и депутати. По думите му с избрания вариант се избягват проблеми със събиране на „Задължения към обществото”.

За да се предотврати занапред, че търговците на електрическа енергия няма да натрупват задължения към Фонда, други текстове ще задължат търговците да предоставят на ФСЕС банкова гаранция или депозит в размер на едномесечното им задължение към него. Така ще гарантиране стабилността на ФСЕС в случай, че някой търговец не плати. Добрев напомни за сегашния проблем с натрупаните задължения към НЕК от страна на търговци, които по последни данни са за около 50 млн. лв.

За производителите с преференциални цени ще се прилага моделът на „Договори за премии”, съобщи Добрев. За разликата между преференциалната цена, гарантирана им със закон и цената, която се очаква да бъде постигната на борсата в рамките на ценовата година, те ще сключат договори с ФСЕС. По думите на Добрев такива договори ще сключат около стотина производители. Тази разлика ще бъде фиксирана и ще се плаща за всеки един мегаватчаса произведена и продадена електроенергия. Премиите ще бъдат различни не само за различните видове производители, но и според технологията им.

В закона няма да има фиксирани разлики. В него ще има механизъм, по който регулаторът ще определи въпросните разлики (премии).

Добрев уточни, че специално за технологичните разходи на електроразпределителните компании, ако прогнозната цена, определена от КЕВР за следващия ценови период, се разминава с постигната пазарна цена, това ще бъде третирано като надвзет и недовзет приход.

Председателят на Комисията по енергетика специално уточни, че тези промени в Закона за енергетиката няма да има отражение нито върху „Задължения към обществото”, нито към крайната цена на електроенергията, защото общият разход се запазва.

Тези промени се правят сравнително бързо, защото ние трябва да се впишем в 5-годишния срок, който ни даде Европейската комисия за постигане на пълна либерализация на пазара, каза доц. Иван Иванов, председател на КЕВР. По думите му тези законови промени ще помогнат на борсата да се формират цени, които са много близки до пазарните. Той изтъкна, че в процеса на либерализацията е много важно да бъдат защитени уязвимите потребители.

Енергийният министър в оставка Теменужка Петкова, която също участва в дискусията коментира, че промените са крачка напред към приключването на пълната либерализация. Според нея едно от предизвикателствата в този процес е ФСЕС да стане страна по договорите с преференциалните производители. По думите й е нужно по най-балансиран начин да се постигне предоговаряне на условията по дългосрочните договори (с т.нар. американски централи) и преференциалните цени. Трябва да се търси баланс и да се намери най-добър вариант както за инвеститорите, така и за държавната енергетика, посочи Петкова.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев посочи, че с тези законови промени големите производители излизат на свободния пазар с изключение на американските централи. Според Велев те генерират оперативни печалби от 50-60%, което е над нормалното. "Тук настояваме за по-енергични усилия от Министерството на енергетиката и правителството. Работодателските организации обмисляме каза как да катализираме едни такива промени", каза още Велев.

Заместник-председателят на БСК Камен Колев предложи да се помисли за създаване на специална балансираща група за излизащите на борсата производители, ако се предположи, че те няма да могат да реализират цялото предлагано количество.

Според изпълнителния директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Делисивков плащането на цена "Задължения към обществото" и плащането на премии под каквато и да е форма е интервенция в пазара на електроенергия. Той каза, че тепърва предстои нотификация на държавната помощ към производителите наново. "Сега е моментът да се помисли, ако вървим към пълно освобождане на пазара, да извадим тези разходи от енергийната система и те да бъдат адресирани към националния бюджет", каза Делисивков. Според него въпросът е принципен - дали държавата трябва да нотифицира държавна помощ и да върви към освобождаване на енергоемките индустрии от държавната помощ, която се дава на производителите, или нотификацията да бъде направена с адресиране на бюджета на помощта от националния бюджет.

Меглена Русенова, председател на УС на Българската фоволтаична асоциация каза, че инвеститорите във фотоволтаични централи ще настояват за дъражвно гарантиране на финансовата стабилност на ФСЕС и за запазване на легитимния интерес на инвеститорите.

Диан Червенкодев, председател на ФСЕС направи презентация. Той съобщи, че от 2015 до 2018 г. Фондът е генерирал 1.138 млрд. лв. приходи. По думите му той е финансово стабилен. Голямото предизвикателство е краткият срок, в който ФСЕС трябва стане страна по договорите с преференциалните производители, посочи Червенкондев.

НЕК е с две ръце са предлаганите промени, декларира изпълнителният й директор Петър Илиев. Той подчерта, че те не решават всички промени, но са много важна стъпка. Проиграли сме доста варианти, включително с излизането на всички ВЕИ на свободния пазар, каза още Илиев. И добави, че те са показали, че няма никаква опасност за регулирания пазар за следващия регулаторен период.