Новини

От България

В края на 2017 г. настъпват сериозни промени в работата на свободния електроенергиен пазар с приемането на промени в Закона за енергетиката. С тях се въвежда задължението сделки с електрическа енергия по свободно договорени цени, сключвани от производители на електрическа енергия с обща инсталирана мощност над 5 МВт, да се осъществяват на организиран борсов пазар на електрическа енергия, считано от 01.01.2018 г. Основният мотив зад тях е „елиминирането на възможностите за покупка/продажба по други начини (в т.ч. по телефона), което ще осигури равнопоставеност на търговските участници, ще освободи финансов ресурс в системата, тъй като ще отпадне необходимостта от поддържане на гаранционни обезпечения на няколко търговски платформи, както и ще засили доверието в свободния пазар поради отпадане на съмненията в корупция, нерегламентирани търговски практики и злоупотреби“. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика, съобщиха от там.

Предвид това, че законодателните промени вече са влезли в сила, анализът разглежда процеса на изменение и допълнение на законодателната рамка, както и на борсовите правила, с цел оценка на въздействието върху пазара и пазарните участници. Фокусът е върху причините за законодателните промени и анализиране дали влезлите в сила промени на регулаторната рамка постигат желания резултат.

Въпреки добрите намерения, свързани с осигуряването на повече доверие и прозрачност на свободния пазар на електрическа енергия в България, законодателните промени от края на 2017 г. всъщност създават повече проблеми, отколкото решават такива. Това се дължи на няколко особености, които имат отношението както към закона, така и към промените в борсовите правила:

Законодателни промени:

• Генерални промени в Закона за енергетиката, засягащи свободния пазар на електрическа енергия, са приети с преходни и заключителни разпоредби на друг закон;
• Липсва оценка на въздействието от промените върху свободния пазар на електрическа енергия, участниците на него и икономиката като цяло, както и ясна връзка между предложените промени и проблема, довел до тях;
• Промените са приети в твърде кратки срокове и точно преди коледните празници, което прави консултациите със заинтересованите страни практически невъзможни;

Промени в борсовите правила:

• Предприети са в още по-кратки срокове от законодателните промени, което затруднява общественото им обсъждане и повишава риска от допускане на грешки;
• Наблюдава се остро противоречие между духа на законодателните промени, които целят засилване на доверието в свободния пазар и отказа на борсовия оператор да е страна по сделките, сключени на пазара по двустранни договори. Това от своя страна увеличава рисковете, свързани с пазарната търговия и намалява доверието в свободния пазар.

Липса на ясна визия за развитието на свободния пазар:

• Вменяват се задължения за търговия на електрическа енергия с обща инсталирана мощност над 5 МВт по свободно договорени цени единствено на организирания борсов пазар, но липсва оценка за ресурсната обезпеченост на Българска независима енергийна борса за организирането на търговията и управлението риска;
• Това води до непредвидими за пазара последствия и, отново, понижава доверието в свободния пазар, вместо да го засилва;
• След две години работа на организирания борсов пазар в България продължават да се пренебрегват добрите европейски и световни практики за въвеждане на клирингова къща, която да е централен контрагент по сделките и да допринесе за по-доброто управление на риска, а оттам и за по-гладката и ефективна работа на борсата.

Ако законодателната власт си е поставила за цел изкореняването на нерегламентираните търговски практики и повишаването на доверието в свободния пазар, би следвало подобни промени да не се извършват прибързано и лекомислено, посочват от ИПИ. Законодателните изменения се изчерпват със създаване на едва две алинеи в Закона за енергетиката, но те променят из основи работата на свободния пазар на електрическа енергия. Това съответно предполага оценка на въздействието от тях, консултации със заинтересованите страни и предвиждане на необходимо време за всякакви други промени в подзаконови нормативни документи.

Повишаването на доверието в свободния пазар няма как да се извърши чрез въвеждане на задължения и ограничения, а следва да създаде необходимите пазарни механизми, които подобряват неговата ефективност, посочват още от ИПИ. Това става чрез създаване на конкуренция, ликвидност и намаляване на рисковете при търговия. Въвеждането на задължения за търгуване на електрическа енергия само на организирания борсов пазар при липса на механизъм за управление на рисковете, каквато роля играе клиринговата къща на традиционните борсови пазари би имало обратен на търсения ефект. Клиринговите къщи задължително присъстват на пазарите за фючърсна търговия както с електрическа енергия, така и с други видове стоки и финансови активи в страните от ЕС. Те подпомагат гладкото и ефективното им функциониране, а последното е в интерес както на пазарните участници, така и на икономиката като цяло.

Пълният текст на изследването можете да намерите тук.