Регистрирай се Вход за потребители

Онлайн бюлетин
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg

Новини

От България

25.01.2018 г. 10:29 ч.

Енергийната комисия обсъжда доклад на Булатом за изграждането на АЕЦ „Белене“

Документът препоръчва довършване на централата от външен инвеститор и държавата по схемата BOOT, но определя като стратегически вариантa за 100% държавен проект

АВТОР: publics.bg

© Emil A. Georgiev, flickr.com

На днешното си заседание Комисията по енергетика в Народното събрание ще обсъди доклад на Българския атомен форум (Булатом) с варианти за изграждането на АЕЦ „Белене“. Докладът е разработен от Виенския международен център за ядрена компетентност (VINCC) по задание на Булатом.

В него експертите, изготвили анализа препоръчват довършването на централата с външен инвеститор и участие на държавата по схема ВОOТ (построй, притежавай, оперирай предай), като най-подходящия вариант. При него, според анализа, се ограничава финансовият риск и се запазва

направената до тук инвестиция. Счита се за разумно НЕК да запази опция за обратно изкупуване в бъдеще.

Общият риск за подобен вариант е умерен и до голяма степен се носи от външния инвеститор. Позитивите от проекта обаче ще остават за собственика на проекта (гаранция на доставките, разполагаемост, премии за емисии и др.). Необходимо е да се обърне внимание на вътрешния политически риск и геополитическият риск при избора на партньор, посочват от VINCC.

От стратегическа гледна точка най добре би било проектът да се довърши като 100% български, при което всички позитиви остават за държавата. Този вариант изисква пълен политически консенсус и активно международно представяне на проекта с цел ограничаване на вътрешно политически и потенциален геополитически риск, се казва още в изводите на доклада. Според него при този вариант финансовият риск може да се управлява при добре подбрани условия на кредитиране. Експертите са изчислили, че при дострояване на централата като 100% българска собственост ежегодните разходи по време на строителството надвишават 2 млрд. евро, което се оценява като напълно във възможностите на държавата. В анализа не е посочен за какъв срок е изчислен средният размер на тези разходи.

100% продажба на проекта и построяване на АЕЦ от външен инвеститор на българска територия се оценява като възможен, но сложен вариант за реализиране, преди всичко от политическа, правна и регулаторна гледна точка. В настоящия момент потенциални изпълнители могат да бъдат Русия или евентуално Китай, ако последният реши, че е в състояние да реализира

ВОО ядрен проект (построй-притежавай-оперирай) с ВВЕР технология на чужда територия. Русия е единствения доставчик на ядрено оборудване за ВВЕР реактори и едновременно ВОО инвеститор по проекта Акую в Турция. Подобна реализация в България може би е възможна, но трудно реализуема от гледна точка на политическия и геополитически риск и не на последно място от изискването за гарантирани цени в средносрочен план, смятат от VINCC.

В рамките на анализа е разгледан и вариант за продажба на оборудването на скрап, при което е изчислено, че ще бъдат получени до 1,5 млн. долара приходи, а всички останали инвестиции до момента ще бъдат изгубени. Макар и малко вероятен, рискът тази опция да се реализира съществува (какъвто е случаят с Кримската АЕЦ в Украйна през деветдесетте години), се посочва в доклада.

При продажба на оборудването на трета страна, приходите, които могат да се получат, биха били по-малки от началната цена на оборудването – не повече от 50% от първоначалната цена на оборудването. Освен това при този вариант се изисква пълното сътрудничество на Росатом.

Приватизацията е последният възможен вариант за довършване на проекта АЕЦ „Белене“. В идеалния случай това означава продажба на наличните активи на чуждестранен инвеститор (със или без тръжна процедура) и оставяне в неговите ръце на всички рискове, се казва още в документа. Според авторите му макар на пръв поглед този вариант да изглежда привлекателен от гледна точка на бъдещи ангажименти на държавата, той може да има известни правни последици, някои от които може да изискват изменение на Закона за мирното използване на атомната енергия и други елементи на българското законодателство за участие в ядрени конвенции и други споразумения. Тъй като държавата вече няма да присъства от страната на собственика оператор, ще се появят известен брой нови изисквания и евентуални рискове за проекта. Между тях може да се споменат учредяването на нов ядрен оператор от новия собственик, застраховка за ядрен риск, въпроси на отговорността и др. Макар и по малко вероятно външни/частни инвеститори да изберат да поемат всички тези рискове без местно (в този случай държавно) участие такъв вариант заслужава внимателно разглеждане. При един такъв вариант България ще загуби възможността да контролира кога ще се въведе в експлоатация новата мощност, няма да разполага с премиите за нулеви емисии и ще влоши сигурността на доставките тъй като новият собственик ще може да продава енергията си независимо от нуждите на страната, смятат от VINCC.

Според авторите при всички положения площадката „Белене“ е по-добър вариант за новата мощност. Първо, защото лицензионният процес на една площадка за АЕЦ отнема най-малко 5 годни, подчертано е и възникването на допълнителни разходи по преработка на проекта. И второ, защото, площадката на АЕЦ „Козлодуй“ по мнението на експертите от VINCC е изключително натоварена с 2 работещи реактора, 4 реактора в процес на извеждане от експлоатация, 2 съоръжения (сух и мокър склад) за съхранение на отработено гориво, цех за обработка на РАО и ново хранилище за постоянно съхранение в процес на строителство. След аварията в Фукушима, сложните атомни площадки се смятат за по-рисковани от гледна точка на потенциални аварии в случаи на екстремни външни събития, се казва още в доклада.