Регистрирай се Вход за потребители

Онлайн бюлетин
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg

Новини

От България

03.01.2018 г. 14:52 ч.

Цените на електрическата и топлинната енергия без промяна до 1 април

Иванов смята, че България е длъжна да защити термичните централи

АВТОР: publics.bg

© КЕВР

Действащите цени на топлинната и на електрическата енергия остават без промяна до края на отоплителния период - 1 април 2018 г. Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) доц. Иван Иванов в интервю за БТА. Той подчерта, че съществено изменение на цената на природния газ е с повече от 5 на сто. Комисията утвърди увеличение с 2.75 на сто, което не води до промяна в цените на централното отопление и на електроенергията. За регулатора е от значение тези цени да се запазят до 30 юни 2018 г., когато ще определяме цената на електрическата енергия за следващия едногодишен период, допълни Иванов.

По темата за АЕЦ „Белене" той заяви, че дългосрочните прогнози са много рисково занимание. По думите му е нужно докладът на БАН да стане публичен, което да позволи да се оцени методиката, по която анализът е извършен, и съответно получените резултати. Според Иванов до 2035 г. България няма да има нужда от нови мощности. Той счита, че може да се наложи да се строят само заместващи мощности на действащите към момента. „По принцип няма страна в света, която да строи ядрена централа за износ на електроенергия. Ядрените централи като базова мощност се строят за задоволяване на чувствително нарастващо вътрешно потребление", добави той.

Във връзка с дерогацията на ТЕЦ-овете по мнението на председателя на КЕВР България е длъжна да защити термичните централи не само поради важността им за енергийната ни система, но и защото те създават трудова заетост на десетки хиляди семейства. „Това е важен социално-икономически фактор, който трябва да бъде отчетен при решението на ЕК за дерогация", коментира той. Според него немалко инвестиции са били направени през последното десетилетие. За пример той даде ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Гълъбово", която е най-модерната термична централа на Балканския полуостров.

Иванов смята, че е необходим сериозен анализ, който да докаже на Брюксел полезността тези централи да продължат да работят в период от поне 10 години. Той посочи още, че след срока за дерогация Маришките централи лесно могат да преминат към на природен газ като алтернативно гориво, тъй като бъдещият интерконектор "Комотини-Стара Загора" ще доставя природния газ буквално на входа на Маришкия енергиен комплекс. „Изграждането на Южния газов коридор ще се създаде реална конкуренция и ще осигури по-добри цени за потребителите на природен газ", каза Иванов. Построяването на българо-гръцкия интерконектор "Комотини - Стара Загора" ще подобри значително енергийната сигурност на страната, тъй като по него ще има възможност да се получава синьо гориво от Азербайджан.

В обобщение на ситуацията в електроенергийния сектор през 2017 г., доц. Иванов каза, че НЕК е излязла от тежкото състояние и в момента е с много по-добри финансови показатели, а либерализирането на пазара е създало конкурентна среда. "Тенденциите, които се наблюдават - през 2017 г. над 85 000 потребители напуснаха регулирания и вече са на свободния пазар, сред тях действително са само 1 000 битови потребители", посочи той. И поясни, че причините битовите потребители все още да са на регулирания пазар са по-ниска цена на регулирания пазар, недоверие към търговците и пасивност. Неговите очаквания за 2018 г. са, че изискването на борсата да се търгуват всички количества електроенергия извън квотите за регулирания пазар ще създаде още по-голяма конкуренция и ще даде възможност енергията за технологичните загуби на разпределителните дружества и на преносния оператор да бъдат купувани директно от борсата, а не по фиксирана от регулатора цена.

Иванов обърна внимание и на това, че този месец предстоят тестове за стартиране на сегмента "в рамките на деня". По думите му е напълно постижимо след 5 години България да има напълно либерализиран пазар на електроенергия. Той смята, че с промените в Закона за енергетиката трябва да се даде срок от 1 до 2 години, в който всички небитови потребители да напуснат регулирания пазар, и 5 години - за битовите потребители.

Коментирайки водния сектор у нас, Иванов сподели, че той е отдавна недофинасиран и това е довело до лошо качество на ВиК услугите. След законодателни промени всички ВиК оператори са представили в КЕВР свои бизнес планове за следващия 5-годишен период. Резултатът от планираните мерки ще е видим в рамките на следващите няколко години, смята председателят на КЕВР. „Състоянието на мрежата в страната - водоснабдителна и канализационна, е отчайващо. Водата достига до потребителите, но загубите по водоснабдителната мрежа са огромни. Една съществена част от необходимите инвестиции трябва да бъдат поети от ВиК операторите, а те нямат друга възможност да съберат тези средства, освен чрез цената на предлаганите ВиК услуги", коментира той. Иванов обясни също, че същественото увеличение на цената на ВиК услугите е именно през първата година, когато трябва да се акумулират средства за инвестиции, а в останалите 4 години до края на периода, ценовите корекции ще бъдат много по-малки. Ако се окаже, че съответното дружество не е осъществило своята инвестиционна програма, КЕВР незабавно ще отрази това в цените на неговите ВиК услуги и те ще бъдат намалени.