|
|
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg
Новини
От България
25.04.2017 г. 10:07 ч.
© Blondinrikard Froberg, flickr.com
Изпълнените мерки от Столична община водят до значително намаляване на средногодишните стойности на замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици, но все още не е постигната във всички пунктове на измерване средногодишната норма за опазване на човешкото здраве. Това се казва в одит на Сметната палата на ефективността на общинските мерки за намаляване замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици (ФПЧ10[1] и ФПЧ2,5[2]) в град София”. Одитът покрива периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2015 г.
От анализ на Столична община на територията на гр. София са установени стойности на фини прахови частици над допустимите норми – това са частици от земен прах, от прах от изгаряне на дърва и въглища за битово отопление, от дизелово гориво при МПС.
Целогодишен замърсител е транспортът и по-точно лошото състояние на пътната инфраструктура или пътната настилка. Източник на прах са и строителството, непочистените строителни площадки, нередовното почистване на улиците. Друг замърсител са изхвърляните сажди от изгарянето на дизелово гориво от автомобили. Немаловажен е фактът, че Област София е най-малка по територия и най-голяма по население сред всички други области.
Наблюдава се сезонност на измерените концентрации, което се дължи на битовото горене през зимния период – изхвърляните в атмосферата вредни емисии са получени от изгаряне на твърди горива за отопление, характерни за крайградските, промишлените зони (към 2011 г.) и ромските квартали в София.
През 2015 г. е постигната средногодишната норма за концентрация на ФПЧ10 само в два от пунктовете за мониторинг на качеството на атмосферния въздух. В останалите пунктове на територията на Столична община се отчита намаление, което не е достатъчно за постигане на средногодишната норма.
Основен принос към по-високите концентрации имат автомобилния транспорт и изгарянето на твърди горива за отопление. Ограничаването на тези източници на замърсяване не може да се реши самостоятелно от Столична община. Необходимо е да се предприемат действия на национално ниво чрез иницииране на промени в нормативната уредба за ограничаване на емисиите от тези замърсители.
Според данни на Столичната регионална здравна инспекция за заболеваемостта на населението на гр. София заболеваемостта от остри респираторни заболявания на горните дихателни пътища, хроничен бронхит, пневмония и алергичен ринит при възрастните се увеличава. Това означава, че все още не е постигнат дългосрочния ефект от изпълнението на общинските мерки за намаляване на нивата на замърсителите на атмосферата с ФПЧ.
Според експертите в МОСВ през 2015 г. фините прахови частици са единственият замърсител, за който страната има проблем на национално ниво с постигането и поддържането на нормативно определените пределно допустими норми. Основна причина за това от една страна е широката употреба в бита на твърди горива и остарели в техническо отношение горивни устройства, а от друга – метеорологични и географски особености.
Сметната палата е дала 2 препоръки на Столичния общински съвет. Едната е да се приеме програмата за управление на КАВ 2015 – 2020 г. с дефинирани мерки за ФПЧ2,5, а другата - да се предприемат действия за приемането на програма за опазване на околната среда на Столична община.
Към кмета на София са отправени 5 препоръки, сред които подобряването на контрола и определянето на персонални отговорности за изпълнението на мерките.
Освен това Сметната палата започна нов одит „Ефективност и ефикасност на мерките, предприети от националните и местните власти за борба срещу основните източници на замърсяване на атмосферния въздух в големите градове“. Одитът на българската Сметна палата е част от кооперативен одит за качеството на въздуха в Европа, който извършат Върховните одитни институции на още 17 европейски страни, сред които Холандия, Полша, Испания, Швейцария, Унгария, Словакия и Европейската сметна палата.
Всички новини от България
Интервю
Вятърната енергия е ключов фактор за постигането на енергийна независимост
Пълен текст
Събития
Анкета
