Новини

От България

Проектът АЕЦ „Белене“ да бъде окончателно ликвидиран. За това призоваха икономисти на конференция, организирана от Риск Монитор и Нов български университет. Основна тема на конференцията беше дали са реалистични енергийните проекти, свързани с Русия – АЕЦ „Белене”, „Южен поток” и „Бургас - Александруполис”, но категоричният акцент беше поставен върху проекта за нова ядрена мощност.

„Тук трябва да се обединим около това проектът „Белене“ да бъде окончателно ликвидиран, защото само разговорите какво да се прави с него струва стотици милиони. Освен това той създава стратегическо затъмнение за българската енергетика, защото всички очакват, че в един момент „АЕЦ Белене“ ще се построи, каза Юлиaн Попов, член на настоятелството на Нов български университет. Въпросът е дали да продължаваме още 35 г. да строим АЕЦ „Белене,“ колкото се строи до момента, каза още той. И изтъкна, че е важно с този проект, както и с „Южен поток“ и с „Бургас – Александруполис“ да се приключи юридически.

Според ядрения експерт Георги Касчиев трябва да се атакува Докладът по оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) на АЕЦ „Белене“. По думите на Касчиев Министерството на околната среда и водите мотивира валидността на ДОВОС за АЕЦ „Белене” с това, че е започнало изграждането на информационен център и на жилищен комплекс по ядрения проект.

Изработеното оборудване за АЕЦ „Белене“ може да се използва за АЕЦ „Козлодуй“, смята Касчиев. „На АЕЦ „Козлодуй”, за да продължи да работи, ще са му нужни парогенератори”, посочи ядреният експерт. Според него площадката за АЕЦ „Белене“ е идеална за икономическа зона, като тя може да се нарече „Мизия“. По думите му опасност от тежка ядрена авария, заради високата сеизмичност, спира всички инвестиции в района в момента.

Касчиев коментира още, че с 11 700 MW инсталирани мощности, 9700 MW от които без включване на ВЕИ централите, на България не й е необходима нова ядрена мощност. Тези 9700 MW са напълно достатъчни за покриване и на пиковете в потреблението, и на износа, смята той. Касчиев беше категоричен, че не предстои ренесанс на ядрената енергетика, както се твърди. Касчиев цитира данни на ЕК, според които до 2050 г. ядрените мощности в Европа ще намалеят от 123 GW на 95-105 GW.

Във връзка с действащата ядрена централа у нас ядреният експерт изчисли, че бъдещите поколения ще трябва да плащат 10-11 млрд. лв за нерешени към момента проблеми. Първият е липсата на трайно хранилище за съхранвяване на високоактивните радиоактивни отпадъци. По думите му по оценки на страните, които планират изграждането на такива хранилища и вече имат оценка за тях - Холандия, Швеция, Франция и отчасти Германия, както и САЩ, на България ще са й нужни 6 млрд. лв.

Другото, което не е обезпечено това са средствата за извеждане от експлоатация на реакторите на АЕЦ "Козлодуй". Става въпрос за над 2 млрд. лв. На същата сума според Касчиев възлиза и липсата на осигурено финансиране за съхраняване на отработеното ядрено гориво, което ще остане у нас. Нов ядрен проект само би задълбочил тези проблеми, посочи Георги Касчиев.

Според Петко Ковачев от Института за зелена политика, само когато площадката, предвидена за изграждането на АЕЦ „Белене” стане нещо друго, като икономическа зона, ще може да се каже, че проектът е прекратен. Според него темата с изграждането на втора ядрена мощност ще бъде извадена на дневен ред веднага след изборите. Ковачев коментира още, че трябва да спре този пакет от помощи в енергетиката – за зелена,  за кафява и друг вид енергия.

Красен Станчев, директор на Института за пазарна икономика (ИПИ) допълни, че от гледна точка на Евроатом, по чисто правни казуси, проектът е неизпълним, той е мъртъв.

„Ще се правят нови обосновки, ще се похарчат много пари, но този проект не може да тръгне”, смята и Иван Хиновски от Българския енергиен и минен форум. Той също прогнозира, че след изборите темата с изграждането на АЕЦ „Белене” ще се възобнови.

Георги Ангелов от Институт „Отворено общество” направи изчисления, че ако АЕЦ „Белене” беше заработила през 2013 г., каквито са били първоначалните планове, досега загубите за НЕК биха достигнали 10 млрд. лв., заради ниското търсене на електрическа енергия. Оптимистичното за бъдещето на проекта „Белене” е, че няма пари – НЕК няма пари, БЕХ няма пари, каза Ангелов.

Икономистът Лъчезар Богданов от „Индъстри Уоч” пък изчисли, че за изграждането на нова ядрена централа биха отишли 50% от всички кредити, отпускани в страната. Според него за реализацията на подобен проект трудно ще бъде намерен частен инвеститор и осигурен кредит.

Христо Казанджиев от БЕМФ коментира, че и трите проекта – АЕЦ „Белене”, „Южен поток” и „Бургас - Александруполис” са политически мотивирани. За газовия и петролния проект липсва ресурс, а за проекта „Белене” – липсва пазар. Според него те са част от схема за огромно преразпределение на средства към политически партии, групировки и др.

Газовият експерт Васко Начев посочи, че „Южен поток” е ненужен, тъй като търсенето в Европа до 2030 г. ще е рамките на 6% годишно при свръхкапацитети. „Виждате колко много трудности има и Южния газов коридор, защото италианският газов пазар е пренаситен”, каза той.

Илиан Василев сметна, че загубите от недалновидни инвестиционни решения са стрували на БЕХ намаление на стойността на активите на холдинга от 13-14 млрд. лв. през 2009 г. до 5 млрд. лв.

Икономистите се обединиха около позицията, че на България й трябва енергийна стратегия, но не дългосрочна за срок от 20 г. или повече, а по-гъвкав вариант, който да отговаря на пазарните реалности. Те очертаха около 20 направления, по които, според тях трябва да се движат енергийните ни политики след изборите. Сред тях са такива, като децентрализация на производството на електроенергия, регионализация на енергийния пазар, изтеглянето на държавата като инвеститор и управител в енергетиката, нови технологии, включително за съхранение на енергия, енергийна ефективност и други.