Новини

От България

Пазарът на едро на електрическа енергия в България е непрозрачен, непредвидим и неконкурентен. Всички производители - повечето от групата на БЕХ, които са доставчиците на евтина и атрактивна енергия, търгуват енергията на собствени платформи, без да има каквато и да е яснота коя централа в кой момент ще обяви търг и какви количества ще предложи. Тази практика за обявяване на търговете на собствени платформи не допринася за прозрачността на пазара. Напротив, създава по-скоро порочни практики, които поставят едни търговци в непривилегировано положение спрямо други. Това обяви Илина Стефанова, ръководител отдел „Енергийна политика и околна среда“ в ЕВН България в рамките на ежегодния медиен семинар на компанията. ЕВН има лицензиран търговец на електрическа енергия, който оперира на българския пазар.

Това, по думите на Стефанова, е сериозна спънка пред либерализацията на пазара и не прави цената за крайните клиенти оптимална. Тя посочи, че към момента над 51% от енергията се търгува на свободния пазар, макар броят на клиентите на него да не е голям. Въпреки това той се е увеличил чувствително – от 5619 участници през 2014 г. до 36 069 през 2016 г. Броят на лицензираните от КЕВР търговци надхвърля 100. „Има място за всички търговци, стига да има предлагане на пазара на едро при равнопоставени условия“, посочи Илина Стефанова.

Друга сериозна спънка, пред която се изправят търговците на електрическа енергия е липсата на предлагане на пикова енергия. Предлага се основно базова енергия, пиковата почти изцяло липсва като продукт. Стефанова обясни, че това принуждава търговците да купуват базова енергия в по-голямо количество от необходимото им, така че да си осигурят нуждата от пикова енергия за определен час. След това те продават излишъка, който им се получава, но при много по-ниска цена от тази, на която са закупили енергията. Като друг проблем от ЕВН виждат липсата на търгове за по-продължителен периоди – година и над година.

Затова от компанията подкрепят предложението на Световната банка цялата генерация на електрическа енергия в страната да се търгува на енергийната борса, като за производителите с преференциални цени се детайлизира моделът на „Договори за разлики“.

„Много е важно обаче да има ясен график, защото дори да има изискване всички количества да се търгуват през борсата, нищо не пречи определени централи да се разберат с определени търговци и да публикуват офертите си за много кратък срок – например само за 30 минути“, допълни Калина Трифонова, зам.-председател на управителния съвет на ЕВН България. И уточни, че става въпрос за търговията на сегмента за дългосрочни договори. Трифонова посочи, че предложението на ЕВН е да се регламентира срок от минимум 2 часа, в която офертата трябва да е публична на съответния сегмент. Тя уточни, че към момента такива уговорки не са забелязвани на нашата борса, но са били констатирани на чужди борси. У нас обаче се е случвало при търгове, извършвани през платформите на самите централи, търговете да се обявяват в последния момент.

„Имаме борса, имаме сегмент „ден напред“, имаме платформа за двустранни договори, разработва се платформа за „интрадей“. Затова са необходими промени в нормативната база, така че да се възползваме от изграденото и да направим следващата стъпка към либерализацията“, коментира Илина Стефанова.

От ЕВН имат забележки и към енергийната борса. По думите на Илина Стефанова тя все още не е напълно независима. Затова според нея собствеността върху борсата трябва да се прехвърли от БЕХ на Министерството на финансите, какъвто ангажимент е поет към Европейската комисия по делото „БЕХ Електричество“. Това обаче е отложено за средата на тази година.

Освен това според ЕВН в капитала на борсата трябва да влязат нови акционери, каквато е практиката на всички познати борси. За да се повиши прозрачността й е добре тя да стане публично дружество, посочиха още от компанията. И изтъкнаха, че е изключително важно спазването на всички изисквания по регламента REMIT.

От ЕВН настояват още КЕВР да приеме общи условия на електроразпределителните компании, които да важат за всички клиенти, без значение дали са на регулирания или на свободния пазар. Сегашните важат само за клиентите на регулирания пазар, а с тези на свободния пазар трябва да се сключват индивидуални договори.

Друго, което, според ЕВН, трябва да направи КЕВР, е да промени Правилата за търговия с електрическата енергия. Според Илина Стефанова те не са адекватни на пазарните реалности, защото, когато са били изготвяни и приемани, на свободния пазар са излизали само големите потребители. Сега на свободния пазар излизат все по-малки клиенти, а предстои излизането и на битовите потребители.