Новини

От България

Българският въгледобив и топлоелектрическите централи, чиито инсталации са пригодени да изгарят само лигнитни въглища от Маришкия басейн, могат да оцелеят, само ако България, заедно с останалите заинтересовани страни, успеят да договорят по-дълъг преходен период за влизане в сила на ревизираните пределни стойности на емисиите серните окиси, азотните окиси и живака, предлагани от ЕК. Това стана ясно в рамките на кръгла маса за бъдещето на българския въгледобив, организирана от Българската минно-геоложка камара. В момента заложеният преходен период е 4 години. Дерогация не е възможна, а новите нива на емисиите, надхвърлят дори тези, определени спрямо най-добрите налични технологии, залегнали в Директивата за емисиите в промишлеността.

Заместник-директорът „Производство“ на ТЕЦ „Марица Изток 2“ инж. Пламен Николов коментира, че ако централата трябва да достигне заложените ревизирани нива на емисиите, това означава, котлите, изградени за 500 млн. лв. да бъдат премахнати напълно и да бъдат изградени изцяло нови котли. В момента изискването по отношение на сероочистването е да бъде постигната степен от 96%. Това, което сега предлага ЕК е този лимит да се комбинира с абсолютен лимит от 320 микрограма на нормален куб. м. Това е непостижима за нашите лигнитни въглища, категоричен е инж. Николов.

По отношение на живака предлаганите стойности са между 1 и 10 микрограма на нормален кубичен метър, при реални нива от 3-20 микрограма за най-добрите налични техники. За азотните окиси се планира въвеждането на праг от 200 микрограма на нормален кубичен метър.

Към момента не са правени оценки каква би била стойността на една такава инвестиция, но при всички положения, тя няма как да се реализира в рамките 4-годишния преходен период, категоричен е той. В държавната централа не са големи оптимисти, че ЕК ще бъде убедена да намали заложените прагове в Референтния документ за най-добрите налични техники за големите горивни инсталации. Затова смятат, че шансът на българският въгледобив, както и на ТЕЦ-овете е да бъде договорен по-дълъг преходен период. Според инж. Николов от гледна точка на държавната топлоелектрическа централа той със сигурност трябва да надхвърля 10 г., та дори и 20 г.

След участието си в кръглата маса заместник-министърът на енергетиката Константин Делисивков, че позицията на министерството в подкрепа на големите горивни инсталации е изготвена още в началото на месеца и предоставена на Министерството на околната среда и водите, което е водещо в комуникацията с ЕК по въпроса.

Ако бъдат приети новите прагове за емисиите, това ще има много рестриктивен характер върху тези инсталации и ще засегне добива на въглища, каза той. И добави, че България ще има 4 години, в рамките на които трябва да види как да се напасне към новите условия. На БЕХ е възложено да направи оценка как новите прагове на емисиите на живака, серния окис и азотния окис ще се отразят на българската енергетика. Както и какви инвестиции ще са необходими, за да бъдат изпълнени те. Делисивков коментира още, че нашите инсталации трудно биха се приспособили за работа с вносни въглища. В краткосрочен план това би застрашило сигурността на енергийната система, каза той в рамките на дискусията.

Експертите, които взеха участие в дебата в рамките на кръглата маса, бяха категорични, че ако България, заедно с Германия, Полша, Чехия, Словакия, не успеят да смекчат заложените изисквания, това ще е катастрофа за българската енергетика. Както и за близо 20 хиляди души, ангажирани с въгледобива и производството на електрическа енергия от въглища.

Предложените по-високи прагове са смъртна присъда за българската енергетика, както и за българската индустрия и икономика, заяви днес инж. Иван Андреев изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара. Проблемът ни е по-тежък от този при затварянето на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ ”Козлодуй”, защото 40% от произведената енергия за България идва от всички ТЕЦ-ове в „Марица Изток”“, коментира Николай Вълканов, зам.-председател на Българската минно-геоложка камара. „Опасното е да не си затворим ние „Мини Марица Изток”, защото от много интереси и това може да се случи“, предупреди той.

Заместник-изпълнителният директор на „Мини Марица Изток“ Димитър Чолаков съобщи, че доказаните запаси от въглища в Маришкия басейн са над 849 млн. тона, като добивът от него е възможен в следващите 30 години. 

Според Валентин Николов от ГЕРБ на българския въгледобив и енергетика им трябва план Б – ако план А, който е убеждаване на ЕК да смекчи изискванията си, се провали. Ние трябва да работим по такива планове, защото натискът за емисиите ще продължава, каза Николов.

Думите му предизвикаха сериозна полемика сред експертите. Според Валентин Вълчев, представител на Федерацията на независимия синдикат на миньорите към КНСБ Валентин Николов е прав и наистина трябва да се мисли по план Б. 

Енергийният експерт проф. Атанас Тасев каза, че е скептичен, че ЕК ще се подаде на натиск и ще снижи изискванията си. Екологичните норми ще се затягат, каза той. Затова по думите му е нужна нова енергийна стратегия, тъй като ще се лишим от над 5000 MW мощности.

Христо Казанджиев от БЕМФ обаче контрира, че не трябва да се говори за план Б, а да се противопоставим на ЕК. Иначе ще се изправим пред катастрофа, аз съм затварял въглищни централи и знам какви са последствията, каза той.

Той бе подкрепен от бившият директор на държавните мини Иван Марков, според който на България й е нужна по-категорична позиция. Иначе ще поставим рекорд по затваряне на мощности, посочи Марков.

Заместник-председателят на Научно-теническите съюзи Щерьо Щерев добави, че проблемът идва от това, че ЕК води протекционистична политика, чиято цел е изравняване на цената на конвенционалната енергия с тази, която в момента ползва преференции.

Бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, който също взе участие в кръглата маса, коментира, че това, че ЕС си е поставила определени цели в опазването на околната среда, не означава, че тя не може да бъде убедена в нещо, ако й се представят нужните аргументи. Той посъветва представителите на БМГК да потърсят съдействие с полските НПО организации, които имат сериозен опит в работата с ЕК.

Каквито и действия да се предприемат, те трябва да се случат до края на април, когато предстои второ гласуване на новите по-рестриктивни прагове на емисиите.