Новини

От България

Мащабният проект за газопровод от Русия до Китай "Силата на Сибир" може да се окаже недостроен, понеже Китай няма нужда от тези количества газ. Това прогнозира руският енергиен експерт Михаил Крутихин, който не за пръв път говори в София. Крутихин взе участие в кръгла маса на тема "Геополитически и енергийни дилеми пред страните от Югоизточна Европа и Черноморския басейн. Дневният ред на САЩ, ЕС и Русия". Форумът бе открит Алекс Алексиев, председател на Центъра за балкански и черноморски изследвания, а модератор беше Илиан Василев.

По думите на Крутихин основен пазар за “Газпром” остава Европа. Обявените за доставка през 2014 г. 126,2 млрд. куб. м газ за Европа означава намаляване на половина, за да се задоволи предполагаемото търсене в Китай, където растежът е много малък. Руският експерт оцени, че годишно 225 млрд. куб. м руски природен газ остава "непоискан". През 2014 г. производственият капацитет на "Газпром"е бил 617 млрд. куб. м, докато са продадени 225 млрд. куб. м.
В Европа има много повече потенциал както за нови, така и за по-пълноценно използване на съществуващите газопроводи. Ако обаче вносът на втечнен природен газ се увеличи, Европа няма да има нужда от повече внос по газопроводи от Русия, въпреки лекото увеличение на вноса през 2015 г.

Руската стратегия в Европа остава противоречива предвид обещанията за два газопровода на север и юг, като така да се елиминира вносът през Украйна. Икономически обаче това едва ли е възможно, единствена полза ще има за контракторите, които ще строят газопроводите, изтъкна Крутихин.

Крутихин подчерта още, че настроението на "Газпром"се мени към повече съобразяване с Третия енергиен пакет, а не да сключват отделни сделки със страните по трасетата. Освен това Газпром вече се съгласява да делегира някои проекти на своите партньори. Такъв пример, въпреки, че "Газпром" няма да има участие в проектните компании, е газопроводът от Гърция до Италия.

Ендерс Уимбуш, създател на международния изследователски институт в Оксфорд по въпросите на Централна Азия и Кавказ говори за енергийната политика като оръжие. Той изтъкна, че що се отнася не само до региона, който е обект на изследванията му, но и в цял свят, се наблюдава тенденция към все по-голяма свързаност между големитестрани и техните "крила". Уимбуш изтъкна, че при отслабването на Русия все по-малко вероятно става осъществяването на Евразийски съюз.

В същото време е на дневен ред и коренна промяна в отношенията, като се формират нови регионални сътрудничества на тема енергийна сигурност. По думите му несигурността и непредвидимостта ще доминират решенията и развитията в енергийната сигурност и геополитиката.

Томас Пайл от Института за енергийни изследвания, Вашингтон, говори за ефектите от шистовия бум. По думите му шистовата революция опровергава политическите мнения, че САЩ няма достатъчно петролни запаси, за да си осигури по-ниски цени на газа. От 1977 г. насам САЩ са удвоили добива си. Опитите на ОПЕК да смажат щатските производители на шистов газ са се оказали неуспешни, направили са ги по-силни при ниски цени напетрола. Според Пайл една от големите ползи от шистовия бум е стабилността – няма вече толкова резки пикове и спадове в цената на петрола, въпреки събития като ИДИЛ, войни и др.

В момента секторът се характеризира с хиперконкуренция много малки независими участници. По думите му секторът се е развил въпреки политиките на кабинета на Обама, които подкрепят все по-малко конвенционалните източници на енергия. Според Пайл обаче при евентуален избор на Доналд Тръмп за президент на САЩ крие много неизвестни, въпреки обявената подкрепа за петролната индустрия. Като голям плюс е, че шистите в САЩ се намират основно в земеделски, рядконаселени райони. Особеностите на частната собственост върху земята обаче изискват се иска позволение от собствениците дори за оценка на подземните ресурси. Според Пайл в зони, в които се търси, доказаните запаси, които могат да се извлекат, постоянно растат. Теориите за пика на петрола не се оправдават, запасите са практически неизчерпаеми, заяви той.