Новини

От България

Работодатели и синдикати се противопоставиха на планираното увеличение на т. нар. такса „задължения към обществото“ за големите консуматори и изкарването на държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ от микса на Националната електрическа компания (НЕК). По време на днешното обществено обсъждане на проектоцените на електроенергията, които трябва да влязат в сила от 1 юли, те предупредиха, че планираният ръст до близо 40 лв./мегаватчас за тaзи компонентa от цената на електроенергията може да доведе до блокиране на износа на електроенергия.

„ТЕЦ „Марица-изток 2“ използва половината от производството на въглища на „Мини Марица изток“. Блокирането на работата на ТЕЦ "Марица-изток 2" при увеличаване на такса износ и на такса задължения към обществото почти 120% би предизвикало едни събития и явления, подобни на май/юни 2013 г. Цялата схема беше блокирана, износът беше изцяло спрян – блокира не само производството на електроенергия, но и на въглища – от това няма да последва нищо добро“, коментира Димитър Чалъков от КТ Подкрепа към ТЕЦ "Марица-изток 2".

„Изумен съм от доклада, защото „Марица-изток 2“ не фигурира в него. Недоумявам как най-голямата централа на Балканите, реновирана , няма да дава нито един мегаватчас към НЕК.
Защо НЕК не иска да предложи или да закупи от тази централа нито един мегават или разполагаемост? Това са средства, изключително необходими, защото имаме ремонтни програми и разходи и без тях не може да се оцелее“, допълни Чалъков.

„Напрежението сред нашите членове (всички най-големи компании и асоциации - бел.р.) е много голямо“, коментира Кирил Домусчиев, председател на КРИБ. По думите му такъв скок никой не е очаквал, особено след доклад на Европейската комисия, който показва, че цените на тока за българската индустрия са най-високи в Европа.

„Такъв скок е парадоксален и ще унищожи цели отрасли –металургия, стъкларска промишленост, биотехнологии… Не мога да ги изредя всички, но ще окаже голямо влияние.
Говорихме за реформи, направиха се в НС определени изменения в ЗЕ, но не виждаме КЕВР да взима мерки“, каза Домусчиев.

От Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) предложиха регулаторът да въведе мярка за прозрачност, като „разопакова“ цената за задължения към обществото, за да се знае колко се плаща за ВЕИ, високоефективно комбинирано производство и по дългосрочните договори. Предложението срещна позитивна реакция от страна на Иван Иванов.

„Това, което държим много, а не е пряк въпрос към КЕВР, да има натиск върху системата на енергетиката да спрат кражбите и да продължат реформите. Кражбите не спират. Това се плаща не само от индустрията, а и от битовите потребители“, заяви Константин Стаменов, председател на УС на БФИЕК.

Председателят на енергийния регулатор Иван Иванов пък заяви, че когато е готова наредбата за енергоемките производители, добавката за тях все пак ще бъде по-малка от анонсираното.

„Но докато няма тази наредба, КЕВР няма нормативна база да си измисляме правила. Съвсем малко ще бъде увеличена, а ако не се увеличи ще има дупка 285 млн. лв. – които да се хвърлят отново в НЕК или да се увеличи цената за битовите потребители със 17%“, каза Иванов.

Наредбата се очаква да бъде готова в понеделник. Междувременно стана ясно, че е вероятно влизането в сила на новите цени на електроенергията да се отложи с месец, след като днес премиерът Бойко Борисов заяви, че решението на регулатора трябва да бъде обект на парламентарни дебати и евентуално преразглеждане.

По-високите задължения към обществото, отнемат стимула за излизане на свободния пазар

Според адв. Николай Кискинов от Асоциация „Свободен енергиен пазар“ (АСЕП), за да привличат клиенти по настоящият модел на регулиран и нерегулиран пазар, търговците имат нужда от по-ниска цена на задълженията към обществото. В противен случай би изчезнал стимулът за клиентите да излязат на свободния енергиен пазар.

„С увеличението на задълженията към обществото, това е почти половината от цената, която се заплаща на свободния енергиен пазар. При увеличен размер на цената за задължения към обществото, няма икономически стимул на клиентите от регулирания сегмент да преминават към свободния. Същото важи за тези при доставчик от последна инстанция (ДПИ). С решението, което се каните да приемете, тези доставчици от последна инстанция ще могат да купуват електроенергия от свободния пазар и да предлагат цена, която да е пазарна. Това директно вкарва в конкуренция лицензираните ДПИ и всички търговци на електроенергия, което по наше мнение е недопустимо, и с това КЕВР помага от една страна на крайните снабдители (КС) да запазят клиенти на регулирания пазар, както и на ДПИ да имат конкурентно предимство спрямо всички търговци“

Той предупреди, че след приемането на това решение, регулаторът няма да може да очаква съществено развитие на свободния пазар, а напротив, повечето клиенти ще приемат свободния пазар за необоснована тежест.

„Ако в момента, по различни данни свободният пазар е 30-35% от крайното потребление (38% по думите на Иван Иванов, бел. р.), защо тогава към свободния пазар е отнесена много повече от половината от тежестта за дългосрочни договори, при положение, че системата предполага тези разходи да се разпределят солидарно?“, коментира Кискинов.