Новини

От България

Постоянното хранилище за радиоактивни отпадъци в Нови хан, част от структурата на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, отпразнува своя половинвековен юбилей. На 17 декември 2014 г. официално беше отбелязана 50-ата годишнина от началото на експлоатацията на първото в България хранилище за радиоактивни отпадъци (РАО).

Постоянното хранилище край село Нови хан официално е открито през есента на 1964 г. То е предназначено за безопасно управление на РАО, получени при използване на източници на йонизиращо лъчение в науката, медицината, промишлеността и селското стопанство. Повече от 40 години съоръжението е стопанисвано от Българска академия на науките, а от 2006 г. влиза в структурата на ДП РАО и днес функционира като специализирано поделение в Предприятието.
Честването на юбилея събра много гости и представители на различни институции –Министерство на енергетиката, Агенцията за ядрено регулиране, Националния център по радиобиология и радиационна защита, Българската академия на науките, Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Института по металознание, Софийския университет. Нa тържеството беше представена и местната власт в лицето на кметовете на близките населени места – селата Нови хан и Габра. Почетни гости на празника станаха и много ветерани – дългогодишни служители в хранилището.

Дни преди официалното честване на юбилея Постоянното хранилище край Нови хан организира Ден на отворените врати за ученици и граждани.

Постоянното хранилище край Нови хан е построено в началото на 60-те години на миналия век по съветски проект с първоначална цел да съхранява радиоактивни отпадъци от изследователския реактор ИРТ-2000 от Атомната научно-изследователска база при Физическия институт на БАН.

Със заповед №72 от 28 юли 1960 г. на Председателя на тогавашния регулаторен орган – Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) при Министерски съвет, е създадена Комисия, която се задължава до 1 септември същата година да проучи и установи най-подходящ микрорайон за строителство на могилници с дезактивационен пункт за нуждите на Физическия институт при БАН и останалите институти и учреждения в страната, които работят с радиоактивни материали.

Условията, на които е трябвало да отговаря площадката за изграждане на съоръжения за преработване и погребване на РАО, са определени от Временните санитарни правила за охрана на почвата, водата и въздуха от радиоактивни вещества на Държавната санитарна инспекция, публикувани във в. „Известия” на Президиума на Народното събрание на Република България, бр. 25 от 27 март 1959 г.

С протокол от 27 януари 1962 г. Комисията определя за „най-подходяща площадка“ за изграждане на Хранилище за РАО терена, разположен вляво от шосето Нови хан – мина „Чукурово”, на 6,5 км от с. Нови хан и на 35 км от най-големия генератор на радиоактивни изотопи – София.

Според доклада от март 1962 г. на КИАЕМЦ, изпратен в МС: „Площадката отговаря на всички теренни, геоложки, стопански и хигиенно-санитарни изисквания за подобен род съоръжения, съгласно Технико-икономическия доклад на Института за проучване и проектиране при Комитета за архитектура и благоустройството”.

С разпореждания на МС № 1287 от 1959 г. и № 898 от 1961 г. Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика – БАН (ИЯИЯЕ, приемник на Физическия институт) е определен за оператор на хранилището.

През октомври 1962 г. започва експлоатацията на съоръжението, като постепенно се изграждат постоянните хранилищни единици, в които постъпват за съхранение първите радиоактивни отпадъци.

Официалното откриване на съоръжението се случва две години по-късно – през октомври 1964 г. Експлоатацията се осъществява от малък екип научни работници и помощен персонал.
С предписание № 28/ 09.09.1994 г. КИАЕМЦ спира временно от експлоатация Хранилището, считано от 10.10.1994 г. за привеждането му в съответствие със съвременните изисквания за такъв вид съоръжения и за предотвратяване на радиационна авария.

През септември 2000 г. в изпълнение на Решение на МС № 332/17.05.99 г. складираните за 6 години в ЦИХ (Централното изотопно хранилище) отпадъци са извадени и превозени до ПХРАО – Нови хан.

Реконструкцията на хранилището и прилежащата инфраструктура за физическа защита са подкрепени финансово от Международната агенция по атомна енергия в рамките на проект БУЛ/4/005 „Повишаване на безопасността на ПХРАО – Нови хан”. Заключителен етап от изпълнението на проекта е международен работен семинар „Опит при модернизацията на ПХРАО – Нови хан”, проведен през м. ноември 2000 г.

На 14 юли 2006 г. ДП РАО получава първата лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение за управление на РАО на площадка „Нови хан”.

С решение на МС № 539 от 18 юли 2006 г. От ИЯИЯЕ към БАН се отнема Постоянното хранилище за РАО край Нови хан и имуществото му се предоставя безвъзмездно за управление на ДП РАО.
Нов етап в развитието на хранилището се открива с проект по програма ФАР, чрез който са доставени и монтирани инсталация за преработка на течни радиоактивни отпадъци; инсталация за циментиране на РАО; абразивна дезактивация и преса за намаляване на обема на вторични РАО, както и нова стационарна и преносима дозиметрична апаратура. В рамките на този проект е построено и въведено в експлоатация съоръжението „Гореща камера” (единствено в България) за обработка на радиоактивни отпадъци.