Интервюто ще бъде публикувано през ноември в списанията ЮТИЛИТИС и Shared Values

Ваше Превъзходителство, как оценявате инвестиционната ситуация в България и кои са секторите, които британските компании разглеждат за свои бъдещи инвестиции?

България е привлекателно място за бизнес за британските компании – част от общия пазар на ЕС, с отлични макроикономически условия, признаци на устойчиво икономическо възстановяване, големи инфраструктурни проекти с финансиране от европейски фондове, както и много по-достъпна за наши компании, отколкото растящите икономики в Латинска Америка и Далечния Изток. Нашето послание към британските компании е: „Елате в България заради големите възможности и липсата на рисковете, свързани с другите растящи пазари!”. Великобритания е високо оценен партньор в България. Двустранната търговия между нас се е утроила за последните 10 години и е нараснала с 14% в първата половина на 2013 г. Най-големите експортни сектори за нашите компании са напитките, лекарствата, машини, пътни превозни средства, а основните британски компании тук са GlaxoSmithKline, Shell, Mott McDonald и Debenhams.

Търговската секция в посолството, UK Trade & Investment, помага на британските компании да развият бизнеса си в България през годините. Тя промотира България като място за правене на бизнес (чрез събития във Великобритания и региона), спомага за намирането на български партньори и дистрибутори и решава проблеми с правителството. С нашата подкрепа, марки като JCB се установиха на българския пазар.

Също така сме развълнувани от възможностите около големите инфраструктурни проекти, особено в секторите ВиК, транспорт и енергетика (ядрена и газова инфраструктура), в които британските компании имат голям опит при финансиране, проектиране, проектен мениджмънт и надзор, както и в специализирани услуги и технологии. Например, с подкрепата на UKTI, британската Национална ядрена лаборатория спечели проект за геоложко проучване на площадката за съхранение на радиоактивни отпадъци (РАО) край Козлодуй. Очакваме да привлече още такива британски компании във веригата на добавената стойност на важните български инфраструктурни проекти.


Българският ВиК сектор вече е ползвал британски опит и мениджмънт. Има ли нови възможности за партньорство в тази област?

Великобритания е домакин на ВиК индустрия, която има годишен оборот от около 8 млрд. лири и е работодател на 100 000 човека. Дължината на нейната мрежа е колкото пътят до Луната и обратно!

Британската ВиК индустрия е водеща, което е резултат от много години опит в развитието на интегрирани решения и техники за управление на водните ресурси. Британските консултанти предлагат пълен набор от услуги и имат задълбочен опит и възможности за развитие на решения, за осъществяване на проекти и за осигуряване на финансиране на водни проекти, като така добавят стойност за потребителите и идентифицират ценни за обществото решения на водни проблеми.

Виждам непосредствени възможности за партньорства между фирми от двете държави при ранните етапи от развитието на интегрирани водни проекти. Британските консултанти могат да предоставят обща или детайлна техническа помощ при проектирането на нови мрежи, рехабилитацията и модернизацията на пречиствателни станции, надзора на строителните работи, експертна помощ за управление на ВиК мрежите и активите, пълен набор съоръжения за пречистване на питейни и отпадъчни води, ГИС, моделиране на мрежите и софтуер за управлението им, опит в интелигентното измерване с цел откриване на загуби по мрежата и повишаване на ефикасността.

Друга важна област, в която Великобритания е призната за световен лидер, е управлението на концесии и публично-частни партньорства (ПЧП). Успешните ПЧП позволяват на публичния сектор да използва дисциплината, уменията и опита на частния сектор. Много добър пример е концесията на Софийска вода, която беше управлявана от United Utilities до ноември 2010 г. за около 10 години. Друг добър пример е WYG Group, която чрез местния си офис, WYG Bulgaria, беше ангажирана от Международната финансова корпорация (IFC) като технически консултант при структурирането на ПЧП за регионалната водна компания в Плевен. Друга задача, изпълнена успешно от WYG Bulgaria, е нейната работа за Световната банка като консултант по подготовката на националната секторна водна стратегия, включително за идентифициране на бъдещите инвестиционни потребности на сектора и за разработване на различни сценарии за финансирането им.


Транспортните услуги и инфраструктурата също се нуждаят от значителни инвестиции през следващите години. Има ли възможност за партньорство и при тях?

Великобритания има голям опит в пътищата и ЖП транспорта и нашите компании искат да си партнират с български фирми при проектите за модернизация на инфраструктурата, при което те може да допринесат с опита си при проектирането, проектния мениджмънт и надзора. Scott Wilson и High Point Rendell бяха ангажирани при проектирането и надзора на Дунав мост II при Видин-Калафат, a Pitchmastic Ltd. доставиха хидроизолациите за основен изпълнител – испанската FCC. Mott Mac Donald имат офис в София от началото на 90-те години и са ангажирани в редица проекти за обновяване на пътища. WYG (White, Young and Green) бяха особено активни при консултирането на българските общини как да подобрят градските си транспортни системи. Великобритания е лидер в осъществяването на ПЧП и специфичният ни опит в строителството и експлоатацията на пътища може да бъде пренесен във вашата страна. Може да се предостави професионално консултиране и на българската ЖП администрация за подобряване на финансите и реорганизация на дейностите в БДЖ, както и за по-нататъшна либерализация на товарните и пътническите превози.


Енергетиката и по-специално електроенергийният и газовият сектор в България в момента са в преход. Какви са възможностите за инвестиции там?

Виждаме много възможности за британските енергийни фирми в България и посолството ни играе активна роля в промотирането на тези възможности във Великобритания. Ядреният сектор в България и в Централна и Източна Европа има огромен потенциал. Великобритания е пионер в използването на ядрена енергетика за мирни цели и има ненадминат опит във всички аспекти на ядрената верига на добавената стойност: от производство на ядрено гориво през удължаване на експлоатацията, затваряне на блокове и управление на РАО. Британски компании работят в Козлодуй от 90-те години досега – Nuvia работи с ДП РАО по планирането на извеждането от експлоатация на малките блокове. Великобритания е глобален лидер в най-модерните ядрени изследвания и обучения. Нашата Национална ядрена лаборатория (NNL) в момента предоставя експертизата си за новото хранилище на РАО в Козлодуй. Очакваме да ги включим и в ядреното бъдеще на България.

Очакваме възможности и за използване на нашия богат опит в проучванията за петрол и газ. Британската фирма Melrose Resources в момента е единственият производител на газ от водите на Черно море, а компаниятаAtmosI, която специализира в геоложки проучвания, помагат за намирането на нови ресурси. Амбициозните планове за така необходимите газови интерконектори и за разширяване на капацитети са много интересни за наши компании, които предлагат тръби и услуги в сектора. Rolls Royce е най-голямото име в компресорните станции, а проучвателни компании като Penspen наскоро планираха маршрута за Набуко и за IGB. Може да се обзаложим без риск, че много от големите енергийни и инфраструктурни проекти в България ще се финансират чрез Лондонското Сити и ще разчитат на нашия юридически и застрахователен опит. Нашите водещи университети и научни центрове също така искат да обучават следващото поколение български инженери и учени.


Има много предизвикателства в енергийния сектор, свързани с либерализацията, нарастването на ВЕИ и цената на енергийните ресурси. Кои са най-добрите поуки от британския пазар, които може да се приложат в България?

България може да използва три основни неща от британския опит, за да извърши успешна реформа и либерализация на енергийния пазар: силен регулатор, независим от политиците и индустрията, силно политическо лидерство с визия и ясен фокус върху практическите цели на реформата. Британският регулатор Ofgem постави три цели за нашия пазар: енергийна сигурност, достъпност на цените и устойчивост. Тези цели може да са в конфликт помежду си и ключовата роля на независимия регулатор е да намери правилния баланс между тях. Регулаторът има отговорността да подкрепя разнообразен, устойчив и ценово-достъпен микс от енергийни ресурси, които да се конкурират при честни условия. И тъй като най-сигурната, евтина и устойчива енергия е тази, която не се консумира, регулаторът има и задачата да промотира енергийната ефективност сред потребителите и енергийните дружества. Излизането на България от настоящата криза в енергийната система трябва да започне с реформиран и достатъчно добре финансиран регулатор. Той трябва да е отговорен, прозрачен, фокусиран върху общите цели и напълно ангажиран с потребностите на потребителите и индустрията. Британският опит показва, че либерализацията работи. Британските потребители могат да избират от над 20 енергийни доставчици на цени под средните за ЕС. Това помага и за привличане на необходимите инвестиции дори в трудни времена като сегашните. През следващото десетилетие са необходими около 110 млрд. лири за рехабилитация и нова инфраструктура в нашата система и те ще дойдат от частни инвеститори, а не от британския данъкоплатец. Частните компании планират да построят 8 нови АЕЦ без публични субсидии.

Поемането по пътя на либерализацията изисква и взимането на трудни решения. Неефективните и ненужни производители на енергия може да се наложи да се ограничат. Може да има загуба на работни места. Може да се наложи покачване на цените (в краткосрочен план), докато компаниите наберат необходимите средства за инвестиции и изплащане на дивиденти на акционерите. Наградата идва по-късно, но колкото по-рано започнете, толкова по-рано ще дойде и тя. Либерализацията ще доведе до цени, които по-точно отразяват реалните разходи за производство и пренос (вкл. реалния екологичен ефект), а не такива, които отразяват предпочитанията на политиците към определени технологии и ресурси на цена, която би им осигурила преизбиране. Либерализираните пазари са и много по-енергоефективни. България в момента използва до 4.5 пъти повече енергия за единица БВП от средното в ЕС и над 6 пъти повече от Великобритания. Това е огромно пилеене на ресурси и на икономически потенциал, които България не може да си позволи. За да е политически-приемлива, либерализацията може да включва реална защита за най-уязвимите потребители. Във Великобритания пенсионерите, хората в неравностойно положение и тези със значителни финансови затруднения получават допълнителни помощи и защита от изключване, но и грантове за изолиране на домовете им – за по-ниски сметки, както и практически съвети за енергийна ефективност. Други либерализирани пазари в ЕС също предлагат подобна защита. Това е много по-ефективно за данъкоплатците от това да се определят цени, които са подходящи за хората с най-ниски доходи, при които държавните регулирани компании търпят огромни загуби.


Как може да се осигури по-добра работа на регулаторния режим в България? Какво може да ни посъветвате от британския опит?

Независимостта на регулатора е изключително важна. Някои от българските регулаторни агенции като например Омбудсмана са впечатляващи и уважавани. Но в други случаи изглежда регулаторите нямат достатъчно енергия за своята работа.

Ролята на енергийния регулатор и на Комисията за защита на конкуренцията в България са изключително важни. В ДКЕВР например имаше няколко председатели през последните 12 месеца, което е много голямо текучество за такъв независим орган.

За британския опит мога да кажа, че там има отделна комисия за всеки сектор.

Без съмнение е, че тези регулатори трябва да имат безспорна репутация и решенията им трябва да са освободени от политика. Тяхната независимост е жизнено-важна и процедурата по назначаването им трябва да е вписана в закона, за да се осигури изборът на висококачествени експерти.


Кои трябва да са най-важните споделени ценности в българското общество и бизнес, така че да се насърчат нови партньорства?

Има много изключително добри споделени ценности в българския бизнес и общество, които отразяват бързото развитие на корпоративната социална отговорност през последните 15 години. Британското посолство работи тясно с Българския форум на бизнес лидерите, водещата българска организация в областта на КСО, която бе стартирана като инициатива на Негово кралско височество Принца на Уелс в София през 1998 г. Впечатлени сме от КСО на компаниите в БФБЛ – не само благотворителност, а инвестиции в човешкия капитал, в местни общности, в енергийна ефективност и екологични програми. Всичко това отразява желанието на работодателите не само да увеличават печалбите си, но и да имат по-широк принос към обществото. Всъщност, дори все повече се счита за задължително компаниите да предоставят такива възможности на своите служители.

Принципите на Портър за споделените ценности включват създаването на икономическа стойност по начин, който създава стойност и за обществото, като се обръща внимание на неговите потребности и на предизвикателствата. Бизнесът трябва да свърже тясно своя успех с обществения прогрес. Споделените ценности не означават социална отговорност, филантропия или дори устойчивост, а нов начин за постигане на икономически успех. В този контекст, в България днес бихме желали да видим по-голяма роля на бизнеса в демократичните реформи – особено във взимането на мерки срещу подкупите и корупцията, в натиска за по-добри регулации и в изискването на отговорност от политиците за това да осигурят отворено и прозрачно управление.


Някои от основните фактори за бизнес средата са всъщност в съседни сектори. Виждате ли възможности за подобряване на образованието и останалите социални сфери чрез партньорство между Великобритания и България?

Високообразованото общество е една от основите на конкурентните икономики. Образованието и уменията са ключов компонент на всеки сектор и във Великобритания има широк набор от образователни партньорства за засилване на връзките с индустрията. Великобритания се гордее с отличните постижения на своята образователна система. Моята страна е домакин на няколко от топ-10 университетите в света и всяка година приема хиляди международни студенти. Имаме едни от най-добрите училища и сме най-предпочитаното място за изучаване на английски език. Британските професионални квалификации в области като инженерните науки, архитектурата и професионалните услуги са оценени на международно ниво и за тях има огромно търсене от хората, които искат да подобрят кариерните си възможности.

Образованието беше приоритет на редица правителства. По-рано това лято, министерството за бизнес, иновации и умения заедно с министерството на образованието разработиха нова стратегия за това как правителството и образователният сектор да работят заедно за генериране на нови възможности по света. Стратегията цели да стъпи на нашите силни страни във висшето и продължаващото образование, в училищата ни зад граница, в образователните технологии, продукти и услуги, както и в предлагането на англоезично образование.

В България, Британското посолство работи тясно с Британския съвет за повишаване на информираността относно възможностите в сферата на образованието, науката и културния обмен. Развиваме партньорства и мрежи между български и британски институции. Например, един от успешните проекти на Британския съвет, ‘Connecting Classrooms’, изгражда трайни партньорства между училища във Великобритания и България. Има и партньорства между университети от двете страни. Преди около два месеца организирахме и програма от събития – под името British Weeks, с която показахме някои от най-добрите британски примери в образованието, културата и историческото наследство. Решени сме да задълбочим и разширим сътрудничеството между двете държави и това ще остане важен приоритет за нас през следващите години.
___________

Н. Пр. Джонатан Алън е посланик на Великобритания в България от февруари 2012 г. Преди това е директор за региона Източна Африка и Големите Езера в британското външно министерство. В периода 2007-2009 г. Джонатан Алън основава и ръководи междуведомствено комуникационно звено за борба с тероризма. Между 2006-2007 г. той е заместник-директор в Международния отдел на Министерството на вътрешните работи на Великобритания с ресор присъединяването на България и Румъния към ЕС.

Началото на кариерата на посланик Алън е в областта на европейската интеграция, като това включва мисии в Кипър и Брюксел. В Брюксел той е говорител на правителството, което съвпада с британското председателство на ЕС през 2005 г.

Джонатан Алън завършва История в Кеймбридж. Женен е за Елизабет Патришия, имат едно дете.