Интервю с Мартин Георгиев, Председател на УС в АТЕБ - от новия брой на списание ЮТИЛИТИС

Г-н Георгиев, каква е оценката на АТЕБ за актуалното състояние на електроенергийния пазар в България през последните месеци?

Електроенергийният пазар в страната е все още на етап на развитие, който е далеч от оптималния модел на един добре развит и ликвиден пазар, но трябва да се отчете, че в последните месеци бяха направени много крачки в посока неговото развитие и по-успешно функциониране. Тези промени касаят както пазара за доставка на потребители в страната, така и много важния за електроенергийната ни система износ. В тази връзка, бих искал да обърна внимание и отбележа като много позитивно развитие няколко факта.

На първо място бих посочил приемането на новите правила за търговия с електрическа енергия, които дават предпоставки за пълно отваряне на пазара на крайни клиенти, въвеждането на балансиращи групи и балансиращ пазар, функциониращ на пазарна основа, въвеждане на почасови графици за участниците във всички сегменти на пазара, дефиниране на правила за работа на борсовия пазар на електрическа енергия.

Същевременно измененията на Закона за енергетика (ЗЕ) и на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) водят до намаляване на разходите в електроенергийната система и съответно понижаване на цените на електрическата енергия, особено в частта на мрежовите такси и премахването на добавките към тях.

И последно, но не по значение, факт е значителното подобряване на организираните от основните производители процедури за продажба – въвеждането на стандартни продукти, отпадането на разделението на електроенергията за вътрешен пазар и износ, повишената динамичност и гъвкавост в пазарните политики на дружествата – например продажби на краткосрочна база.



Какви резултати наблюдавате след промените в ценообразуването и освобождаването на износа от добавките на 1 август?

Както споменах по-рано, АТЕБ оценява промените в ценообразуването и намалението на мрежовите компоненти, включително отпадането на добавките върху износа, като една много важна, въпреки че и дълго отлагана, стъпка в правилна посока, която дава незабавни резултати.

Начисляването на такси върху изнасяната електроенергия е анти-пазарна практика, която се прилага само в няколко страни в Европа, които стават все по-малко. Наскоро бяха отменени напълно таксите върху износа в Македония и в Босна и Херцеговина, а в Румъния бяха намалени на по-ниски от българските нива с план за пълната им отмяна през 2014 г. В друга държава, която в момента прилага експортни такси – Гърция, също има план за тяхното премахване от 1 януари 2014 г.

В общественото пространство и сред някои участници в енергийния сектор битува неправилното разбиране, че таксите върху износа са от полза за страната; че защитават интересите на крайните потребители; че предпазват износа на евтина електроенергия и др. При експертен и пазарен анализ обаче се вижда, че таксите имат силен негативен ефект върху енергетиката в страната, който беше много осезаем през първото полугодие на 2013 г.

Високото електропроизводство в България, съчетано с ниско вътрешно потребление и минимален износ, блокиран от високите добавки към таксите върху износа, постави енергетиката ни в системен и финансов колапс. Спадът в износа през първо тримесечие на годината е над 50% спрямо същия период на предходната година, което по изчисления на АТЕБ води до пропуснати ползи за българския енергиен сектор от над 110 млн. лв.. През второто тримесечие този процес се задълбочава, като спадът през април и май е над 85% спрямо същия период на 2012 г. Това превърна България от нетен износител в транзитна страна с обеми до 500 МВтч/час електроенергия. Тази, произведена в други страни енергия, достигаше до традиционните за страната съседни пазари, без от това да остава никакъв приход за нашата енергетика. Стигна се дори до ситуация да се изключи един блок на АЕЦ Козлодуй, което е огромен разход, вместо енергията, която би произвел, да бъде продадена на съседните пазари и да се генерират приходи. Подобна беше и ситуацията в ТЕЦ Марица Изток 2, която в дълги периоди произвеждаше около 300-350 МВтч/час, при разполагаеми мощности от 1600 МВт.

През последните години АТЕБ многократно е повдигал пред отговорните институции въпроса за негативното влияние на високите такси, начислявани върху изнасяната от страната електрическа енергия и че постоянното им повишаване (над 250% за последните 5 години) ще доведе до лоши резултати, но до този момент нашето мнение не беше взимано под внимание. В тази връзка бих искал да приветствам законодателната власт за направените промени в ЗЕ и ЗЕВИ, както и ДКЕВР за решителността да намали таксите от 1 август тази година, въпреки множеството възражения от участници на пазара срещу приемането на подобни решителни действия.

Намаляването на добавките върху износа имаше незабавен ефект – още през август износът достигна почасови нива от 1600-1700 МВтч, или 944 хил. МВтч за месеца. Това е десетократно увеличение спрямо месец май, водещо до приходи за българската енергетика от над 80 млн. лв. само в рамките на един месец. Важно е да се отбележи, че тези приходи се генерират основно с местни енергийни ресурси като въглища и вода, т.е. те остават изцяло в различните звена на енергийната верига в страната. В допълнение, транзитът през страната намаля до незначителни нива от 2-3% при над 70% през месец май, енергийната система на страната е много по-добре балансирана, основните централи работят с по-висока мощност, което повишава и ефективността им. Добивът на въглища е значително повишен и не на последно място – България възстановява отново своята позиция на основен износител в региона на Югоизточна Европа.


Има ли възможност не само за износ, но и за внос на електроенергия от съседни пазари?

Законови или процедурни пречки за внос на електрическа енергия за консумация в страната не съществуват. Въпреки това, такъв внос практически не се извършва. Основната причина за това е липсата на интеграция на българския пазар с регионалния, което се дължи на прилаганите у нас мрежови такси, които се начисляват както върху внесена, така и върху изнесена електроенергия. При евентуално отпадане на таксите и интегриране на нашия пазар с регионалния, потребителите у нас ще могат да се възползват от възможностите, които се предлагат в съседните пазари.


Какви са очакванията Ви за либерализацията на българския електроенергиен пазар с реалния старт на балансиращите групи? Очаквате ли нови клиенти за енергийните търговци?

Въвеждането на балансиращи групи е дългоочаквана стъпка, даваща силен тласък на развитието на пазара. Едно от основните притеснения на потребителите са трудно предсказуемите разходи за небаланси, които в условията на балансиращи групи намаляват значително. Балансиращите групи са и една от причините за значителното увеличение на потребителите, възползващи се от предимствата, които предлага пазарът.

Съгласно публикувания от Електроенергийния системен оператор регистър на търговските участници, само за периода 1 юли до 1 август 2013 г. новорегистрираните потребители са над 270, включително обекти, присъединени към мрежи с ниско напрежение. Очакването ни е тази тенденция да продължи и да наблюдаваме увеличаване както на клиентите на търговците на електроенергия, така и нови координатори на балансиращи групи, предлагащи иновативни продукти и услуги на своите клиенти.


Кои са основните насоки, в които работи Асоциацията на търговците на електроенергия в България? Как осъществявате партньорство с държавните институции и другите заинтересовани страни в пазара?

Сред основните цели на АТЕБ са насърчаване и подпомагане на развитието на пазарните отношения в електроенергийния сектор в страната, усъвършенстване на пазарната инфраструктура и на принципите и механизмите на нормативната уредба, регулираща отношенията на пазара.

За постигане на тези цели, ние се стараем да поддържаме активна комуникация на ръководно и експертно ниво с отговорните институции като МИЕ, ДКЕВР, както и с основните производители на електроенергия и с Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. При осъществяване на дейността активно сътрудничим и с Европейската федерация на търговците на електроенергия (EFET), които са наш важен партньор, който споделя своята експертиза и опит от по-развитите европейски пазари.


Как оценявате развитието на професионалните знания и компетенции, свързани с електроенергийния пазар? Има ли достатъчно подготвени специалисти в сектора и как може да се подобри процесът по тяхната подготовка?

Търговията с електроенергия е специфична дейност, която изисква комплексни познания и умения. Добрият търговец трябва да има инженерни, икономически, финансови и юридически познания. Трябва да притежава и анализаторски умения и търговски усет.

Повечето от служителите в компаниите на нашите членове са с икономическо или инженерно образование и в процеса на работа се самоусъвършенстват и придобиват и останали необходими знания. В настоящия момент съм запознат само с една програма, която предлага специфично образование, съгласно нуждите на търговците на електроенергия – магистърската програма по ютилити икономика в Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Впечатленията ми от завършилите програмата са много добри и много от тях намират успешна реализация в енергийни компании. Вярвам, че с развитието на пазара и с увеличаване на информираността на младите хора относно търговията с електроенергия, интересът към придобиване на необходимото специфично образование ще се увеличи, съответно и възможностите за придобиване на необходимите знания ще бъдат повече.
_____________

Мартин Георгиев е прокурист на Алпик Енергия България ЕООД и председател на УС на Асоциацията на търговците на електроенергия в България. Преди да се присъедини към Алпик, е работил като Мениджър Ключови клиенти в Aare-Tessin Ltd. for Electricity (Atel) в централата на холдинга в Швейцария. Преди това е заемал длъжността Програмен мениджър в Юкономикс. Има практика като консултант в либерализацията на електроенергийния пазар в България и специализация в областта на икономика и управление в енергетиката. Завършил е магистратура по „Автоматика, информационна и управляваща техника“ от Технически университет – София и executive MBA от Американския университет в България. Сертифициран спот търговец от Европейската Енергийна Борса (EEX).