Интервю от новия брой юни/2013 г. на списание ЮТИЛИТИС

Наистина ли цената на природния газ в България е толкова висока, колкото се твърди, и какви действия биха могли да бъдат предприети за нейното намаляване?

- По този въпрос е необходимо първо да кажем, че цените както на електрическата енергия, така и на газа, засягат пряко конкурентността на страната, като се има предвид, че най-сериозното потребление идва от производствените отрасли. По-високите цени за енергийни доставки представляват сериозно бреме за индустрията, което в съчетание с бюрократичните трудности понякога води до значителна загуба на конкурентоспособност.

Съвсем естествено поевтиняването на природния газ и на електрическата енергия би довело до повишаване стандарта на домакинствата.

В България изкупните цени на газа на международния пазар са прекалено високи. Страната внася най-скъпия природен газ в целия Европейски съюз. Неотдавнашно проучване на Европейската комисия сочи, че България купува газа на цена 43,3 евро за еквивалента на мегават-час, докато в Германия, Холандия и Белгия цената е 24,3-24,5 евро за еквивалента на мегават-час, т.е. с 35% по-евтино. Това се наблюдава в страни, които разчитат на ограничен брой доставчици и по-специално в България, където доставчикът е само един.

За да се намалят разходите за доставка на природен газ, които са прекалено високи, трябва да се увеличи местният добив, който към момента покрива около 15% от нуждите на населението и преди всичко – да се изградят терминали за втечнен природен газ (LNG-терминали). Само по този начин страната има шанс да се откачи от порочния механизъм на дългосрочните договори, обвързани с петрола. Именно LNG-терминалите ще доведат до диверсификация на източниците и до значително намаляване на изкупните цени.

Втечненият природен газ се получава след подлагане на природния газ на съответните процедури на прочистване и дехидратация, както и последващите фази на охлаждане и кондензация. Транспортирането му по море се извършва  в течно състояние чрез газови танкери от всяка точка на света, след което се съхранява и ре-газифицира в LNG-терминали, разположени в морето на няколко километра от брега, така че да не се виждат. По отношение на България такива терминали могат да бъдат позиционирани в Черно море или в Егейско море (в близост до Александруполис).

Възможно ли е на нашия пазар да се изплатят инвестициите в такива проекти?

- Някой би могъл да възрази, че скромното потребление в България не позволява възвръщане на инвестициите, необходими за изграждането на LNG-терминал. Това е така, но може да се обмисли вариант за сключване на споразумение с други страни – с Турция, Румъния и Украйна за Черно море, и с Гърция и Турция за Егейско море, без да пренебрегваме факта, че доставчиците на LNG също имат готовност да участват финансово в проекта.

Има две числа, които ни карат да се замислим – Газпром продава природния газ на цена от 57 долара за 1000 куб. м., докато същият газ в САЩ се продава за 8 долара/1000 куб. м.

Как всички тези фактори се отразяват на сметките на българските домакинства?

- Първо трябва да уточним нещо много важно. Вярно е, че изкупната цена на природния газ в България е най-висока в Европейския съюз. Продажната цена на газа към крайните потребители обаче е най-ниска. Това води до крайно неадекватни приходи за държавния газов оператор и за дружествата – концесионери.

Ето защо употребата на газ остава икономически изгодна за домакинствата. Към момента разчетите на „Рила газ” ЕАД показват, че ежегодно всяко домакинство пести над 500 лева, като използва природен газ вместо електроенергия за битови нужди, а сметките в публичния и индустриалния сектор намаляват близо три пъти след замяна на дизелово гориво или пропан-бутан с газ.

За сравнение – домакинствата плащат за един киловатчас енергия, произведен със синьо гориво, 10,1 стотинки. Същото количество енергия, произведено с електричество, струва 19 стотинки, с пропан-бутан – 19,8 стотинки, а с нафта за отопление – 28,5 стотинки.
Освен икономическия ефект от спестени сметки, газифицираните домакинства, клиенти на „Рила газ”, допринесоха за подобряването на екологичните показатели на атмосферата в районите, където живеят.

Основните източници на замърсяване на въздуха с прахови частици са индустриалната дейност, транспортът и интензивната употреба на твърди горива в битовия сектор, особено през зимата. Газификацията елиминира всички тези фактори. Така употребата на синьо гориво води до по-ефикасно и устойчиво използване на природните ресурси, допринася за опазването на околната среда, намаляването на емисиите и предотвратяване загубата на биоразнообразието.

След „шистовата революция“ в САЩ като цяло се е увеличил интересът към добива на неконвенционален газ. Как ще се промени сценарият и картата на производителите на световния пазар?

- Сред най-обещаващите неконвенционални изкопаеми горива е шистовият газ, т.е. газ, който се намира в глинести скали, наречени шисти, на дълбочина между 2000 и 4000 метра. Напредналите добивни технологии (хидравлично разбиване) го правят достъпен, на конкурентни цени спрямо конвенционалния метан.

Други видове неконвенционални горива са т.нар. „tight gas”, произлизащ от плътни скали и пясъчници, и “coalbed methane” – метан, който се извлича от въглищни пластове, намиращи се в някои басейни. Те също са на конкурентни цени спрямо конвенционалния метан.
Когато на 12 март миналата година японското министерството на икономиката съобщи, че са извлекли природен газ от замразен метан хидрат на около 50 километра от остров Хоншу, новината отмина почти незабелязана. Япония е третият вносител по обем на петрол в света, вторият на въглища и най-големият на втечнен природен газ. Ето защо метан хидратът, по-добре познат като „горящ лед“, би преобърнал стратегическите перспективи на страната.

Тези нови източници свързани ли са с нови рискове?

- Рисковано? Може би, но кой преди десетина години щеше да заложи на американския шистов газ.
Залежите от „горящ лед“ се очаква да са огромни. Те се оценяват на 16 000 – 27 000 милиарда куб. м. (за сравнение годишната консумация в България възлиза на около 3 милиарда куб. метра).
Именно втечненият природен газ ще стимулира консумацията на газ през следващите години, като се има предвид, че употребата на LNG ще се увеличи от 325 милиарда куб. метра на 598 куб. метра до 2020 година (според проучване на банка USB), което представлява увеличение с 84% за едно десетилетие.

Залежите на т. нар. неконвенционални източници на природен газ, чиято цена е вече конкурентна спрямо традиционния метан, са толкова изобилни, че могат да удвоят доказаните резерви на газ – общо 380 милиарда куб. м., които при сегашните темпове на консумация ще стигнат за 120 години.

Какво очаквате да се случи на международния газов пазар?

- Най-интересните събития, които предстоят да се случат, ще бъдат по отношение на видовете консумиран газ.

През изминалата година употребата на природен газ, транспортиран чрез газопроводи, се е увеличила едва с 1,3% поради пазарни трудности, докато показателите при LNG са отлични, като увеличението е с 10%.

Успехът на LNG през следващите години изглежда неизбежен, като освен това трябва да вземем предвид, че броят на LNG-терминалите ще се увеличи многократно. Именно те ще позволят отваряне на пазарите за реална конкуренция със значителна диверсификация на източниците на природен газ.
________________

Серджо Пантано e Изпълнителен Директор на „Рила газ” ЕАД от основаването на дружеството през 2006 г. Заемал е длъжността Изпълнителен Директор на различни италиански дружества, опериращи в сектора на обществените услуги, газификацията, водоснабдяването, ВиК , пречиствателни станции и питейна вода. Серджо Пантано е с над 35-годишен опит в проектирането, строителството и управлението на газоразпределителни мрежи.