В две поредни интервюта Publics.bg и списание "Ютилитис" предоставят гледните точки на двете проектни компании, които се състезават за природния газ от находището Шах Дениз II. Освен интервюто с Кристиан Долезал, на нашия сайт можете да се прочетете и гледната точка на Майкъл Хофман (Trans Adriatic Pipeline).
__________________

Г-н Долезал, какви са последните събития около проекта Набуко?

- В момента работим изключително интензивно по последните важни стъпки от развитието на проекта. Подписахме споразумение за сътрудничество с консорциума Шах Дениз на 18 януари, в което се включва и възможността за BP, Total, Statoil и SOCAR да участват в нашия проект с 50% от акциите след избора на проект в края на юни. След това споразумение сме в  постоянен процес на преговори с консорциума Шах Дениз и сега работим по финалното си предложение към тях. То ще бъде обобщено в комплект подкрепящи документи, което ще предоставим на консорциума в края на март.

Много важно за нас е, че в България имаме голям напредък – вече проведохме 30 публични обсъждания на проекта през февруари и март – един интензивен период с конструктивен отзвук, сега очакваме скоро да получим екологичните разрешителни. Вече имаме всички разрешителни в Унгария, подадохме всички документи и в Румъния, и в Австрия.

Подписахме Меморандум за разбирателство с проекта TANAP, което ни позволява да координираме техническите си връзки с тях, защото ние имаме задълбочени знания за турската част на газопровода.

В много добра форма сме и имаме възможностите да донесем допълнителна добавена стойност на производителите. Ние предлагаме директен и най-кратък достъп до голям потребителски пазар в Югоизточна Европа и в Западна Европа. Набуко предлага достъп до най-ликвидния газов хъб в Централна Европа – този в Баумгартен, Австрия. Ние сме убедени, че предлагаме най-добрата оферта. Сега очакваме ясно решение от консорциума Шах Дениз II до края на юни.


В сравнение с конкурентния проект, TAP, какви са другите предимства на Набуко? Какви ще са разходите за строителство на газопровода?

- На първо място, ние имаме директен и най-кратък маршрут до пазар с 60 милиона потребители в Югоизточна Европа, а чрез Баумгартен и директен достъп до 500 милиона потребители в Европа. Нашите капиталови разходи сега са по-малки заради скъсеното до 1300 км трасе и са много сравними с тези на TAP. Имаме предимството да не се нуждаем от подводна секция. Постоянно оптимизираме структурата.

Също така, около 60% от нашия газопровод ще следва трасетата на съществуващи газопроводи, което също улеснява проекта. В това отношение, ние предлагаме много подробни условия.


Има ли възможност да се изградят едновременно и двата газопровода?

- Това е решение, което в крайна сметка ще се определи от пазара. Знаем, че има много природен газ в Каспийския регион, трябва да се отчете и какво се очаква на пазара в дългосрочен план. Не искам да спекулирам по въпроси от типа „какво ще се случи, ако”. Ние ще сме най-конкурентният проект в края на юни и ще очакваме след това решението на производителите.


Какви са актуалните технически параметри на газопровода по отношение на капацитета?

- Нашият проект е мащабируем и количествата, които очакваме, започват от 10 млрд. куб. м и стигат до 23 млрд. куб. м годишно по 48-инчова тръба. Това е обхватът и мащабът, с който работим сега.


За Набуко има дерогация по отношение на 50% от капацитета, а за проекта TAP е предложена дерогация за 100% от количествата. Смятате ли, че това е слаба страна на вашия проект?

- Трябва да отбележа, че ние вече имаме такава дерогация, докато очевидно за другия проект това все още е в процес. С наличието на нашата частична дерогация, ние предлагаме транспортни услуги на трети страни и по този начин не се превръщаме в затворена общност. В този смисъл, по тези параметри очакваме равнопоставени „правила на играта”.


Това означава ли, че например България може да пренася свободно чрез Набуко до 1 млрд. куб. м природен газ от Азербайджан – така, както вече е договорено.

- Напълно. Нашата частична дерогация дава всякакви транспортни възможности на страните от Югоизточна Европа.


Какви количества очаквате да постъпват в Баумгартен след консумацията по трасето на газопровода?

- Това ще се определи от пазара. Резултатите ще са налични след провеждането на т.нар. „открит сезон”.


Каква е позицията на вашия проект по отношение на политика и енергийна политика в Европа? От една страна, съседна Гърция има нужда от допълнителни решения, но и страните по вашето трасе се нуждаят от чуждестранни инвестиции. Това част от уравнението ли е?

- Много е важно пазарите за инвеститорите да са стабилни. Мисля, че нашите пазари от Южния газов коридор са много стабилни и преминаха добре през кризата на Еврото. Набуко ще засили икономическото развитие в транзитните страни и в целия регион. Инфраструктурата е първата „вълна” и след нея ще постигнат растеж и други сектори.


Какъв ще е икономическият ефект от Набуко в България по отношение на инвестиции, работни места и др.?

- Ако имаме възможност да инвестираме близо 1 млрд. евро в България, винаги трябва да се очаква мултиплициращ ефект за икономиката. Със строителството на тръбопровода се създават директни работни места, но по-важни са индиректните. Те са в местната икономика и ще спечелят от проекта. Също така, може да очакваме дългосрочен ефект по отношение на индустриите, ползващи газ, които ще дойдат в страната. Ще има и подобряване на инвестиционния климат. Този ефект е от голяма полза.

България постави тази тема на политическо равнище и мисля, че това е разумна политика, защото страната ви сега е врата към Европа. Това е първата страна, която ще получи газ от Азербайджан по Набуко. С проекта Набуко, газовите доставки за България ще са сигурни и стабилни. Това е също важен аспект на газопровода Набуко – в добавка към възвращаемостта на акционерите в проекта и на производителите на природен газ.


По отношение на инвестициите, какъв дял от финансирането ще е отговорност на Български енергиен холдинг?

- Това зависи много от акционерната структура. Тя в момента е динамична, тъй като имаме опцията за акционерите от Шах Дениз да се включат в проекта. Останалите 50% са запазени за транзитните страни и за други заинтересовани страни, така че предстои да видим. Колкото повече акционери има в проекта, толкова по-малко инвестиции ще са необходими от всеки от тях. Със сигурност, делът от инвестицията ще е много осъществим и умерен.


Има ли нещо друго, което България трябва да направи междувременно, за да подпомогне процеса?

- България е активна в срещите на политическия комитет, тя е заангажирана и подкрепяща. Нямаме причина да смятаме, че този проактивен подход от взаимен интерес ще се промени.
__________________

Кристиан Долезал е Директор Комуникации и Връзки с обществеността в Nabucco Gas Pipeline International GmbH. На тази позиция той е от 2009 г. Завършил е Журналистика във Виена и Париж, както и Икономика в Лондон. Преди настоящата си позиция заема длъжности като Говорител и Ръководител на комуникациите в австрийското правителство, Виенската търговска камара и в OMV Gas & Power, сектор Логистика.

Г-н Долезал е член на Bundesverband Deutscher Pressesprecher и на Европейската асоциация на директорите „Комуникации" (EADC). Също така преподава в Университета по приложни науки във Виена от 2006 г.