Регистрирай се Вход за потребители

Онлайн бюлетин
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg

Интервюта

31.10.2012 г.

Енергийната инфраструктура - приоритет за ЦИЕ

Леслав Кузай и Хендрик Буржоа, GE

АВТОР: Людмила Златева

Европа и светът минават през трудни времена. Как бизнесът се справя с финансовата криза?

Х.Б.: Очевидно е, че както националните правителства, така и европейското управление се опитват да вземат редица мерки, откакто започна кризата. И те определено дават резултат – ЕС малко по-малко постига напредък, най-вече чрез определено. по-добра икономическа и финансова координация. За съжаление не виждам начин за изход от тежката ситуация, който да е едновременно бърз и устойчив. Ако бизнесът обаче подходи по-уверено, това ще увеличи още стабилността и ще намали вероятността от резки и непредвидими събития. Смятам, че Европейската централна банка също иска да увеличи доверието на инвеститорите и като цяло вярата в европейската икономика.

Л.К.: Кризата в Европа има няколко аспекта – суверенният дълг, банкова криза, забавеният растеж. Тези три лица на кризата се усилват взаимно. Убеден съм, че този порочен кръг може да бъде разчупен само чрез правилни и навременни мерки.

Доколко голяма компания като GE с бизнес в много области е засегната от кризата?

Х.Б.: Няма компания, която да не е изпитала ефектите от кризата по един или друг начин. GE разглежда Европа като разделена на области с различен темп и модел на развитие. В този смисъл гледаме да открием възможните места и сектори за развитие и растеж. Такива са например Скандинавия и Централна и Източна Европа. Що се отнася до регионите с бавен растеж, GE успява да се справи благодарение на значителните си инвестиции, които в общия случай се отплащат с добри финансови резултати. И двата случая – малък, но бързо развиващ се пазар, и голям пазар със забавен растеж, имат своите предимства и недостатъци.

Л.К.: В кризата е изключително полезно да гледаш на ситуацията от различни ъгли, които показват добрите неща. Вижте например инфраструктурата. Централна и източна Европа инвестира много в инфраструктура, защото иска да развие търговията си чрез по-добри транспортни връзки. Енергетиката също е добър пример, тъй като тя търпи постоянно развитие и промени. В региона много от старите въглищни електроцентрали трябва да бъдат модернизирани или изведени от експлоатация, което налага строежа на нови мощности, в т. ч. и атомни централи. В още по-голяма степен това предполага инвестиции в енергийна ефективност и зелена енергия. Секторите енергетика и инфраструктура са отличен пример за успешни дейности, въпреки че отделните страни нямат голям растеж на БВП. Това е възможно чрез използване на еврофондовете и привличането на инвеститори. Наред със здравеопазването, енергетиката и инфраструктурата са сектори за ключови инвестиции, що се отнася до GE.

Какво място е отредено на енергийната карта на GE за Централна и източна Европа?

Х.Б.: За GE ЦИЕ е много важен регион, особено що се отнася до възобновяемите енергийни източници. В Румъния например, през последните 5-6 години имаме огромен напредък с изграждането на ветроенергийни паркове. Смятам, че тези инвестиции дори са подпомогнати донякъде от кризата. Бизнесът не бива да пропилява такава криза (смее се), защото тя създава някои предпоставки за развитие, включително и при работата с правителствата. Всичко зависи много и от регулаторната среда.

В крайна сметка трябва да се работи за паневропейски енергиен пазар чрез изграждане на повече енергийни връзки между страните – мрежова инфраструктура и газопроводи. GE също допринася за тези процеси, макар и индиректно, предоставяйки технологии за строителите на газопроводи например.

Л.К.: Като говорим за регулаторни пречки, трябва да отбележим честата липса на прозрачност. Това донякъде се подпомага от европейските изисквания, които важат за страните-членки на ЕС. Когато един инвеститор влезе в диалог с правителството на дадена страна, трябва да съществува ясна политическа, юридическа и регулаторна рамка, която да позволи на инвеститора да планира дейностите си по-добре. Също така инвеститорите искат да знаят какви са вижданията на правителството за развитие на даде сектор, например енергетика. Всеки проект, особено големите, трябва да са съобразени с местните особености. В ЦИЕ например има много стари ТЕЦ, които трябва да се модернизират или затворят, а и индустрията като цяло е твърде енергоемка и трудно се справя с целите за по-ниски емисии на въглероден диоксид. Бавните промени в енергетиката могат да бъдат отчасти отдадени на бюрокрацията и тежките преговори за големите енергийни проекти, в които участват много страни, включително и правителството. Само взимането на решение за строеж на газопровод, например, отнема години.

Говорите много за газови проекти. Смятате ли, че неконвенционалният добив на газ в Европа ще излезе пак на дневен ред?

Х.Б.: GE е американска компания и навсякъде по света се опитваме да използваме опита си от Щатите. В момента някои страни в Европа, сред които и България, имат наложена забрана за проучване и добив на шистов газ, така че можем да говорим само потенциално. Ако Европа заимства опита на САЩ с неконвенционалния газ, това би могло да е голяма стъпка за Стария континент. В САЩ шистовият газ предизвика малка революция, като на практика даде тласък на местната индустрия, доведе до поевтиняване на газа, което пък осигури по-евтини суровини за химическата индустрия. Не знам дали забраните за шистов газ ще бъдат премахнати, но ползите от неконвенционалния добив са очевидни – нови работни места, по-конкурентен бизнес, енергийна независимост. Европа тепърва трябва да претегли плюсовете и минусите от шистовия газ.

Л.К.: Шистовият газ е нещо, което промени правилата на играта в Америка, където цената на природния газ падна 4-5 пъти. Представете си какво би означавала такава една промяна за Европа, където цената на 1000 куб. м е около 500 долара. Така че, бих сложил забраната за шистов газ в списъка с регулаторни пречки пред енергетиката.

Така или иначе, в България забраната е факт и шистовият газ не е опция. Какви други стъпки могат да увеличат енергийната независимост?

Х.Б.: Естествено, трябват ви повече енергийни източници, включително и възобновяеми. България е в много особено и неблагоприятно положение, понеже нови ВЕИ не се присъединяват към мрежата. Съответно това, което България и останалите страни от региона трябва да направят, е да инвестират в модернизиране и развитие на мрежите. А частни инвестиции в мрежата могат да се привлекат само чрез стабилна държавна политика, повече юридическа и данъчна прозрачност, както и равен достъп за всички играчи до клиентите, що се отнася до ток и газ.

Говорихте за кризата като генератор на плюсове. А колко е важна за бизнеса политическата стабилност?

Х.Б.: Понякога може да се възползваш от ситуацията и да рискуваш, но като цяло всеки бизнес търси стабилна политическа среда, която да гарантира ясни и правила и условия за инвестиции. Бих приравнил по важност политическата стабилност и юридическата рамка.

Л.К.: Опитваме се да разберем политическата динамика в страни като Румъния и България. Ясно ни е, че изработването на практика на добра демокрация отнема време. След като една страна приеме законите на демокрацията, минават десетилетия докато всички институции започнат да работят добре, така че ние се опитваме да сме в крак с динамиката на времето.

Интервюто бе взето по време на 22-я икономически форум в Криница, Полша (4-6 септември, 2012). Публикувано е и в октомврийския брой на сп. "Ютилитис".