По повод избора на „Уестингхаус“, част от корпорацията „Тошиба“, за изпълнител на предпроектното проучване за нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“, разговаряхме с г-н Любен Маринов, изпълнителен директор на проектната компания "АЕЦ Козлодуй - нови мощности" ЕАД. Интервюто с него публикуваме и в следващия брой (август/септември) на списание Ютилитис.

Г-н Маринов, в какви срокове може да очакваме реалния старт на нова мощност в площадката на АЕЦ „Козлодуй”?

- Известно от Закона за безопасно използване на ядрената енергия е, че етапите за изграждане на ядрено съоръжение могат условно да се разделят на предпроектен, проектиране и изграждане (инженеринг, доставка и строителство), въвеждане в експлоатация и получаване на лиценз за експлоатация. Трябва да се отбележи, че периодите на отделните етапи могат да се припокриват. В лицензионния план-график се включва получаването на разрешения и актове от различни министерства, агенции и други държавни органи.

След взетото решението „по принцип ” за изграждане на нова ядрена мощност от Министерски съвет на 11.04.2012 г., проектната компания започна подготовка за разработване на ОВОС и предпроектно проучване.

При съдействие от всички институции, на което се надяваме, предпроектният етап - определяне на площадка и предпроектни дейности, може да трае между 3 и 5 години.

Паралелно с това, в рамките на изброените дейности, може да започне организиране, провеждане на търг и сключване на договор за Инженеринг, доставка и строителство (EPC), като този етап също е разписан широко и ясно в нормативната уредба. Всеки лиценз се издава от Агенцията за ядрено регулиране в рамките до 9 месеца и така етапът на инженеринг, доставка и строителство може да бъде изпълнен за 5 години.

Очакваме нова ядрена мощност в АЕЦ “Козлодуй” да бъде въведена в експлоатация до 10 г.


Как ще се финансира проектът за нови мощности? Кога може да започне привличането и на други инвеститори, освен АЕЦ „Козлодуй”, в проектната компания?

- Работим в посока проект „Нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ Козлодуй” да се случи като финансиран от проектна компания. Тази проектна компания ще набира средства на принципите на проектното финансиране, т.е. залага бъдещите приходи, реализирани от новата мощност, като рисковете от проекта остават изцяло за компанията и по никакъв начин не обвързва бъдещите парични потоци на самите инвеститори.

Като във всяка проектна компания, финансовият риск в началото е най-висок, а впоследствие силно се редуцира. Една от основните цели е решение „по същество” на Министерски съвет. Именно тогава считаме, че нивото на риск ще е приемливо и проектът ще бъде истински атрактивен. Тогава, също така, технико-икономическият анализ, положителният доклад за ОВОС и геоложките проучвания ще бъдат ценен актив на проектната компания и наистина очаквам засилен инвеститорски интерес. Нещо повече – имаме цяла година, за да работим върху на т.нар. „бизнес кейс” – икономически и финансови модели, маркетингови проучвания на регионалния пазар на електроенергия и т.н.


Какви технологии ще се разглеждат, ако се откажем от готовия реактор за Белене, и какво ще стане с него в такъв случай?

- В съответствие с Инвестиционното намерение, внесено от АЕЦ „Козлодуй” в МOСВ, се предвижда при производството на електроенергия от новата ядрена мощност да се използва технологията на реактори с лека вода под налягане (от типа PWR – Pressurized Water Reactor), като забавител и топлоносител е лека вода, с двуконтурна технологична схема на енергоблока. Същата технология се използва успешно и надеждно в АЕЦ „Козлодуй” от 1974 г. досега и се явява най-често използвана при производството на електроенергия от ядрен източник в атомните електроцентрали по целия свят.

Целта на подписания договор е изпълнителят, следвайки плътно техническото задание, да представи анализ на наличните технологични възможности за новата мощност, която трябва да е с предпочитаната технология ядрен реактор с вода под налягане, който да е лицензиран в страната-производител. Също така, очакваме предоставянето на обективна информация по отношение на постигнатото ниво на безопасност, техническите характеристики и икономическата ефективност на проекта за нова мощност, на базата на която да бъде взето решение по предложение на проектната компания от компетентните държавни институции по въпроса за изграждане на нова мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй”.

За оценка на възможностите за изграждането на тази мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй” вече е извършвано предварително проучване, подчертавам, в минали години, като основният извод от него е: „Като се има предвид капацитетът на площадката на АЕЦ „Козлодуй”, наличната инфраструктура и опитният и запознат персонал, надеждната и успешна експлоатация на ядрени реактори тип ВВЕР от 1974 г. насам, е възможно да се изградят два нови ядрени енергоблока на площадката на АЕЦ „Козлодуй”.

Отчитайки състоянието на генериращите мощности и прогнозите за енергийния пазар, считам за оптимално решението за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ “Козлодуй” с прогнозна мощност 1000-1200 MW.
__________________

Любен Маринов е завършил Механотехникума в Пловдив през 1998 г. и е бакалавър по История от ПУ „Паисий Хилендарски”. Завършва магистърска програма по Стопанска история през 2004 г. и същата година заминава за Сиатъл, САЩ, където следва за 1 година в магистърска програма по финанси. След връщането си в България завършва магистратура по „Финансов анализ” в ПУ „П.Хилендарски” с дипломна работа „Финансов анализ на АЕЦ Козлодуй – 2006-2008 година”. През 2008 г. е назначен за експерт в Отдел „Ядрена енергетика”, дирекция „Сигурност на енергоснабдяването” на МИЕ. Осигурявал е наблюдение върху пазарите на енергийни суровини, изготвял е анализи относно тяхното развитие. Участвал е в бюджетната процедура на МИЕ, в изготвянето на стратегия за управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци в икономическата й част, в подготовка и оценка на тръжни документи относно изграждането на НХРАО, като е бил и секретар на фонд „ИЕЯС”. Деен участник в мониторинга на процесите по извеждане от експлоатация от страна на МИЕТ, вкл. с посещение на площадката. Участвал е в десетина работни и технически срещи на МААЕ относно развитие на човешките ресурси и управлението на финансов риск, както и в срещи на IFNEC.