Кои са най-важните характеристики на стартиращия финансов инструмент, представен от ЕБВР в София на 25 април?

- Финансовият инструмент, представен от ЕБВР, е първият способ за съфинансиране, наред с Европейските структурни фондове, насочен специално към енергийната ефективност в малките и средните предприятия (МСП). Може да се каже, че програмата е като универсален магазин, понеже комбинира търговско финансиране, грантове и технически капацитет за изпълнение.

За разлика от традиционните грантови схеми, тази програма улеснява достъпа на МСП до заеми. Финансирането чрез заеми се предоставя от ЕБВР чрез местни партньорски банки; за първоначалната фаза на проекта избрахме шест – Алианц, ДСК, МКБ Юнионбанк, ПроКредит Банк, Райфайзенбанк и Уникредит Булбанк.

Участието на тези партньори в програмата е ключово. Освен очевидната им роля по финансирането, на тях се пада да извършат и проверката и оценката на кандидатите по програмата.

Надяваме се с времето този финансов инструмент да се утвърди, тъй като банките ще научават все повече за финансирането на такива проекти и ще разширяват портфолиото си за енергийна ефективност.

Програмата е замислена така, че да бъде възможно най-опростена, бърза и ефикасна. На първо място бизнесът ще може да се възползва от бързите и целенасочени процедури за кандидатстване за директно инвестиране в технологии  предварително изброени в Списък с одобрени материали и оборудване.

Освен това МСП ще могат да ползват помощ и консултация от сертифицирани одитори за енергийна ефективност, които изпълняват ролята на технически оценители.

Програмата трябва да помогне на бизнеса да намали енергоемкостта си и вредните емисии, но освен с практическа цел, е и много силен пример за полезността на високоефективни технологии като начин да се повиши конкурентоспособността на едно предприятие.


Кои ще са бенефициентите на тази програма и какво трябва да направят, за да получат финансиране?

- МСП произвеждат 62% от добавената стойност на българската икономика. Според данните за 2009 г. 99.7% от бизнеса попада в категорията МСП.

Това е програма, специално направена за малкия и среден бизнес, за да стане той по-конкурентен чрез намаляване на консумацията на енергия. За да отговорят на изискванията, компаниите трябва да могат да покрият около 80% от инвестицията предварително. Това може да стане чрез заем от партньорска банка, собствено финансиране, или комбинация от двете.

Последващата проверка има за цел да гарантира, че избраните кандидати могат да задвижат необходимия финансов ресурс за изпълнение на проекта във възможно най-кратки срокове след окончателното одобрение на гранта. Проверката също така намалява риска даден проект да не бъде изпълнен поради недостатъчно финансиране.

Кандидатите могат свободно да избират коя от банките-партньори да ползват, за да преминат проверката за покриване на критериите и след това да получат финансиране от нея, ако нямат достатъчно собствени средства. Всяка от партньорските банки има задълбочено познаване на програмата и може да помогне на бизнеса да избере най-подходящия размер финансиране.


Има ли достатъчно готовност от страна на бенефициентите и ще им окажете ли техническа помощ по време на кандидатстването?

- При постоянно покачващите се цени на електроенергията и все по-голямата зависимост от ограничен кръг доставчици на горива, енергийната ефективност е най-адекватният начин за една страна да направи икономиката си конкурентна, като същевременно намали въглеродния си отпечатък и повиши енергийната си сигурност.

По-добрата енергийна ефективност отваря нови пътища към възможности за бизнес развитие. Пестейки енергия, предприятието намалява разходите си и повишава цялостната си печалба. Въпреки тези ползи, ограничените инвестиции в областта на енергийната ефективност показват, че на този пазар все още има пречки.

Непознаването на ползите от енергийната ефективност и липсата на информация за техническите възможности за осъществяване на подобни проекти, съчетано с недостатъчните вътрешнофирмени финансови възможности, според мен са най-големите пречки пред МСП да увеличава прогресивно по-големи инвестиции в тази насока.

Програмата ще премахне тези пречки, като предложи специализирана техническа помощ на бизнеса. Подготовката на технически проучвания в подкрепа на инвестициите е работа на местните енергийни одитори. Разходите по енергийните одити ще бъдат покривани до определен размер от грантовата схема. Одиторите могат да съветват МСП относно осъществимостта на даден проект и могат да им помогнат да подготвят проектните предложения, преди те да бъдат предадени на избраната от кандидата банка. Самите банки могат също да играят важна помощна роля, стига да координират действията си с одиторите.


Какъв ще е цялостният ефект от програмата. Колко енергия и вредни емисии ще бъдат спестени и доколко по-устойчив ще стане българският малък и среден бизнес?

- Финансовият инструмент на ЕБВР поддържа портфолио от инвестиции, които сумарно могат да позволят спестяването на 300 000 мегаватчаса електроенергия годишно и на въглеродни емисии от порядъка на 200 000 т въглероден еквивалент годишно.

Същият ефект би се получил, ако колите по улиците на София намалеят със 100 000. Тези данни са изчислени на база резултатите от други подобни финансови инструменти в България и други страни, използвайки консервативен модел.


Какви ще са следващите програми на ЕБВР в България и кога ще са достъпни?

- Въпреки че енергийната интензивност в България спада постоянно от десетилетие насам, страната е все още сред икономиките с най-енергоемките индустрии в Европа. България е силно зависима от вноса на горива, което създава огромен натиск върху енергийната сигурност.

ЕБВР ще продължава да инвестира и подкрепя целите за ЕЕ на България чрез иновативни продукти, включително и ЕСКО договори.

ЕЕ в жилищните сгради също се очертава като вископриоритетна за ЕБВР. Наскоро ЕБВР обяви Кредитна линия за ЕЕ в жилищните сгради, която събира в едно заеми, грантове и техническа помощ за инвестиции в подобряване на изолацията на жилищата. За повече информация по въпроса може да видите нейния уебсайт: www.reecl.org.


Какво още може да бъде направено за енергийната ефективност не само на национално ниво, но и в региона, за да се намали ефектът от поскъпващите горива и енергийната зависимост?

- Енергийната ефективност трябва да се налага във всички сектори. ЕБВР ще продължи подкрепата си за България с финансиране и техническа помощ и ще работи с частния сектор и търговските банки, за да се премахнат бариерите пред финансирането.

ЕБВР ще продължи и активния си диалог с правителството и ДКЕВР по отношение на пропуски в законодателството и регулаторната рамка за инвестиции във ВЕИ. В това число спадат ЗУЕС, стандартите за строителство и производство на топлина от ВЕИ.

Дори при сегашните цени на електроенергията и топлоенергията инвестициите в енергийна ефективност са икономически изгодни. Освен че ще подобри конкурентоспособността на МСП и ще спомогне за намаляване на вредните емисии в страната, енергийната ефективност е начин да се повиши енергийната сигурност и да се разчита по-малко на внос на енергия, суровини и горива.

___________

Тери Макалиън е Директор „Енергийна ефективност и климатични промени” в ЕБВР към отдел „Банкиране” и е базиран в Лондон. Преди това е работил като банкер в екипа „Финансови институции” на ЕБВР съвместно с банки, застрахователни компании и ипотекарни клиенти.
Преди да се присъедини към ЕБВЕ, Тери Макалиън е Финансов мениджър в MMT - екологична технологична компания в САЩ. Започва кариерата си в петролния и газов сектор, в компанията Bechtel, преди да завърши магистърска програма и да се пренасочи към финансите и банките. Завършил е бакалавърска степен по инженерна химия от Queens University и магистърска степен (MBA) от Columbia Business School.

___________

Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) даде начало на Програмата „Енергийна ефективност и зелена икономика”, която ще оползотвори до 150 млн. евро от Европейските структурни фондове, за да предостави на малкия и среден бизнес грантове за осъществяване на мерки за енергийна ефективност и проекти за възобновяема енергия. Програмата ще покрие 30-50% от одобрените разходи по съответния проект.

Паралелно с това ЕБВР обяви нова кредитна линия на стойност 150 милиона евро –  „Енергийна ефективност за конкурентоспособна индустрия в България” (BEECIFF) в подкрепа на Програмата. Средствата от ЕБВР ще бъдат предоставени на търговски банки в България, които ще ги отпускат на компании, нуждаещи се от финансови ресурси за въвеждането на устойчиви енергийни проекти.
МСП могат да подават проекти за ЕЕ и ВЕИ.
- Подлежат на одобрение проекти за ЕЕ, инвестициите в които ще доведат до намаляване на консумацията на ток и горива спрямо базовия сценарий и/или до спад на енергийната консумация на единица произведен продукт. Проекти за когенерация и преминаване към по-ефективно гориво също попадат в тази категория.
- Подлежат на одобрение проекти за ВЕИ, инвестициите в които са за производството на енергия от ВЕИ само за нуждите на съответното предприятие чрез: соларни термални системи, геотермални и топлинни помпи. Проекти за производство на енергия, надвишаващо нуждите на бенефициента, не могат да бъдат одобрени за финансиране.

Ще се използват два паралелни подхода за избор, подготовка, обработка и проверка на инвестиционните проекти:
- Подход, базиран на технология. Отговарящите на изискванията проекти трябва да са насочени към придобиването и инсталирането на оборудване, което фигурира в Списъка с одобрени материали и оборудване.
- Подход на енергийния одит. Отговарящите на изискванията проекти ще бъдат оценявани от енергийни одитори според сложни критерии, планирани енергийни спестявания и екологичен ефект. Само проекти с минимум 10% енергийни спестявания ще преминат тази оценка.

Програмата е устроена така, че да може да действа паралелно по двата подхода, осигурявайки бързо и ефикасно усвояване на финансирането, като едновременно с това отговаря на нуждите на различните бенефициенти.

За подготовката на техните проекти кандидатите могат да ползват помощ от местни енергийни одитори; разходите за техните услуги ще бъдат покрити частично от грантовете по Структурните фондове.