Г-жо Неагу, на 24 януари Вашата компания проведе важно събитие за своите ключови партньори в София, наречено „Решения на GE за устойчиво развитие на инфраструктурата в България”. Какви бяха очакванията Ви от това събитие и какви бяха резултатите от него?

- Това събитие е в унисон със стратегията на GE да споделя добри практики с всички заинтересовани страни в процеса по развитие на инфраструктурата. Събитието имаше за цел да представи върхови технологии, глобални тенденции, предизвикателства, клопки по пътя и решения. Това е част от нашата стратегия и GE е една от малкото компании в света, които споделят своите знания и постижения, резултат от значителни инвестиции в развойна дейност, с цел засилване развитието на региона.

Централна и Източна Европа е важен регион за GE. Ние виждаме огромен потенциал за растеж и имаме възможност да помогнем при определянето на правилната посока за бъдещо развитие. Разбира се, енергийната инфраструктура е много важна тема и GE Energy, като основен представител на индустриалния сегмент в нашата компания, играе важна роля. Нашата енергийна сесия в събитието имаше за цел да подпомогне разбирането на основните тенденции в области, които могат да повлияят бъдещото развитие на българския енергиен сектор: подсилване на мрежовата инфраструктура; енергийна ефективност, особено при добива на енергия, където може да се постигнат огромни резултати с преориентиране към петролния и газов сектор; производство на електроенергия; решения за пречистване на води, които могат да помогнат на общините и индустрията да подобрят ефективността и да оптимизират поддръжката и разходите на съществуващи решения; измервателни решения; индустриални електроенергийни решения за енергийна ефективност и др.

Бях впечатлена от огромния интерес, което това събитие предизвика у българската бизнес общност. Както вече казах по време на официалното откриване, впечатлена съм да видя стари приятели, партньори и клиенти, които имат еднаква нагласа и визия за иновации и нови технологии.


Какъв тип партньорства търси Вашата компания в България?

- Нашият ангажимент към властите винаги е насочен към споделяне на добри практики и информация, която може да им помогне да формират прозрачни, предвидими и надеждни рамки на държавната политика. Без такава бизнес среда няма да може да се привлекат инвеститори. А енергийната инфраструктура определено се нуждае от значителни инвестиции. Без чуждестранни частни инвестиции ще е много трудно, особено като се има предвид финансовата криза и натискът върху държавните финанси из цяла Европа. Това е подкрепата, която ние предлагаме на властите - откровена обратна връзка и обмен на опит и информация с цел да им помогнем да изградят такива условия за бизнес.

С потенциалните ни клиенти също развиваме много конструктивно сътрудничество, така че да им помогнем да разберат точните предизвикателства и решението, което може да се справи с техния проблем и да им позволи да постъпят разумно. Ако клиентите разберат какъв е точният им проблем, каква е стойността на дадена инвестиция и какви технологии се предлагат, ще е по-лесно за тях да развият добър бизнес проект, който да финансират. След това, разбира се, вече зависи от нашите умения дали ще успеем да спечелим конкретния проект. Но аз съм оптимист и вярвам, че имаме най-добрите технологии и решения, които могат да ни помогнат да постигнем успешни резултати в тази конкурентна среда.


От Ваша гледна точка, какво е актуалното състояние и очаквано развитие на българския енергиен сектор?

- Българската енергийна стратегия до 2020 г. е финализирана и отговаря на визията и основните тенденции в ЕС. Тя засяга енергийната ефективност, развитието на ВЕИ, подсилването на инфраструктурата, енергийната сигурност и др. Сега най-важното е да се прудържате към тази визия и да имате предвидима и последователна регулаторна рамка. От тази гледна точка, най-голямото предизвикателство за България през 2012 г. според мен ще е имплементирането на Третия енергиен пакет и пазарната либерализация за секторите електроенергетика и природен газ. Начинът, по който България постигне внедряването на тази пазарна рамка, ще е силен индикатор за бъдещите инвеститори.


В момента се обсъжда моделът на преносен оператор със запазване на държавната собственост върху мрежата и изнасянето на компанията директно в структурата на Български енергиен холдинг. Какво мислят инвеститорите за този модел и той ли е най-добрият възможен за България?

- От българските власти зависи да определят модел, който подхожда най-добре на националната ви визия за бъдещето. Има успешни пазарни модели в региона, с техните добри и лоши страни, в зависимост от особеностите на всяка страна. Например, България може да следва един по-консервативен пазарен модел като този на Унгария или да избере по-пазарно ориентиран - като в Румъния.

Ние сме готови да подкрепим властите с добри практики и резултати от Европа чрез нашите членства в различни организации. Можем да помогнем на българските власти, ако те искат информация от нас.


Ако сравним сектора на ВЕИ в България и Румъния, защо в северната ни съседка са възможни проекти като Фантанеле - 600 MW, а при нас не са? И какъв ще е според Вас ефектът от промените в българския Закон за енергията от възобновяеми източници - какво ще се случи с националния пазар?

- На първо място, двете страни избраха различни схеми за подкрепа на ВЕИ. Има и различни цели на национално ниво - 16% за България и 24% за Румъния. Възобновяемата енергия е част от енергийния микс и една от целите на националната енергийна стратегия е да определи конкретната й роля, включително за сигурността на доставките.

В началото изборът на България да подкрепя ВЕИ чрез преференциални цени беше възприет по-добре от решението на Румъния да заложи на пазар за зелени сертификати. Но липсата на последователност в средносрочен и дългосрочен план за развитието на ВЕИ увеличи несигурността за развитието на този сектор в България. Още от началото пазарът на зелени сертификати беше движен от развитието на енергийния пазар и това изглежда като по-добър избор - поне на база постигнатите резултати.


Какво мислите за развитието на регионалния газов пазар в светлината на проучванията и добива на шистов газ. България току-що прие мораториум, но Румъния възнамерява да продължи проучванията.

- Шистовият газ е бъдещето, особено с намаляването на енергийните ресурси. Тенденцията за развитие и проучвания за нови енергийни ресурси е ясна и е важна. Разбира се, да се правят геоложки проучвания е много скъпо и трябва да се базира на ясна визия и стратегия. Вече е известно, че в ЦИЕ шистовият газ може да е бизнес-възможност в Полша, Румъния и България. Големите компании от петролния и газовия сектор са тези, които имат необходимите ресурси, за да направят такава инвестиция в проучвателни дейности. Нормално е да се случи по този начин, но може би е добре да се регионализира визията за шистовия газ - да се съберат интересите на тези три страни, например, така че всяка от тях да споделя информация с другите, но и да реши сама за себе си каква стратегия да приложи.

Проучванията за енергийни ресурси са важна част от стратегията на една държава. Задължително трябва властите да имат визия за това. Без такава визия, ще е много трудно да се противопоставят на интересите на различни компании по отношение на проучванията и ще е още по-трудно в даден момент просто да кажат „Не”. Добре е да има визия и да се знае на какви нива може да се партнира. Необходими са ни все повече публично-частни партньорства за развитие на инфраструктурата в региона. Ясно е, че държавните бюджети не могат да финансират такива огромни инвестиции в енергетиката, ако същевременно трябва да обезпечават дейности като образование и здравеопазване.


Ядрените проекти на България и Румъния - Белене и Черна вода - изглежда имат точно този проблем, те започнаха като държавни инвестиции. Очаквате ли частни компании да подкрепят тези два проекта?

- При изчерпващите се изкопаеми горива, бъдещето ни без ядрена енергия ще е трудно, освен ако нямаме нови открити залежи на енергийни ресурси. Ролята на ядрената енергия очевидно е много важна. Все още се спори на европейско и световно ниво как ядрената енергия може да стане част от енергийното ни бъдеще, като се имат предвид свързаните рискове и големите разходи. Това е една от областите, в които публично-частните партньорства ще играят важна роля. Изглежда, че решенията за такива проекти, особено по отношение на финансите, са трудни. Трябва да се структурират големи инвестиции,, за да се построят такива проекти. Когато говорим за приоритети в енергийните проекти, огромните и скъпи инвестиции обикновено се отлагат във времето заради финансовата криза. Има много средни по големина проекти, които могат да донесат важни ползи и които могат да бъдат изведени напред като приоритет. Забавянията на проектите за Белене и Черна вода по отношение на финансовото им структуриране потвърждава тази логика.


Как очаквате да се развие икономическата криза в Европа и очаквате ли някои специфични трудности за региона на Югоизточна Европа? Оптимист ли сте?

- Аз съм умерен оптимист, защото страните в региона претърпяха много строги икономии през последното десетилетие. От макроикономическа гледна точка, те не са толкова зле, колкото останалите икономики в Европа. За нещастие, финансовата криза посрещна региона в момент, когато той се нуждае от огромни инвестиции за изграждане на инфраструктурата си. Потребностите са толкова много, че е трудно да се набележат приоритети. Затова прозрачната, предвидима и последователна регулаторна среща ще играе важна роля.

За региона е много важно и да не загуби инерцията и да не насочва решенията си към остарели технологии. Инвестиционната среда не позволява бързо преминаване от първоначалното решение към изпълнението на проекта. Ако решим да изберем технология от „днес”, която не е най-новата възможна при старта на проекта, тя скоро ще стане технология от „вчера”. Предизвиквам българските специалисти и инвеститори да мислят иновативно и да имат куража да изберат най-добрите технологии. Може първоначалната инвестиция да е малко по-скъпа, но спестяванията от разходите през живота на проекта си струват.
___________

Кармен Неагу е родена в Букурещ, Румъния. Учи в Техническия Университет в Букурещ и през 1982 г. получава степен магистър-инженер по топлоенергетика. След това започва работа в Института за изследвания и енергийно инженерство в Букурещ като инженер-проектант. През 1996 г. се присъединява към екипа на Румънската национална електрическа компания, където участва в стратегическото развитие на румънската енергийна система и заема различни ръководни длъжности в областта на стратегическо планиране, проучвания и международно сътрудничество в електропроизводството по време на преструктурирането на румънския енергиен сектор. През 1998 г. става експерт по програма ФАР на Европейския съюз в управлението на енергийни инвестиции. Преподавала е и в Техническия университет в Букурещ. Член е на Борда на директорите на Румънския комитет на Световния енергиен съвет и на различни научни асоциации.

През септември 2005 г. Кармен се присъединява към екипа на GE Energy и е назначена за регионален мениджър на Румъния, България и Молдова, като отговаря за цялата гама продукти и услуги на GE Energy в тези три страни. В момента Кармен Неагу е регионален мениджър за Югоизточна Европа, като отговаря за пазарите в 11 страни.