Г-н де Йонг, наскоро представихте лекция в България по време на обучение за енергийна дипломация. От гледна точка на Вашия институт - Клингендал, каква е позицията на България в геополитически аспект и по отношение на енергийната дипломация?

- Позицията на България може да се разглежда в 3 аспекта:
1) Като член на ЕС и ролята на държавата при определянето на енергийните политики в Съюза;
2) Като партньор в региона на Югоизточна Европа със специфична позиция в контекста на регионалните газови и електроенергийни пазари, където България има важна роля като нетен износител на електроенергия и като потенциална транзитна страна за природен газ;
3) Двустранните отношения на държавата с Русия по отношение на природния газ и ядрената енергетика.


Наскоро енергийният комисар Гюнтер Йотингер предложи нова политика относно сключването на енергийни договорености с трети страни. Възможно ли е ЕС да преговаря „с единен глас” спрямо своите партньори и какви може да са положителните и отрицателните ефекти?

- Ще е полезно, ако има ясна визия за ролята и отговорностите на ЕС и на националните столици. „Моделът за външна търговия” може да е водещ, когато ЕС отговаря за политиката за външна търговия с енергия, а националните столици - за промотирането на външната търговия.


Като бивш председател на холандския енергиен регулатор, какво мислите за промяната в ролите на енергийните регулатори в Европа? Ако ги сравним с положението преди десет години, те по-независими, силни и честни ли са в наши дни?

- Ролята на регулаторите в ЕС - за енергетиката и за други сектори - е процес. Третият пакет подпомогна засилването на този процес, като дефинира по-подробно както тяхната независимост, така и техните задължения и мандати. Това е и процес на учене, който включва създаването на Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER), която също помага за развитието на съдействието между отделните национални агенции при трансгранични въпроси.
 

Ако има достатъчно формални гаранции за независимостта на енергийните регулатори, какви допълнителни неформални изисквания може да се допълнят към тях? Възможно ли е да съществува напълно независим енергиен регулатор?

- Понятието независимост е ключово при вземането на решения. Това означава почтеност във вътрешен план и вяра от страна на външните субекти по отношение на процеса на вземане на решения, като се изключва каквато и да е намеса от страна на политически или бизнес интереси. Националните регулаторни агенции не трябва да се барикадират в своя крепост, но трябва да са много наясно с обществения и политически климат, в който работят.


България трябва да отдели дейностите в преносната мрежа (според Третия енергиен пакет - б.а.). Избраният към момента модел е „независим преносен оператор”, който не включва отделяне по собственост. Какви са предимствата и недостатъците на това решение.

- Към момента отделянето по собственост (ownership unbundling) е предпочитан модел, защото предоставя пълна реална и осезаема независимост на преносната компания. Всяка отделен по собственост преносен оператор ще има възможност да се развие като истинска обслужваща компания, която задоволява клиентските потребности по ефективен и ефикасен начин, без да е изправена пред пречки заради специфични бизнес интереси на компанията-майка.

Избраният в България модел (ITO - независим преносен оператор) е една много детайлна и сложна система, с много регулаторни и административни утежнения, която де факто не води до нищо повече от юридическия ънбъндлинг, разписан във втория енергиен пакет, но по много сложен начин. Това ще е кошмар както за регулаторните агенции, така и за самата преносна компания.


Все повече пазари в ЕС минават през процес на обединение. В случая на България и Румъния, където има различни схеми за подкрепа на енергията от възобновяеми източници (преференциални тарифи в България и търговия със зелени сертификати в Румъния) какво трябва да се направи, за да може двата пазара да се обединят успешно? Какво е бъдещето на целите за дял на ВЕИ в крайното потребление на ниво ЕС?

- Обединяването на пазари по начина, който се случва това в северозападната част на ЕС, има смисъл само ако са налице тесни места в трансграничните капацитети и ако двата пазара имат електроенергийна борса в един ликвиден спот пазар.
До момента нямаме трансгранични пазари за ВЕИ в ЕС заради различните национални схеми за подкрепа на ВЕИ. Специално за периода след 2020 г. това трябва да се промени, ако искаме ВЕИ да продължат да растат. Националните цели в ЕС трябва да се оставят и да се създаде един истински общ пазар за ВЕИ например посредством търгуеми сертификати.


Предстои да започнат проучвания и добив на шистов газ в България. Същевременно защитници на околната среда твърдят, че това може да е пагубно. Какви са настроенията към шистовия газ в Холандия и каква матрица за оценка на „за” и „против” може да се ползва?

- Холандия също има интересни перспективи за шистовия газ, но лицензиите за проучвания са блокирани заради нарастващите опасения и виждания относно екологичните рискове.

_____________

Жак де Йонг има дългогодишен опит в правителствената енергийна политика. Роден е в Хага през 1947 г. и след като завършва международна икономика в Erasmus University Rotterdam се присъединява към отдела за международни икономически отношения в холандското Министерство на икономическите отношения през 1971 г. По време на петролната криза е прехвърлен към петролната дирекция в енергийния департамент, където основните му задължения са свързани с международните дискусии за петрола и енергетиката. Участва в множество международни енергийни дискусии и най-вече в преговорите, довели до създаването на договора за Международната агенция по енергетика и в диалозите потребители/производители. През 1980 г. г-н де Йонг става заместник-директор на секция Електроенергия, където отговаря за политиките за ядрената енергия и въглищата. В този период заема и няколко международни позиции - като президент и вицепрезидент в различни форуми на ЕС и ОИСР.

През 90-те години на 20. век отговаря за енергийния сектор и е ангажиран пряко в процеса по либерализация. Подпомага процеса по формиране на холандската политика за либерализация в енергетиката и за създаването на законите за електроенергията и природния газ. През 1998 г. е избран за директор на новосъздадения холандски енергиен - DTe. Активен е и в европейските процеси като съ-основател на CEER (Съвета на европейските енергийни регулатори) и като съ-председател на електроенергийната работна група в него, като участва пряко във Флорентинския и Мадридския форум. От 2003 г. г-н де Йонг продължава да изпълнява функции като съветник на холандското правителство по въпроси на енергийната политика и като старши изследовател в международната енергийна програма на института Клингендал (CIEP). Г-н де Йонг се пенсионира през май 2010 г., но продължава да работи за CIEP. Автор е на редица доклади и други публикации.